Решение № 430 от 29.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205233 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от П. И. В. против Електронен фиш серия К № 7915573 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излагат твърдения, че на 09.11.2023 г. на въззивника е връчен ЕФ серия К № 7915525, с който е наложена административна санкция за идентично нарушение с процесното такова. Оспорва се и отразената в обжалвания фиш фактическа обстановка. Твърди се, че констатираната скорост с електронния фиш не е реализирана с управляваното от въззивника МПС. Навежда се довод, че за разлика от хипотезата на издаване на АУАН, при съставяне на електронен фиш, съдържащите се в същия констатации не се считат за верни до доказване на противното, съотв. тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Релевира се доводът, че за извършеното нарушение в конкретния случай е неприложима процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е следвало да бъде съставен АУАН, доколкото нарушението е установено с мобилна автоматична система, при използването на която е налична човешка дейност. Адресира се до съда искане обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на същия – адв. П. С. – при АК – Велико Търново, с което се поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Лукова, в коит о се 1 излага становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 7915573 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. П. И. В. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2 т. 2 за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП за това, че на 06.08.2023 г., в 11.46 ч . в обл. Варна, на път ІІ-29 км.9, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В26“ и допълнителна табела „Т2“ 1900м с МПС “ Хонда Джаз с ДК№ ВТ 6919 КР е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство с № 120ссda, а именно - установена скорост от 80 км/ч, при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, съотв. е констатирано превишаване на допустимата скорост за движение с 20 км/ч.

След като е констатирано, че превозното средство е собственост на жалб.

Панайотов, по отношение на същия е съставен и връчен обжалваният фиш, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от въззивника.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивника.

Видно от приобщеното по делото заверено копие на ЕФ Серия К № 7915525, с посочения акт е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение, идентично с процесното такова, както с оглед на времето и 2 място и обстановка при осъществяването на извършването му, така и с оглед изпълнителното деяние, в което същото се изразява, а именно - управление на превозното средство със скорост над допустимата такава, а именно – от 60 км/ч , което ограничение е въведено с пътен знак „В26“ и допълнителна табела „Т2“1900м.

Различието в съдържанието на процесния фиш и приобщения по делото такъв се свежда единствено до констатираната скорост на управление на автомобила, която впрочем е несъществена и е факт, който не разграничава деянията, санкционирани с двата фиша като различни административни нарушения.

Видно от приобщените по делото извлечения от системата АИС АНД, двата цитирани електронни фиша са връчени на въззивника на 09.11.2023 г., което сочи, че са се развили паралелно две отделни административно-наказателни производства по същите. С оглед поредността на номерата на електронните фишове обаче, съдът намира, че процесният такъв следва по време на издаване ЕФ серия К № 7915525, съотв. административно-наказателното производство по електронният фиш, предмет на настоящото производство, се явява недопустимо такова с оглед нарушаване на принципа non bis in idem.

В тази връзка, с издаването на процесния ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, с оглед опорочаване процедурата по образуване на административно наказателното производство, тъй като спрямо въззивникът вече е бил издаден от ОД на МВР-Варна електронен фиш за същото по вид нарушение с предходен номер.

Електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува административно-наказателно производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание за описаното в него изпълнително деяние - действие или бездействие. За да бъде издаден процесният ЕФ срещу въззивника, е следвало да бъде анулиран с изричен акт първият електронен фиш, издаден за същото нарушение на лицето. В случая въз основа на постъпило писмо от Началника на РУ – Аксаково с рег. № УРИ 36500070769/03.01.2023 г. е установено, че издаденият първи по ред електронен фиш, а именно ЕФ серия К № 7915525, не е анулиран. С оглед на изложеното следва изводът, че административно-наказващият орган неправилно е образувал две административно-наказателни процедури срещу едно и също лице за едно и също нарушение .

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН в производството по реализиране на административно-наказателната отговорност, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава в електронния фиш. В случая е налице противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административно-наказателния процес. (по арг. и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН).

3

В този смисъл е и становището, залегнало в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №3/2015 год., чиито постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по т.д.

№4/2017 год., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. С оглед на изложеното, въпреки че по нито едно от образуваните административно-наказателни производства деецът не е бил наказан с влязъл в сила съдебен акт съдът намира, че принципът ne bis in idem е бил нарушен именно поради факта, че жалбоподателят е преследван по две образувани административно-наказателни производства за идентични нарушения. Посоченият принцип е защитен в по-широк обем и от разпоредбата на чл. 4, §1 от Протокол №7 на Европейската конвенция за правата на човека, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до хипотезите, когато жалбоподателят е бил повторно обвинен и преследван, без да е бил отново окончателно осъден по което и да е от двете производства.

При това положение издаването на процесния ЕФ се явява в пряко противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана. Тълкуването на посочената по-горе норма, във вр. чл. 54 ал.1 т. 8 от ЗАНН налага извод, че при наличието на висящо производство или ненадлежно прекратено такова, второ производство не следва да се образува, а ако все пак е образувано, следва да се прекрати. Предвид императивното нормативно правило в този смисъл, образуването на ново административно-наказателно производство срещу същото лице на същото основание е недопустимо, а развилото се второ административно-наказателно производство със същия предмет се явява изначално опорочено съотв. проведено при съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на издадения втори ЕФ. Това е така, доколкото п ринципът „non bis in idem" е един от правните принципи, които изрично са закрепени в цитираните по-горе правни норми съотв. неспазването му дерогира нормативните правила и води до заобикаляне на принципа за законоустановеност. Наказването на едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа за справедливост. В този смисъл е решение № 1553/ 09.03.2023 г. на Административен съд София-град по канд № 11258 по описа за 2022, Решение № 78 от 25.04.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10049/2019 г. , Решение № 46 от 19.12.2022 г. на АдмС - Русе по ч. а. д.

№ 361/2022 г., Решение № 1735 по кнахд № 2496/2023 г. по описа на Административен съд – Варна и др./

Поради изложеното, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на електронния фиш е допуснато съществено процесуалнонарушение, опорочаващо резултата от проведената процедура по ангажиране отговорността на въззивника, което н е подлежащи на саниране, съотв. обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалните правила.

Независимо от посочените доводи, съдът с оглед пълнота на настоящото изложение, намира, че следва да изложи аргументи по същество на делото, както и относно наведените в жалбата основания срещу процесния електронен фиш: