Решение № 348 от 04.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Ботевград, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Хр. П. при участието на секретаря Лидия Б. Панева като разгледа докладваното от Цветан Хр. П. Административно наказателно дело № 20251810200173 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Х. Ц. Н. с ЕГН**********, чрез упълномощения от него адв.П. Д. от С А К е обжалвал в законния срок наказателно постановление №5 2 9 от 21.02.2025г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.257, ал.1 т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Н. се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, като прави и искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната организация – Регионална дирекция по горитегр.София, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Сариев в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по 1 делото доказателства.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП №529/21.02.2025г., приложено към жалбата; пощенски плик; НП №529/21.02.2025г.; известие за доставяне; АУАН №529/2024г. Серия Р014 Бл.№100511/12.09.2024г.; Констативен протокол серия ИАГ № 200025/02.07.2024г.; Констативен протокол серия ИАГ № 200026;

Констативен протокол Серия Р014 №014881/04.07.2024г.; протокол за приемане-предаване на охранителен участък; трудов договор № ТД17/30.06.2021г.; Заповед №ЗД-220/01.07.2021г. на Директора на ТП ДГС Ботевград; доклад – 2бр.; писмо изх. №РДГ 14-6313/16.07.2024 г.; таксационно описание; сортиментна ведомост – 4бр.; Заповед №694/15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ; Заповед №РД-49-171/23.05.2024г. на министъра на МЗХ, заповед №зд-225/02.10.23г. на Директора на ТПДГСБотевград, протоколол за приемане –предаване на охранителен участък от 30.05.24г. и протокол от 12.07.21г.- заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. Б. В. – актосъставител, на длъжност “главен експрет” при РДГ - София, П. Н. Крумов, А. Д. А., Р.

Валентинов Н., Н. И. Ц., В. Д. К., Р. С. Т. – Т. и П. И. П., се установява следната фактическа обстановка:

От 30.06.2021г. Х. Ц. Н. заема длъжността „горски надзирател” в ТП ДГС – гр.Ботевград. Със заповед №220/01.07.2021г., Директора на ТП ДГС – гр.Ботевград е определил Н., като лице отговарящо за опазването десети охранителен участък „Ботевград 2” със следните отдели и подотдели :

249-258; 617-619; с площ 1034.2ха и ОУ „Папиница“ със следните отдели и подотдели 259-263; 275-282; 294-296 с площ 1169.0ха.

На 02.07.2024г. служители от ИАГ и РДГ – София, извършили проверка в отдел 281, подотдел „з“, при която установили, че в същия е извършена сеч на голям брой немаркирани дървета от различни дървесни видове, като за това не било издавано позволително за сеч. На 04.07.2019г. свидетелите А. А. и П. П. – служители при РДГ - София, извършили допълнителна проверка в горецитирания подотдел и установили, че в него е извършена сеч на общо 77дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч, с обща кубатура 23 куб. м., за което бил 2 съставен констативен протокол. На 12.09.2024г. в гр.Ботевград, св.Б. Б. В., в присъствието на св.П. Н. Крумов и св.А. А. съставила АУАН №529/2024г.

Серия Р014 Бл.№100511/12.09.2024г. срещу Х. Н., за това, че в качеството си на назначено лице по чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ не е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.2 т.1 от ЗГ, а именно че в периода от 01.07.24г. до 02.07.24г. не е опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 281, подотдел „з“ е извършена сеч на н 77дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч, с обща кубатура 23 куб.м.Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът бил предявен на Н. за запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал с възражение.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №529 от 21.02.2025г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав счита, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В случая, в АУАН е посочено, че времето на извършването на 3 нарушението е от 01.07.24г до 02.07.2024г., а в издаденото въз основа на него наказателно постановление се сочи единствено датата, на която е установено нарушението – 02.07.24г. Настоящия съдебен състав приравнява отразяването в атакуваното НП по такъв начин на периода на осъществяването на нарушението на липса на посочване на времето на извършване на нарушението. Това е така, с оглед на това, че при посочване на времевия интервал в НП, с който се повдига административно-наказателното обвинение е недопустимо да се сочи единствено краен, но не и начален момент, особено когато деянието е осъществено с бездействие и резултата от същия не е установено кога е причинен. Началния момент на периода на извършване на настоящото нарушение е определящ относно възможността въобще Н. да го е осъществил. От друга страна началния момент на твърдяното в АУАН нарушение е изключително важен и с оглед осъществяването на правото на защита на наказаното лице, предвид състоянието на поверените му горски територии при предаването на същите от друг негов колега и т.н., за което е възможно да не се търси на административна отговорност именно от него.

Липсата на законов реквизит, съответно непосочването на времето на извършване на нарушението в НП и липсата на единство между посоченото време на извършване на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран и кога го е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място съдът следва да посочи и следното:

Актът за установяване на административно нарушение очертава фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. В конкретния случай в тези рамки е необходимо да се включват и твърдения за факти относно качеството на жалбоподателя на длъжностно лице, както и относно вмененото на жалбоподателя неизпълнение, в това му качество, на негови задължения, възложени му съгласно ЗГ. Това е така, защото с НП административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗГ , а този състав на административно нарушение е бланкетен, т. е. той се изпълва с конкретно 4 съдържание с деяние на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, изразяващо се в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни негови задължения или контролни правомощия, които са му възложени със ЗГ или с подзаконовите актове по прилагането му, или в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни решения или предписания, основани на ЗГ или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Ето защо, на първо място, липсата на посочване в АУАН, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството си на длъжностно лице и липсата на описание на фактически признаци, годни да определят такова негово качество при извършване на деянието, представлява неясно описание на нарушението в разрез с изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН към съдържанието на АУАН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

По делото е представено пълномощно и договор, от които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. В случая, платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като писмено е налице възражение за прекомерност на същото.

Предвид гореизложеното, РДГ - София следва да заплати на Х. Ц.

Н. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 173/2025г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №529 от 21.02.2025г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните против Х. Ц. Н. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - София да заплати на Х. Ц. Н. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 173/2025г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6