Определение № 2587 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502289 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. вр. с чл.121 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на А. Я. П., р.************************, чрез адв.П.

Г.С. против Определение от 29.07.2026г. по гр.д.№ 5545/ 2026г. по описа на ПРС – III гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив. Излагат се доводи относно характера на повдигнатия пред РСПловдив правен спор като трудов по смисъла на чл.357 КТ, като се оспорва приетото от този съд за това, че спорът не произтича от трудово правоотношение, а се явява такъв по чл.79, ал.1 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от РС-Пловдив като родово компетентен съд.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

С предявената от ищеца против ответника ************** иск за заплащане на сумата от 32 457 евро, предмет на издадена ЗИПЗ по ч.гр.д.№ 3846/ 2026г. на ПРС, въз основа на сключено между страните Споразумение от 30.04.2025г. с нотариално удостоверяване на подписите от 14.05.2025г.

За да прекрати производството по делото по подадената пред РС –Пловдив искова молба на ищеца и изпрати делото на Окръжен съд-Пловдив като родово компетентен съд, РСПловдив е направил преценка на правната квалификация на предявения иск след запознаване със съдържанието на представеното по делото споразумение и покани за доброволно изпълнение, въз основа на които е обоснован изводът, че претендираният размер на сумата от 32 457 евро не се явява остатък от дължими задължения, произтичащия от сключения между страните трудов договор от 26.07.2024г., а представлява по своя характер неустойка, обезщетение за неизпълнение на задълженията по сключеното между страните 1 споразумение. Поради това е изключен характерът на спора като трудов съобразно изключението на чл.104, т.4 ГПК относно подсъдността на трудовите спорове, като за родово подсъден спорът е определен окръжен съд като първа инстанция. Извършено е позоваване на практика на ВКС.

Въззивният съд споделя приетото от РС-Пловдив в настоящия спор за родова подсъдност на делото на основание чл.119, ал.1 ГПК, според която разпоредба „Възражение за родова подсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда“. В този смисъл оплакванията на частният жалбоподател за това, че към момента на постановяване на определението не е била приключила размяната на книжата между страните, а ответникът не е изложил твърдения и възражения по ИМ, не е процесуална пречка за повдигане на възражението за родова неподсъдност служебно от съда, според изричната разпоредба на цитираната процесуална норма.

На следващо място действително трудов спор по смисъла на чл.357 КТ се дефинира от Закона като такъв във връзка със съществуването, изменението или прекратяването на трудовите правоотношения, като частният жалбоподател допълва, че такъв би могъл да бъде и по повод отношения, които са били предмет на съществувало, но вече прекратено ТПО, като тези за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения по КТ. Принципно допускането се явява вярно, доколкото фактическите отношения и постигнати договорености между страните след прекратяване на ТД попада в регламентацията на тези отношения между тях съобразно изричната разпоредба на чл.245, ал.2 КТ, според която при наличие на остатък от пълния размер на трудовото възнаграждение същият остава изискуем и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

В настоящият случай от приложенията към исковата молба не се налага извод за това претендираната сума да е като мораторно обезщетение по смисъла на чл.245, ал.2 КТ, а като неустоечно задължение предвид договорената от страните имуществена отговорност на ответника / чл.2 от цитираното Споразумение/ по характер и в размери извън отговорността за забава на парично вземане по трудово правоотношение, предвидена в специалната разпоредба на посочената норма на КТ. С оглед на това въззивният съд споделя приетото от РС-Пловдив, че се касае за ангажиране на общата гражданска отговорност на ответника за неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД, което обуславя преценката на съда и за размера на този иск, който като предявен в размера от 32 457 евро, се явява родово подсъден на окръжния съд съгласно чл.104, т.4, пр.първо ГПК.

Настоящото определение по чл.121 ГПК подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК и съобразно разясненията на т.9, б.“в“ от ТР №1/ 9.12.2013г. по т.д.№1/ 2013г на ОСГТК на ВКС.

С оглед горното, въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 29.07.2026г. по гр.д.№ 5545/ 2026г. по описа на ПРС – III гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3