Определение № 4364 от 15.09.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1743/2025
- Вид
- Определение № 4364
- Подписан
- 15.09.2026
- В сила
- 15.09.2026
- Състав
- Веска Райчева, Златина Рубиева, Геника Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4364 гр. София, 15.09.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веска Райчева
Членове:
Геника Михайлова
Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002101743 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца – В. В. Х. за допълване на постановеното по гр. д. решение № 262/28.04.2026 г., чрез присъждане в негова полза на разноските за първоинстанционното и въззивното производство, както и да бъде допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.
Насрещната страна – ответницата Г. Т. К. в подадения отговор поддържа становище за неоснователност на молбата и по двете искания.
Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Не е налице противоречие в мотивите и диспозитива на решението в твърдяния смисъл.
Молбата на молителя цели промяна на постановения режим на лични отношения посредством разпоредбата на чл. 247 ГПК. Поради което в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима, (подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК) и основателна по следните съображения:
Производството по делото пред касационната инстанция е по спорна съдебна администрация - чл. 59, ал. 9 СК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 115 от 2025 г./. Приложението на правилата на чл. 78 ГПК в този тип производства е предмет на разрешенията на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно, като при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за 1 разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
В случая искането на В. Х. по чл. 59, ал. 9 СК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 115 от 2025 г./. е било изцяло уважено от касационната инстанция, като съдът с решението е осъдил ответницата да заплати на ищеца направените разноски единствено пред касационната инстанция. Въпреки че е било заявено искане от касатора за присъждане на разноските и пред първата, и пред въззивната инстанция, съдът е пропуснал да се произнесе. Ето защо, в приложение на разрешенията на цитираното тълкувателно решение, в случая има основание за съответно приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК по отношение на сторените от ищеца разноски пред първата и въззивната инстанция. Същите са в размер на 650 лв. за първата и 650 лв. за втората инстанция. Доколкото при извършването им страната не ги е разграничила, разноските следва да бъдат разпределени поравно – за защита по двата предявени от ищеца иска /чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 СК/ и за насрещния иск, предявен от ответницата по чл. 150 СК. Следователно ответницата дължи на ищеца разноски по уважения изцяло иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК пред двете инстанции в общ размер на 433 лв. или 222 евро. Тази сума ответницата следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, постановеното по делото решение № 262 от 28.04.2026 г., като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:
ОСЪЖДА Г. Т. К. да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на В. В. Х., сума в размер на 222 евро – разноски пред първа и въззивна инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 247 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2