Решение № 147 от 18.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр. Д., 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Атанас М. Каменски

Надя Г. Славова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф в присъствието на прокурора П. Н. Н. като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600187 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 2 от 20.02.2023г., постановена по н.о.х.д. № 270/2022г.

Районен съд – К. е признал подсъдимия Д. С. Д., ЕГН **********, живущ в с.Б. общ.К., за ВИНОВЕН в това, че: На 28.10.2022г. в гр.К. чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор с В. К. И. от с.Б., в немаловажен случай е отнел чужди движими вещи сумата от 6 925 лева от владението на Х. К. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /от тях 6 770 лева, собственост на СД “Монолит – ТТ - Т.и“ с управители Д. С. Т. и К. Й. Т. и 155 лева, собственост на Х. К. И./ поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК подс.Д. бил осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца. На осн. чл.373 ал.3 вр. с чл.371 т.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК, така наложеното наказание било намалено с 1/3, като било определено окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година, което на основание чл.66 ал.1 от 1

НК било отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда Районен съд – К. признал подсъдимия В. К. И., ЕГН - **********, живущ в с.Б. общ.К. за ВИНОВЕН това, че: На 28.10.2022г. в гр.К., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор с Д. С. Д., в немаловажен случай отнел чужди движими вещи - сумата от 6 925 лева от владението на Х. К. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /от тях 6 770 лева, собственост на СД “Монолит – ТТ - Т.и“ с управители Д. С. Т. и К. Й. Т. и 155 лв. собственост на Х. К. И., поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК подс.В.И. бил осъден на „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. На осн. чл.373 ал.3 вр. с чл.371 т.2 от НПК във вр. с чл.58а ал.1 от НК, така наложеното наказание било намалено с 1/3, като било определено окончателно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на осн. чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години.

На осн. чл.67 ал.3 от НК, през изпитателния срок на подс.Д. С. Д. била наложена пробационна мярка по чл.42 ал.2 т.2 от НК -„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

На осн. чл.67 ал.3 от НК, през изпитателния срок на подс.В. К. И. била наложена пробационна мярка по чл.42 ал.2 т.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

Подсъдимите Д. Св. Д. и В. Кр. И. били осъдени да ЗАПЛАТЯТ солидарно на Х. К. И. ЕГН - ********** от гр.К. сума в размер на 155 лв. /сто петдесет и пет лева/, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва за забава от момента на извършване на деянието /28.10.2022г./ до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимите Д. Св. Д. и В. Кр. И. били осъдени да ЗАПЛАТЯТ солидарно на СД „МОНОЛИТ-ТТ-Т.И“, ЕИК ********* с управители Д. С. Т. и К.

Й. Т., с адрес гр.К. улица „В.Л.“ № 75 ет.2, сума в размер на 2 870 лв.

/две хиляди осемстотин и седемдесет лева/, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва за забава от момента на извършване на деянието /28.10.2022г./ до окончателното изплащане на 2 сумата.

Двамата подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС - К. сумата в размер на 121 лв. /сто двадесет и един лева/, представляваща държавна такса от 4 на сто върху уважения размер на предявените граждански искове, съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

На осн. чл.53 ал.2 б.“б“ от НК, вещественото доказателство Мобилен телефон марка OUKITEL, описано в регистъра на веществените доказателства при РС - К. под № 202332400001, явяващо се пряка облага, настъпила като непосредствена последица от престъплението, било отнето в полза на Държавата и разпоредено да се унищожи.

На осн. чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства Мобилен телефон марка „HUAWEI“ и 1бр. сива чанта от плат с надпис NIKE, описани в регистъра на веществените доказателства при РС - К. под № 202332400001, било разпоредено да се върнат на притежателя им – В. К.

И. с ЕГН – **********.

В законоустановения срок срещу тази присъда е постъпила бланкетна въззивна жалба от подс.В. К. И., чрез процесуален представител, с която оспорва само наложеното му наказание „Пробация“.

В съдебно заседание, проведено на 19.09.2023г. пред ОС - Д. към жалбата, на осн. чл.320 ал.6 от НПК се присъединява и другия подсъдим - Д.

С. Д., посредством служебно назначения си защитник. Процесуалните представители на двамата подсъдими заявяват, че обжалват присъдата само по отношение на наложеното на същите наказание „пробация“, тъй като налагането на това наказание ограничавало правата им за придвижване в България и в чужбина, като пледират за отмяна на присъдата в тази й част.

Представителят на ОП – Д. счита жалбата за неоснователна, като прави уточнение, че не се касае за наложено наказание „пробация“, а за пробационна мярка. Подчертава, че подсъдимите са извършили тежко умишлено престъпление от общ характер и пробационната мярка е била наложена с цел поправяне и превъзпитание на подсъдимите.

3

Д.кият окръжен съд на осн. чл.314 ал.1 от НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда и установи, че в хода на производството пред РС – гр.К. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата съдебна инстанция и съставляват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, а именно:

Производството пред първата съдебна инстанция е преминало по реда на глава ХХVІІ от НПК – Съкратено съдебно следствие. В хода на разпоредителното заседание проведено на 20.02.2023г., процесуалните представители на подсъдимите са направили искане за разглеждане на производството по реда на особените правила на Глава 27, с признаване на всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт, като подсъдимите са подкрепили изцяло заявеното от защитниците си. След като преценил, че признанията на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, т.е. налице били условията за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на двамата подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и допуснал провеждането на производството по реда на глава 27 от НПК.

Жалбоподателите не оспорват фактическата обстановка, поради което въззивната инстанция намира за излишно да я преповтаря. Безспорно установено е по делото, че с действията си на 28.10.2022г. подсъдимите Д. С.

Д. и В. К. И. са осъществили от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, като са прекратили фактическата власт върху вещите - сумата от 6 925 лева, която до момента се е упражнявала от Х. К. И. и СД „Монолит – ТТ Т.и“ с управители Д. С. Т. и К. Й. Т. и същевременно са установили своя фактическа власт върху посочената сума с намерението противозаконно да я присвоят.

В рамките на правомощията си по чл.314 ал.1 от НПК, ДОС констатира, че при индивидуализиране на наказанието решаващият съд, макар и да е отразил, че е взел предвид, в действителност не е обсъдил 4 степента на обществена опасност на деянието и на дейците, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства така, както се изисква от разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК. Единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства са отбелязани направените самопризнания и съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина – съждение, което Въззивната инстанция не би могла да сподели, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ВКС, ОС на НК, формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл.373 ал.2 от НПК вр. с чл.55 от НК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл.373 ал.2 от НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. Следователно, в конкретния случай самопризнанията на подсъдимите не биха могли да бъдат възприемани като смекчаващи вината обстоятелства. Така или иначе решаващият съд не е посочил и при какво съотношение на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства приема, че е извършено деянието.

Липсата на анализ на обществената опасност на дейците, на деянието, на подбудите, както и на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства може да се приравни на липсата на мотиви по отношение индивидуализиране на наказанието и възпрепятства Въззивната инстанция да провери механизма, по който е било формирано убеждението на решаващия съд, довело до постановяване на конкретната санкция, вкл. и на обжалваната пробационна мярка. Въз основа на горното ОС - Д. не би могъл в рамките на това производство, предвид констатираното нарушение да вземе отношение по изложеното в жалбата, касаещо постановената от районния съд пробационна мярка.

Не на последно място ДОС установи, че в хода на производството пред РС - К. са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, а именно:

Налице е грубо несъответствие на действията на решаващия съд с правилата, регламентирани в раздел VІ „Постановяване на присъдата“ на Глава Двадесета от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.310 ал.1 от НПК /изм. ДВ 5 бр.110 от 2020г., в сила от 30.06.2021г./ присъдата се изготвя в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от всички членове на състава на съда, в случая – един съдия и двама съдебни заседатели. Видно от Протокол № 50 от 20.02.2023г., който е доказателствено средство по смисъла на чл.131 от НПК, съдебното заседание, в което районният съд е обявил присъдата си е приключило в 13:18 часа.

Съобразно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс са доказателствени средства за съответно извършените действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. От наличния по делото диспозитив на присъдата се установява, че същата е била подписана с КЕП от председателя на състава Ж.П.Г. на 20.02.2023г. в 13:06:07ч. и от съдебните заседатели Г.Г.П. в 16:06:35ч. и Л.И.К. в 16:08:21ч. Описаната хронология на подписването на съдебния акт обосновава единствения извод, че обявената в съдебното заседание на 20.02.2023г. присъда не е била подписана с КЕП от съдебния състав непосредствено преди нейното обявяване, а единствено от председателя на състава, като съдебните заседатели са се подписали след приключване на заседанието. Процедирайки по този начин, РС - К. е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл.310 ал.1 от НПК, което сочи, че е обявена на страните присъда, която не е подписана, като възниква съмнение и как е била постановена тази присъда, по кои въпроси в тайното съвещание и кой е съдебният състав, който се е произнесъл, след като не е подписал обявения съдебен акт. Постановяването на присъдата и публичното й обявяване, са самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание, като обявяването на съдебния акт обезателно се предхожда от тайно съвещание, което обстоятелство следва да бъде отразено в съдебния протокол. Процесуалните действия по оттеглянето на съда на съвещание са с фундаментално значение за законосъобразното развитие на процеса, тъй като по време на тайното съвещание се постановява присъдата – решават се въпросите по чл.301 ал.1 и ал.2 от НПК, изготвя се и се подписва диспозитива на съдебния акт. Пропускането на този етап, всякога изцяло опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните.