Решение № 10980 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10980 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110151924 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на В. И. К., вх. № 278591/02.09.2024 г., и присъединени искови молби, вх. № 100355/27.03.2024 г. и вх. № 32733/01.02.2024 г., с които срещу "С.К." ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект № ******/******* г., а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.1 – относно задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.2 – предвиждаща дължимостта на неустойка в размер на 1181,85 лева и чл. 3,5,, посочващ размера на ГПР в размер на 48,33 %;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 162,40 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /2.9.2024 г./ до окончателното плащане;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *******/******* г., а в условията на евентуалност по чл.

26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 5 – относно задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 11 – предвиждаща дължимостта на неустойка в размер на 1519,13 лева и клаузата от договора, посочваща размера на ГПР в размер на 56,41 %;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1855 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /27.03.2024 г./ до окончателното плащане;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект № *******/******* г., а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.1 – относно 1 задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.2 – предвиждаща дължимостта на неустойка в размер на 2000,61 лева;

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект № *******/******* г., а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.5 – относно задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.6 – предвиждаща дължимостта на неустойка в размер на 2532,63 лева;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 254,55 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит№ *******/******* г. (след извършване на прихващане с дължимото на ответника вземане за непогасена главница по договора за кредит от ******* г.), ведно със законната лихва от предявяване на иска /01.02.2024 г./ до окончателното плащане.

В подадените до съда искови молби (съединени с определение от 04.02.2025 г. по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в общо производство) ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на които в заем са му били предоставени посочените суми, които се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва. С всеки от договорите твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена дължимостта на неустойка. Твърди по договора от ******* г. да е заплатил в полза на ответника сума в размер на 1362,40 лева при главница в размер на 1200 лева и срок на действие на договора по-малко от месец; по договора от ******* г. да е извършил плащания в размер на сумата 3255 лева при главница 1400 лева и период на действие на договора от 8 месеца; по договора от ******* г. твърди да извършил плащания в размер на 2884,55 лева при главница в размер на 1500 лева , а по договора от ******* г. да е заплатил на ответника сума в размер на 1170 лева при главница в размер на 2300 лева. Поддържа, че още със сключване на договорите е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение. Развива подробни съображения за нищожност на договорите поради противоречието им с императивни материалноправни разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за неосигуряване на обезпечение по съответния договор. Излага доводи за неравноправност на клаузата за неустойка от договора, както и за противоречие на същите с добрите нрави. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи искoвете, да съобрази непогасената част от вземането на ответника по договора от ******* г. и обстоятелството, че по договора от ******* г. е заплатил сума над дължимата главница, предвид което разликата (след прихващане) възлизала на сумата 254,55 лева, за която е предявил иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с исковата молба от 01.02.2024 г., да присъди разноски в полза на ищеца и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца.

Постъпили са в срок отговори на исковите молби, с които ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договор между страните с параметри, описани в исковите молби. Отрича при сключването им и чрез съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно 2 каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на оспорената клауза. Не отрича, че заплатените от ищеца суми да са както следва:

По договор № ******/******* г. сума в размер на 1362,40 лева, като задълженията са били предсрочно погасени на 27.09.2021 г.

По договор № *******/******* г. сума в размер на 1349 лева, като отделно от плащанията сума в размер на 1535,55 лева е била погасена чрез рефинансиране чрез договор за кредит № *******/******* г.

По договор № *******/******* г. сума в размер на 1170 лева;

По договор №*******/******* г. сума в размер на 3255 лева.

Счита, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът бил предявил искове с идентични съображения и искания, касаещи обаче различни договори, като са били образувани и други искови производства пред същия съд. Прави искане по чл. 213 ГПК, което е уважено. Излага гледната си точка за добросъвестността в гражданските отношения, като подчертава, че между страните са били сключени общо 17 договора за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познавал кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка.

Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и се противопоставя на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „С.К.“ ООД е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК, ев. чл.

23 ЗПК срещу първоначалния ищец за сумата 1130 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по договор за потребителски кредит №*******/******* г., предявен като частичен на главното заявено основание, ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск до плащането. Ищецът по този иск твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си, с оглед което и по договора за кредит са останали непогасени вземания. Заявява, че общо погасената сума по договора за кредит е в размер на 1170 лева, при отпусната главница в размер на 2300 лева. Сочи, че задължението по договора за кредит е изцяло падежирало. Заявява, че същата сума претендира и на евентуално основание по чл. 23 ЗПК. Моли за уважаване на насрещния иск и претендира разноски. Заявява искане съдът да допусне прихващане на насрещните вземания за разноски в производството, ако са налице основанията за това.

Постъпил е отговор на предявения насрещен иск от ответника по същия, с който искът е оспорен като недопустим, тъй като ищецът бил заявил искане за прихващане с първоначалната искова молба. Препраща към вече изложените в исковите молби съображения, вкл. и като преповтаря същите. Възразява, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19 ЗПК, с оглед което и моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Възразява срещу искането на ищеца по насрещния иск да се извърши прихващане на съдебните 3 разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че по сключените между страните договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца договорените в заем суми, които последният се е задължил да му върне, както и размера на заплатените по същите от потребителя на кредитора суми.

Следва да се посочи също така, че съдържанието на процесните договори за кредит не е спорно между страните. Независимо от това, за пълнота и яснота на изложението съдът намира за необходимо да акцентира върху следното:

С договор за паричен заем № ******/******* г. ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лева при посочен в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 48,33 %, която сума потребителят се е задължил да върне на 9 броя погасителни месечни вноски съгласно погасителния план в договора, последната с падеж 07.06.2022 г. Посочено е в договора, че общата сума, която потребителят се задължава да плати на кредитора е в размер на 1464,15 лева (като сбор от дължими главница и договорна лихва). Предвидено е задълженията на кредитополучателя по договора да бъдат обезпечени чрез представяне на банкова гаранция или поръчител/и, отговарящ на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ОУ. С клаузата на чл. 6,2 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 1181,85 лева, платима разсрочено по начин, подробно посочен в погасителния план в договора за кредит. Не е спорно, че сумата 1200 лева е получена от ищеца, както и че по този договор последният е заплатил на ответника сумата 1362,40 лева на 27.09.2021 г. Съгласно погасителния план, приложим към договора наред с погасителната вноска е начислена неустойката в общ размер на1181,85 лева, при което сумата за плащане нараства до 2596,00 лева.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на търговеца, приложени към исковата молба и неоспорени от страна на „С.К.“ ООД, когато това е предвидено за съответния продукт, страните могат да уговорят представянето на някое от следните обезпечения: