Определение № 36963 от 04.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36963 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110124927 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. И. срещу ЕТ „*****“.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 20/06.03.2024 г. е заемала при ответника длъжността „барман“ с място на работа – кафе-бар „*****“ в гр. София, ул. „*****“ № 1Б. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено.

Твърди, че има вземания към ответника за: с у м а т а 467 лв., представляваща дължимо по чл.128 КТ трудово възнаграждение за м.04.2024 г., както и сумата 58, 94 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.; сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за неоснователно недопускане на ищцата на работа за периода 01.05.2024 г.

– 31.05.2024 г., както и сумата 58, 94 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.; сумата 467 лв., представляваща обезщетение по чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяването от ищцата без предизвестие на трудовото й правоотношение поради забава за плащане на дължимо трудово възнаграждение за м.04.2024 г., както и сумата 58, 94 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.; сумата 212 лв., представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение на основание чл. 262, т. 1 и 2 КТ за положен извънреден труд от 24 часа за периода 06.03.2024 г. – 30.04.2024 г., както и сумата 26, 03 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.; сумата 201, 60 лв., представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение на основание чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за положен нощен труд от 144 часа за периода 06.03.2024 г. - 30.04.2024 г., както и сумата 25, 44 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.;

1 сумата 73 лв., представляваща обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск за 2024 г., както и сумата 9, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г., или общо главница в размер на 1 887, 60 лв. и мораторна лихва в размер на 237,50 лв. за периода 03.06.2024 г. – 02.05.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЕТ „*****“, с който оспорва исковете, с изключение на иска за сумата 73 лв., представляваща обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск. Твърди, че ищцата е получавала заплатата си от касата на бара, както и че е получила заплатата си за м.04.2024 г. Оспорва ищцата да има към него твърдените вземания. Твърди, че още средата на м.03.2024 г. ищцата го е уведомила, че заминава на разкопки около 16-20 май 2024 г. и ще напусне тогава, като самата тя е помолила да работи до 01.05.2024 г. поради това, че заведението няма да работи в периода 01-09.05.2024 г., а след това тя заминава на разкопки, т.е. още през м.03.2024 г. страните са се договорили, че ищцата ще работи до 01.05.2024 г. Твърди, че на 01.05.2024 г. ищцата е заявила, че изменя договорката за напускане и няма да подпише освобождаване по взаимно съгласие и е помолила заведението да не затваря, а да работи, защото й трябвали пари. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Доказателствена тежест:

По иска по чл.128 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е изпълнявала задължението си да престира труд, поради което в нейна полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл. 213, ал. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че през времето, докато трае изпълнението на трудовото й правоотношение, се е явила на работа и неправомерно не е била допусната от страна на работодателя, както и размера на претендираното обезщетение за незаконосъобразно недопускане до работното й място.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно 2 от ищцата без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; размера на претенцията, както следва: размера на брутното трудово възнаграждение – при безсрочно ТПО; размера на действителните вреди – при срочно ТПО, т.е. времето, през което е останала без работа.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания такъв.

По исковете за дължимо и неплатено допълнително възнаграждение на основание чл. 262, т. 1 и 2 КТ за положен извънреден труд, както и дължимо и неплатено допълнително възнаграждение на основание чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за положен нощен труд:

В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е положила извънреден труд с твърдяната продължителност и за сочения период и размер, както и нощен труд с твърдяната продължителност и за сочения период и размер.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

Безспорно е между страните, че: по силата на трудов договор № 20/06.03.2024 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „барман“ с място на работа – кафе-бар „*****“ в гр. София, ул. „*****“ № 1Б; трудовото правоотношение е прекратено; след 01.05.2024 г. ищцата е спряла да ходи на работа; в полза на ищцата е възникнало вземане към ответника за сумата 73 лв., представляваща обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск.

По доказателствата:

3

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ищцата ответникът да бъде задължен по реда на чл.190 ГПК да представи по делото ведомост/фиш за работна заплата, от който да е видно какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди 03.06.2024 г. следва да бъде оставено без уважение, на първо място, доколкото твърденията на ответника са, че ищцата никога не е получавала заплатата си по ведомост.

На ищцата следва да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в т.3.1 и т.3.2 от исковата молба обстоятелства.

Искането на ищцата за допускане на ССЕ следва да се остави без уважение, доколкото с оглед твърденията на ответника за начина на изплащане на трудовото възнаграждение, няма да допринесе за изясняване предмета на спора, а и предвид, че тежестта за доказване на изплащане на дължимото трудово възнаграждение се носи от ответника.

Следва да се остави без уважение искането на ответника за допускане на гласни доказателства за установяване факта на плащане на трудовото възнаграждение на ищцата за м.04.2024 г., доколкото свидетели не са допустими за установяване на същото, а по отношение на останалите, посочени от ответника обстоятелства – тъй като същите са неотносими към спорния предмет.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.10.2025 г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищцата двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в т.3.1 и т.3.2 от исковата молба обстоятелства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл.190 ГПК, както и искането за допускане на ССЕ.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на гласни доказателства.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5