Решение № 169 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от М. Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500114 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1001 от 16.12.2025г. по гр.д.№1918/2025г., коригирано в частта за разноските по чл.248 ГПК с Решение №78/02.02.2026г., с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение №206/18.03.2026г. по с.д., Районен съд - гр.Шумен е уважил предявените от И. К. К. срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2842195/25.09.2023г. на основание чл.11, ал.1, т. 10 във връзка с чл.22 от ЗПК, на Договор за предоставяне на поръчителство от 25.09.2023г. на основание чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД, поради липса на основание, и е осъдил И. К. К. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД на основание чл.23 от ЗПК сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2842195/25.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 01.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна в размер на по 50 лева от всеки от ответниците, на адвоката на ищеца по 240 лв. по чл.38, ал.1 ЗА от всеки от ответниците, а ищцата е осъдена да заплати на първия ответник деловодни разноски в размер на 391,61 лева. С решение №206/18.03.2026г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, като в диспозитива на решението след думите „ОСЪЖДА И. К. К. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Шумен, ул........... да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146, (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С.Я. на основание чл.23 от ЗПК сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), 1 представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2842195/25.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 01.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането“ ДА СЕ ЧЕТЕ „като отхвърля искът в останалата му част до пълния му предявен размер от 2290.26 лв., като неоснователен и недоказан“. С решение №78/02.02.2026г. /с характер на определение/ съдът е оставил без уважение искането на адв. М. М. от АК – Пловдив, в качеството му на процесуален представител на ищцата И. К. К. за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените в полза на адв. М. адвокатски възнаграждения, изменил е решението в частта за разноските като е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД да заплатят допълнително на ищцата сторените от нея разноски в производството в размер на 49.83 евро (четиридесет и девет евро и осемдесет и три евроцента), равняващи се на 97.46 лева, представляващи заплатена от ищцата държавна такса по делото по иска срещу тях, както и сумата от 38.35 евро (тридесет и осем евро и тридесет и пет евроцента), равняващи се на 75 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице. Със същото решение е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят допълнително на ищцата сторените от нея разноски в производството в размер на 14.66 евро (четИ.десет евро и шестдесет и шест евроцента), равняващи се на 28.67 лева, представляващи заплатена от ищцата държавна такса по делото по иска срещу тях, както и сумата от 38.35 евро (тридесет и осем евро и тридесет и пет евроцента), равняващи се на 75 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника "Кредисимо" ЕАД, който обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му по чл.23 ЗПК за главница за сумата от 290,26 лева, и моли съда да го отмени в тази част и да му бъде присъдена изцяло претендираната сума. Недоволен от решението по чл.248 ГПК /с характер на определение/ останал процесуалния представител на ищцата адв.М. В. М. в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението за присъждане на адвокатско възнаграждение по иска срещу "Кредисимо" ЕАД в размер на 802 лева с ДДС и в размер на 596 лв. с ДДС по иска срещу "Ай Тръст" ЕООД, като моли да бъде отменено определението в атакуваната част и да му бъде присъдено исканото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите на насрещните страни, в които оборват доводите на насрещния жалбоподател.

Въззивната и частната жалба са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е поискал от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2842195/25.09.2023г. на основание чл.11, ал.1, т. 10 във връзка с чл.22 от ЗПК, и на Договор за предоставяне на поръчителство от 25.09.2023г. на основание чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД, поради липса 2 на основание. С насрещна искова молба по чл.23 ЗПК "Кредисимо" ЕАД е предявило иск за осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумата от 2290,26 лева.

Видно от представен от ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за кредит № 2842195 от 25.09.2023г. дружеството предоставило на ищцата сума в размер на 2490.26лв., от които предоставен кредит 2200 лв. и застрахователна премия от 290.26 лв.. Сумата била предоставена за срок от 24 месеца, при посочени - фиксиран лихвен процент 40 % и ГПР 48.21 %. Общия размер на всички плащания бил 3 686.57 лв., като в договора бил включен и погасителен план за общо 24 анюитетни погасителни вноски. Съгласно чл.12, Раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити, кредитополучателят можел да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че кредита не е обезпечен същият се отпускал в срок от 14 дни от подаване на заявлението, а при условие, че е обезпечен в срок от 24 часа. При непредставяне на обезпечението, съгласно заявлението, то се считало, че заявлението не е одобрено. Представена е и Декларация – съгласие за присъединяване на застрахованото лице по застраховка „Живот“, като клиент на „Кредисимо“ ЕАД, както и Застрахователен сертификат № 327989 от 26.09.2023г. за застраховка „Живот“ със застраховател „Евроинс Живот“ ЕАД с премия 290.26 лв. На 25.09.2023г. ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит. В чл.4 от договора било уговорено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си, като в случай, че ги изпълни има право да получи от потребителя платените суми, законната лихва и разноските направени от него. Съгласно чл.8 от договора потребителят дължал възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя, което било определено на 1966.75 лв. разсрочено в 24 месечни вноски с намаляващ размер. В първоинстанционното производство е била допусната и съдебно-счетоводна експертиза, в която е установено, че по кредита са платени общо 200 лв., като първата сума от 100 лв. е отнесена като частично плащане по вноската за поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД, а с втората било заплатено задължение от 15.67 лв. – доплащане по първата вноска за поръчителство, сума от 15 лв. за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, сума от 0.96 лв. – лихва за забава, сума от 68.37 лв. – договорна лихва. Вещото лице е посочило, че при включване на възнаграждението за поръчителство, размерът на ГПР възлизал на 227,93% и надхвърлял над три пъти максимално допустимия праг. Размерът на чистата незаплатена стойност по кредита била 2000 лева.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В чл. 11 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит. Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита 3

/ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От така изложените императивни норми следва изводът, че както възнаграждението по договора за поръчителство, така и застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри. От една страна това е така, защото видно от описаното по-горе съдържание на договора за кредит и условията към него, размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е удържана от размера на отпуснатия кредит. От друга страна видно от представения застрахователен сертификат, неговата единствена цел е да покрие риска, който търговецът-кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие – смърт, трайна неработоспособност, временна неработоспособност, безработица.

Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният фиксиран характер – 4 кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития. Ето защо съдът намира, че в случая застрахователното правоотношение се явява необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия, и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна премия, представлява "общ разход по кредита" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.