Решение № 779 от 10.12.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Враца, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420102316 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. А. А., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „*****” № **, ет. ** против „Вива Кредит” АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2019 г. между ищеца и „Вива Кредит” ООД – заличен търговец, чийто правоприемник е ответникът, бил подписан договор за паричен заем „Вивакредит СЕГА” № ******* от 15.01.2019 г. за сума в размер на 175,00 лв. На същата дата бил подписан анекс към договора за удължаване на срока на договора с 14 дни, за което ищецът следвало да заплати сумата от 45,00 лв., заплатена от него на 15.01.2019 г., в резултат на което процесният заем бил за срок от 14 дни. Сочи се, че на 29.02.2020 г. ищецът погасил изцяло процесния заем, като заплатил сума в размер на 247,39 лв., като така за получен заем от 175,00 лв. заплатил 292,39 лв.

Твърди се, че процесният договор за заем е недействителен поради противоречието му с чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

Посочва се, че ищецът е следвало до 19.01.2019 г. да заплати дължимата лихва по процесния договор за заем, такса за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, в случай че такава е дължима, неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор, в случай че такава е начислена, и разходите съгласно тарифа на ответника, в случай че са начислени, за да влезе в сила анексът за удължаване на срока на договора. Съгласно чл. 2 от анекса ищецът заплатил такса удължаване на срока в размер на 31,90 лв., а общата сума, заплатена от него по сключения анекс, била в размер от 45,00 лв.

Поддържа се, че таксата за удължаване на срока не е включена в ГПР, а ако е била включена, то ГПР щял да надвиши посочения в договора за заем, респективно допустимия в размер на 50 %, което водело до нищожност на договора за заем съгласно чл. 22 ЗПК. Сочи се, че 1 посоченият в договора за заем ГЛП превишава допустимия процент – 30%, което противоречи на добрите нрави. Изтъква се, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, поради което ищецът не дължи договорените лихва, такса удължаване на срока и други суми над главницата по договора за заем. Твърди се, че сумата, с изключение на лихвата, не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва, като по този начин се нарушават добрите нрави.

Поддържа се, че сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуги, са нищожни, както е и в процесния случай. Твърди се, че извън предоставения паричен заем в размер от 175,00 лв., възстановим за 14 дни, ищецът не е получил друга услуга, а със сключване на процесния договор и анекс с ответника се е задължил за заплащане на значително по-голямо от обичайното възнаграждение, с което е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че клаузите за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи се, че с уговорката за дължима такса за експресно разглеждане на искането за кредита по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Поддържа се, че предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди се, че в случая е налице съглашение във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като клаузата води до значително неравновесие на правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи се, че същото важи и за клаузата, предвиждаща заплащане на такса за удължаване на срока на договора.

Поддържа се, че процесният договор за заем не е индивидуално договорен, като индикация за това е липсата на еквивалентност на престациите. Сочи се, че доколкото самият договор е бланков, ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

Сочи се, че сумата в размер на 117,39 лв., включваща възнаградителна лихва и такси по клаузите, за които се поддържа, че са нищожни, е недължимо платена, тъй като е дадена над чистата стойност на заема, заплатена е от ищеца на ответника при изначална липса на основание и като такава подлежи на връщане.

По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да прогласи нищожността на процесния договор за заем, в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 117,39 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по нищожните клаузи от договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че възражението за нищожност на договора за потребителски кредит, сключен между страните, на основание чл. 22 от ЗПК, е неообсновано и неоснователно, тъй като не е осъществен фактическият състав на всяка от хипотезите за нищожност на сделките, уредени в цитираната правна норма. Твърди се, че не са допуснати предвидените в чл. 22 ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да 2 разбере икономическите последици на договора, който отговаря на изискването за яснота, а евентуалната недействителност на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение. Поддържа се, че не са налице предпоставките за уважаване на осъдителния иск за неоснователно обогатяване, тъй като не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. Сочи се, че предявените в условията на евентуалност искове също са неоснователни и недоказани. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.

Претендират се и разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът поддържа на самостоятелно основание и трите въведени твърдения за нищожност на договора за заем – противоречие със закона – чл. 10, чл. 10а, чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП, заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняване на добрите нрави, поради което съдът приема, че е сезиран с три отделни иска – по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./.

Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, Решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./, настоящият съд приема, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

От ищеца са предявени следните искове: 1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за паричен заем № ******* от 15.01.2019 г. поради противоречието му със закона – чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП; в условията на евентуалност: 2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за паричен заем № ***** от 15.01.2019 г. поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК; 3. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за паричен заем № ****** от 15.01.2019 г. поради накърняване на добрите нрави и 4. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузите в договора за паричен заем за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем поради противоречието им със закона. В условията на кумулативност с всеки от горните евентуални искове е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 117,39 лв., представляваща платена без основание сума по договора за паричен заем, включваща възнаградителна лихва и такси по клаузите, за които се поддържа, че са нищожни.

3

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г. поради противоречието му със закона – чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП и по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузите в договора за паричен заем за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем поради противоречието им със закона:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г., както и неговото съдържание и че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***** от 15.01.2019 г. противоречи на закона – чл. 10, чл. 10а, чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.

С доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, за които носи доказателствена тежест – а именно, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № ***** от 15.01.2019 г.

На практика между страните не се спори, че принципно са се намирали в облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал качеството заемател, а ответното дружество – заемодател.