Решение № 1041 от 18.12.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№1041/18.12.2020г. гр.

Пазарджик, 18.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 721 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на Учебно-опитно горско стопанство „Георги С. Аврамов“ с ЕИК *********, адрес на управление гр.

Велинград, об. Велинград, село Юндола, п.к. 4629 против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4834 от 24.04.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и спрямо него е установено публично държавно вземане в размер на 16075,80 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015 на основание чл. 14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Счита се, че материалноправно изискване за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) е установяване с влязъл в сила индивидуален административен акт на задължението по основание и размер, като в случая това не е извършено и според него не може да се пристъпи към удържане на публичното държавно вземане. Счита се, че административният орган не е разяснил последиците по неизпълнение на ангажимента, както и не е установил, че дружеството не отговаря на условията за участие по мярката, като тази грешка не следва да се вменява във вина на дружеството, от чиято страна липсва недобросъвестно поведение. Сочи се на последно място, че Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София не е компетентен да издава АУПДВ. Моли се за отмяна на атакувания акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакувания акт, включително и в писмени бележи. Претендира сторените разноски.

Ответникът

- заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Фактическата обстановка, изложена в АУПДВ, е безспорна. Страните не излагат доводи в тази насока в противоречие с фактическите твърдения в АУПДВ, нещо повече – в жалбата изцяло са възпроизведени изложените обстоятелства в атакувания акт.

Така се установи се по делото, че Учебно-опитно горско стопанство „Георги С.

Аврамов“ е подало заявление за регистрация по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ през 2013 г. Бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" с подаване на заявление за подпомагане с УИН 13/200613/72340 за кампания 2013, по което е изплатена сума 14 368.23 лв.

През втората година от ангажимента е подадено заявление с УИН: 13/200614/78292 за кампания 2014, като е изплатена сума 17 783.36 лв. През третата година от ангажимента е подадено заявление с УИН: 13/130715/83852 за кампания 2015, като няма изплатена сума. Общата изплатена сума на бенефициента по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 32 151.59 лв. След проверка на подаденото заявление с УИН:

13/130715/83852 за кампания 2015, от ДФ „Земеделие“ установили, че бенефициентът не е активен земеделски стопанин, тъй като съгласно новосъздадения чл. 38б в ЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. държавни или общински администрации или техни поделения, сред които попада и бенефициентът, не са активни земеделски стопани, съответно не следва да им се отпускат директни плащания. Тъй като със следващата ал.3 на същия член се дава възможност лицата да се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от посочените там изисквания, с писмо с изх. № 01-2600/1439 от 12.02.2016 г. от ДФ „Земеделие“ са поискали от бенефициента да представи документи, с които да се установи, че дружеството има качеството на активен земеделски стопанин. Посочено е, че при непредставянето на документи, ще се счита, че то не е активен земеделски стопанин и администрирането по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2015 по схемите за директни плащания ще бъде преустановено. След като не получили данни, че дружеството е активен земеделски стопанин, за кампания 2015 не били изплатени субсидии. За кампания 2016 от страна на дружеството въобще не било подадено заявление за подпомагане.

При извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2016, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С неподаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2016 контролният орган е приел, че са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

Правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 211, уредени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водили до това, че кандидатът УОГС "Георги Стефанов Аврамов" се изключвал от подпомагане по мярка 211 и следвало да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следвало да възстанови 16 075.80 лв., което представлява 50 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след третата година от поетия ангажимент. С писмо с изх. № 01-2600/4834 от 15.08.2019 г., ДФ „Земеделие“ - РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация - становище или възражение по гореизложените факти, в съответствие с чл. 34, ал.

3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. С писмо с вх. № 01-2600/4834 от 22.10.2019 г. от дружеството възразили срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. Заявяват, че съгласно разпоредбата на ал.2, т.2 на новосъздадения чл. 38б в ЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. държавни или общински администрации или техни поделения, сред които попадат и бенефициента, не са активни земеделски стопани, съответно не следва да им се отпускат директни плащания. Считат, че грешката е на контролния орган, който не е следвало въобще да одобрява подаденото първоначално заявление, тъй като още към 2013 г. УОГС "Георги Стефанов Аврамов" не е било активен земеделски стопанин, като с подаване на заявление не е действало недобросъвестно. След разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ-РА не е приело направените възражения за съотносими към откритото производство, тъй като в ал. 3 на новосъздадения чл. 38б в ЗПЗП, обнародван в ДВ бр. 12 от 13.02.2015 г. било записано, че описаните в ал.2, т. 2 държавни или общински администрации или техни поделения могат да се счетат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от изискванията, описани в т. 1, 2, 3 и 4 на същата алинея. Дали един кандидат отговарял или не на условията за активен земеделски стопанин било от компетенцията на ДФЗ след извършване на проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. И тъй като изискването било след поемане на многогодишния ангажимент по съответната мярка, земеделските стопани да подават заявление с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район, както и да стопанисват площите, за период от пет години, а дружеството не е подало заявление за кампания 2016, е издаден атакувания акт.

По делото с оглед твърденията на жалбоподателя, че макар и да не е подал заявление за кампания 2016, то е продължил да обработва декларираният през 2013 г. планински район и да го облагородява, с което е постигнал целта на мярката, е допусната техническа експертиза. Съгласно заключението на ВЛ с подаване на заявление за подпомагане с УИН 13/200613/72340 за кампания 2013 бенефициентът поема многогодишен ангажимент по Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, като при огледа на място на 17.11.2020 год. в.л. е констатирало, че състоянието на земеделското стопанство няма вид на стопанство, в което земеделската дейност е прекратена след третата година от ангажимента - по-голяма част от площите били ливади за косене и пашуване на животни и затревени площи. Виждало се, че имотите са добре обгрижвани, почистени от камъни и ненужна храстовидна растителност. От документите към делото се установявало, че спрямо 2013 год. имало увеличаване на използваемите площи - от 66.04 ха през 2013 год. на 87.33 ха през 2014 год. В тази връзка можело да се направи извод, че стопанството се стреми да се разраства и облагородява конкретният планински район, като със собствен трудов ресурс продължава да извършва земеделска дейност и постига целите на Мярка 211.