Акт № 5605 от 13.11.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 1189/2026
- Подписан
- 13.11.2026
- В сила
- 13.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, изречение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.92, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5605
Стара Загора, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА канд № 20267240601189 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез редовно упълномощен юрисконсулт, против Решение № 314 от 27.07.2026г., постановено по АНД № 1613/ 2026г. по описа на Районен съд –Стара Загора, с което е отменен Електронен фиш серия к, № 12506858, издаден от ОД на МВР – Стара Загора. Оспорва се извода на въззивния съд за недоказаност В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за недоказаност авторството на деянието, обусловил отмяната на издадения електронен фиш, като незаконосъобразен. Сочи, че към подадената в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от лицето М. С. е представено копие на нотариално заверено пълномощно /приложено към касационната жалба/, с което Я. Х., гражданин на Чешка република, в качеството си на управител и законен представител на чешкото търговското дружество „HORNETSERVIS“ e упълномощил М. С. да управлява и ползва МПС, собственост на дружеството в страната и в чужбина, както и да го представлява пред КАТ при МВР във връзка с всички административни процедури относно моторните превозни средства, собственост на юридическото лице. Независимо, че цитираното пълномощно не е било приложено към административнонаказателната преписка съдът е следвало да изиска допълнително информация от административно-наказващия орган дали лицето, подало декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП разполага с представителна власт. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество за потвърждаване на издадения електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба – Р. С. Б., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1749893 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на С. Г. е наложена глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 13.08.2016г., в 16:47ч., в община Стара Загора, път І – 5, км. 239+300, до бензиностанция „ЛукОйл“, управлява в посока север-юг, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, разположен северно на 210м, е установено извършване на нарушение при управление на МПС Ф. Т. с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 105км/ч, при превишена стойност на скоростта 45 км/ч и отчетен километров толеранс от 3км, като извършеното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047В85.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил електронния фиш по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, въз основа на приложения към ЕФ видео клип, че управляваният от санкционираното лице автомобил е бил със специален режим на движение. С оглед на което и като е съобразил разпоредбата на разпоредбата на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която автомобилите със специален режим на движение могат да превишават максимално допустимата скорост, е извел извод за наличие на хипотезата на чл.189, ал.6, т.2 от ЗДвП, поради което С. В. Г. не следва да носи административнонаказателна отговорност.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Въззивният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на електронния фиш. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, като изложените от въззивния съд мотиви за недоказаност авторството на деянието се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
За да бъде даден отговор на наведените в касационната жалба оплаквания е необходимо да се каже, че касационният жалбоподател като орган, издал процесния електронен фиш, има процесуалното задължение да представи в производството пред съда всички доказателства, установяващи законосъобразното му издаване. Пред въззивния съд не са били представени доказателства, че декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, въз основа на която е издаден ЕФ серия К, № 1749893 на Р. С. Б., е подадена от законния представител на „HORNETSERVIS“ S.R.O - юридическото лице, собственик на автомобила, с който е извършено нарушението за скорост, респ. че подателят на декларацията е надлежно упълномощен от представляващия търговското дружество. Представеното за пръв път в касационното производство писмено доказателство – нотариално заверено пълномощно от управителя на чешкото дружество „HORNETSERVIS“ S.R.O, е останало несъбрано от въззивния съд поради пропуск в процесуалното поведение на касатора. Негово е задължението да представи в пълнота административнонаказателната преписка, вкл. и когато установяването на административнонаказателно отговорното лице е извършено по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП /в редакцията й преди изменението, обн. в ДВ, бр.64 от 2025г, в сила от 27.05.2026г/. В служебното начало не се включва задължение на съда да издирва и събира доказателства за непосочени от страните факти, включително да указва че представено доказателство не е достатъчно за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Това е така защото съдът не може да нарушава основните принципи на състезателност, равнопоставеност, обективност и безпристрастност при разрешаване на материалноправния въпрос за административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Задължение на съда е да изиска служебно онези доказателства, които по силата на нормативно предписание се съставят при извършване на процесуалните действия по реализиране на отговорността. За всички останали факти и обстоятелства, които не са наведени от страните и/или за които не са посочени доказателства, съдът не може по свой почин да ги предполага и служебно да ги доказва. Правното заключение на въззивния съд за липса на доказателствена стойност приложената към преписката декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП е законосъобразно. Съдът не е бил длъжен да указва на ответника /касатор в настоящото съдебно пржизвждство/, че не е представил пълномощно за лицето, подало декларацията, а в изпълнение на служебното начало е проверил дали декларацията е подадена от законния представител на ЮЛ – собственик на управляваното МПС. Ето защо въпреки представеното пред настоящата съдебно инстанция писмено доказателство то не установява допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по см на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 314 от 27.07.2026г., постановено по АНД № 1613/ 2026г. по описа на Районен съд –Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: