Решение № 442 от 24.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20225001000408 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 261615/15.04.2022 г. от ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... против решение № 260031/21.03.2022 г., постановено по т. д. № 19/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е осъдено ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на Н. Ц. А. ЕГН ********** от с. Е., община К., ул. „Т.“ № 12а сумата в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на увреждания от ПТП на 25.07.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответната част и да отхвърли исковата претенция над размера от 25 000.00 лева. Претендират разноски.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Н. Ц. А. ЕГН ********** от с. Е., община К., ул. „Т.“ № 12а против ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ № 1

7, ет. 5.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на увреждания от ПТП на 25.07.2020 г., в с. Е., на кръстовището на ул. „П.М.“ с ул. „А.“, при което Н. П. - водач на л. а. „Х.А.“ с рег. № ... нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал идващия от дясната му страна Н. Ц. А., управляващ мотоциклет „П.“ с рег. № ..., което довело до падане на последния и причиняване на наранявания. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2020 г., в с. Е., на кръстовището на ул.

„П.М.“ с ул. „А.“, Н. П. - водач на л. а. „Х.А.“ с рег. № ... нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал идващия от дясната му страна Н. Ц. А., управляващ мотоциклет „П.“ с рег. № ..., което довело до падане на последния и причиняване на наранявания.

Според заключението на техническата експертиза (л. 151 – 157 от делото на ОС), на 25.07.2020 г., около 14.00 часа, в с. Е., по ул. „П.М.“ в посока от север на юг, се е движил мотоциклет „П.” с водач Н. А.. В същото време, по ул. „А.“ от изток на запад се е движил л. а. „Х.А.” с рег. № ..., управляван от Н. С. П.. На кръстовището с ул. „П.М.“ водачът е спрял пред пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Водачът на мотоциклета е възприел спрелият автомобил и е продължил движението си направо.

Когато мотоциклетът е бил в непосредствена близост до кръстовището с ул. „А.“, водачът на автомобила е предприел маневрата „Завиване наляво”, без да се съобрази със скоростта на движение и разстоянието, на което се е намирал. Навлязъл е в кръстовището и е продължил движението си в посока юг, към гр. К., разполагайки МПС в пътната лента, в която се е движил мотоциклета, като по този начин е създал опасност за движението му. За да предотврати удар в автомобила, мотоциклетистът е задействал спирачната система с максимално спирачно усилие, в резултат на което мотоциклетът е загубил напречна устойчивост. Водачът е загубил контрол над управлението му и е изпаднал от мотоциклета върху пътната настилка на лявата си страна. Мотоциклетът се е установил в покой, паднал на лявата си страна. Вследствие на ПТП водачът на мотоциклета Н. А. е получил травматични увреждания.

ПТП не е запазено и няма изготвен протокол за оглед на местопроизшествието.

Не са налични необходимите данни, за да се изчисли скоростта на двете моторни превозни средства към момента на настъпване на катастрофата. По данни на водача на мотоциклет „П.”, скоростта му на движение непосредствено преди ПТП е била около 35-40 км/ч.

В материалите по делото има данни, че водачът на л. а. „Х.” е потеглил след като е спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, извършил е маневрата „завиване наляво” и след като е чул трясък е погледнал в огледалото за обратно виждане. Възприел е изпадналия мотоциклетист и се е върнал да му окаже съдействие.

2

Скоростта на л. а. „Х.” непосредствено преди ПТП е била променлива величина във всеки един момент — от 0 до около 35 км/ч. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време. В материалите по делото има данни, че е нямало препятствия, които да ограничават видимостта на водачите един към друг (показанията на водача на автомобила в съдебно заседание от 02.11.2021 г.).

Видимостта на участниците в ПТП е била неограничена и са имали техническата възможност взаимно да се възприемат. ПТП е възникнало на прав, хоризонтален участък от пътя. Пътната настилка е с асфалтово покритие и към момента на възникване на ПТП е била суха.

Според експертизата, мотоциклет „П.” се е движил в западната пътна лента на ул.

„П.М.”, в посока от север на юг - към гр. К.. Автомобил „Х.” се е движил по ул. „А.” в посока от изток на запад. На кръстовището с ул. „П.М.” автомобил „Х.” е предприел маневрата „Завиване наляво” и е продължил движението си на юг, в западната пътна лента на ул. „П.М.” - към гр. К..

Мотоциклет „П.” се е движил по ул. „П.М.”, в посока от север на юг - към гр. К..

Водачът на мотоциклет „П.” е бил на път с предимство. Преди да предприема маневрата „завиване наляво”, автомобил „Х.” се е движил по ул. „А.” в посока от изток на запад. На кръстовището с ул. „П.М.” е бил на второстепенен път.

Посоките на движение на двете МПС и пътните знаци, на които са се намирали, са нанесени в мащабната скица, приложена към заключението.

Процесното събитие е настъпило в западната пътна лента на ул. „ П.М.”.

Техническата причина пострадалият да загуби контрол над мотоциклета е предприетото аварийно спиране от водача му, с цел да предотврати удар в л. а. „Х.”, който внезапно е навлязъл в лентата му на движение. Предпазната каска на водача е била правилно поставена, тъй като в материалите по делото няма данни да е изпаднала от главата на пострадалия.

Според експертизата, в материалите по делото няма данни какво е било облеклото на пострадалия към момента на възникване на ПТП.

Предназначението на предпазната екипировка е да осигури защита на тялото на пострадалия при падането му и да осигури липсата на директен контакт с пътната настилка или с други препятствия. В материалите, приложени по делото няма данни, дали мотоциклетът е имал направен годишен технически преглед.

Мотоциклетът е имал функциониращи спирачки. Именно тяхната употреба е причина мотоциклетът да загуби устойчивото си положение на пътя, а водачът да загуби контрол над управлението му.

Пострадалият се е движил по път с предимство и е възприел спрелия на пътен знак „Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство” л. а. „Х.”. Към този момент автомобилът не е бил опасност за движението му. Пострадалият е нямал техническа възможност да предвиди внезапното навлизане на л.а. „Х.“ в кръстовището. Автомобил „Х.” се е явил като преграда за траекторията на движение на мотоциклет „П.” и е поставил в 3 невъзможност водачът А. да предприеме своевременно, преднамерено и плавно спиране.

Пострадалият не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Според експертизата, техническата причина за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Х.”, който преди да предприеме пресичане на кръстовището и да изпълни маневрата „Завиване наляво” не се е съобразил със скоростта и разстоянието на приближаващия от дясната му страна и движещия се по път с предимство мотоциклет „П.” и по този начин е принудил водачът му да предприеме аварийно спиране.

Водачът на процесния автомобил е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като преди да навлезе в зоната на кръстовището и преди да предприеме маневрата „Завиване наляво“, се съобрази с разстоянието, посоката и скоростта на движение на движещия се отдясно, по пътя с предимство мотоциклет „П.“.

При това положение, съдът намира, че водачът на л. а. „Х.А.“ с рег. № ..., в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е предприел маневра завиване на ляво, като не се е съобразил със скоростта и разстоянието на приближаващия от дясната му страна и движещия се по път с предимство мотоциклет „П.”. Нарушена е и разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, в която е посочено, че пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.

Следователно допуснатите нарушения от водача на л. а. „Х.А.“ с рег. № ..., са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена – налице е вина.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза (л. 142 – 149 от делото на ОС), ищецът Н. Ц. А. е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост - многофрагментно, контузия и охлузвания в областта на ляв лакът, ляво коляно и подбедрица.

След осъществяване на множество лабораторни изследвания: ПКК с ДКК, биохимия, урина и консултации с кардиолог и анестезиолог е назначена терапия. Подготвен е за оперативно лечение. На 29.07.2020 г. под обща анестезия е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в частична смяна на раменна става - без циментно имплантиране на хумералното стъбло. Ранният следоперативен период е протекъл с ежедневно контролиране на общото и локално състояние. Дехоспитализиран е на 31.07.2020 г. с препоръка да носи ортопедичната ортеза още 20 дни и провежда пасивна рехабилитация на рамото, със съвсем леко натоварване на мускулатурата. При осъществения личен преглед на 18.01.2022 г. ищецът е обяснил, че след този период е провел дълга, активна рехабилитация под контрол на частен рехабилитатор в гр. К..

Ищецът Н. А. е ползвал имобилизация на лявата раменна става с ортопедична ортеза за около 4 седмици. След това е провел рехабилитация за 60-90 дни. През този 4 месечен период той се е нуждаел от чужда помощ (особено през първите 3 месеца) при 4 ежедневните битови дейности.

На 18.01.2022 г., вещото лице е извършило преглед на ищеца, като е установил следното: Раменната мускулатура е леко хипотрофична. Захватът на дланта и пръстите е възможен, но с намалена мощ. Лявата раменна (ендопротезирана) става е със силно ограничени движения - активната абдукция е възможна до 30 гр., а пасивната - с чужда помощ до 45 гр. Нормата за това движение е 160-180 гр. Аддукцията е 10 гр. Външна ротация - 0 гр., вътрешна ротация - 3-5 гр. Така описаните и измерени амплитуди на движение характеризират 20-30 % използваемост на раменната става. Според заключението, това означава чувствителен двигателен дефицит на лявата ръка. При опит със силово въздействие да се увеличи амплитудата на всяко едно от движенията, болката е много осезаема. Ищецът е съобщил, че не може да извършва силови дейности с участие на раменната става и мускулатура. На същата настъпва лесна уморяемост. При застудяване локалната болка в рамото се усилва. Предвид давността на травмата и оперативната интервенция експертизата смята, че за в бъдеще дори и провеждане на нова рехабилитация движенията не биха се увеличили осезаемо. Ищецът съобщава, че при усилие на раменната мускулатура получава тремор на цялата ръка, т.е. използваемостта на ръката е силно ограничена.