Определение № 856 от 28.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 462/2023
- Вид
- Определение № 856
- Подписан
- 28.06.2023
- В сила
- 28.06.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410- 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.17 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 856 гр. Стара Загора, 28.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500462 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.274- 279 и чл.410- 417 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 и чл.11, т.7 от ЗПК.
Обжалвано е Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 784/20.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1595/2023г. по описа на РССт.Загора, с което е отхвърлено Заявление вх.№ 9890/19.04.2023г. от „Ю.Б.“ЕООД, гр.С. против пълнолетната българска гражданка А. А. Д. от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират вземания за 2 бр. административни такси, начислени за разглеждане на документи в размер на 252 лв. и по т.5.5 от Общите условия към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица/в сила от 21.06.2021г./ в размер на 301 лв. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като излага съображенията си за това, че таксата е преддоговорна и не е спрямо лице, което в този момент е имало качеството на потребител и съответно таксата е начислена съгласно чл.5.5. от ОУ на „Ю.Б.“- ЕООД и съгласно Тарифата за таксите и комисионните. Твърди се, че таксите били изрично уговорени, като се позовава на чл.11, т.17 от ЗПК, в която разпоредба била предвидена възможност за събиране на други такси и . твърди, че таксите не са били включена в ГПР. Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното Разпореждане в обжалваната му част, със законните последици от това.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, приложимите материалноправни и процесуални норми и събраните по делото пред РС писмени доказателства, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Производството по делото е образувано пред РС- Ст.Загора по Заявление вх.№ 9890/19.04.2023г. от „Ю.Б.“- ЕООД, гр.С. против отхвърлителната част на Разпореждане , инкорпорирано в заповед за 1 изпълнение № 784/20.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1595/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, с което то е било отхвърлено относно 2 бр. административни такси, начислени за разглеждане на документи в размер на 252 лв. и по т.5.5 от Общите условия към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица/в сила от 21.06.2021г./ в размер на 301 лв. Посочено е, че вземането произтича от писмен договор за паричен потребителски кредит № 69173/20.02.2022г. и изискуемостта на задължението била настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита, който е на 22.02.2023г.
С обжалваната част на първоинстанционното Разпореждане заповедният РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му, в която се претендират парични вземания за 2 бр. административни такси, начислени за разглеждане на документи в размер на 252 лв. и по т.5.5 от Общите условия към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица/в сила от 21.06.2021г./ в размер на 301 лв. РС е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в тази част, като противоречащо на разпоредбата на чл.10а от ЗПК, следвало да бъде отхвърлено. Посочено е, че задължението по чл.5.5 от ОУ на кредитора е за възстановяване от страна на длъжника на виновно причинени разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа и реално извършените действия от кредитора- заявител. В тази връзка РС е приел, че не са посочени какви реално извършени действия за административно обслужване, но кредиторът имал право да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, но не може да изисква плащане за такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на самия паричен кредит.
Частната жалба се явява частично основателна.
Съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р. България предвид чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че претендираната такса за разглеждане в размер на 252 лв. е за предварително разглеждане на документите на кандидат- кредитополучателя, между страните още няма сключен писмен договор за потребителски паричен кредит, налице е още преддоговорно взаимоотношение между тях, поради което кандидат- кредитополучателя/макар и физическо лице, пълнолетен български гражданин/ все още няма качеството на „потребител“, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради което в тази й част ч.жалба се явява основателна и доказана, атакуваното с нея първоинстанционно Разпореждане 2 е частично незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, и следва да се отмени в тази му част, ведно със законните последици. Като в тази му част по Заявлението с което е бил първоначално сезиран, РС следва да издаде допълнителна Заповед за изпълнение за претендираната сума от 252 лв.
От друга страна са налице законовите пречки по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи на закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. Безспорно, уведомяването на длъжника за просрочени задължения, изпратени SMS и административна такса за изпратени предупреждения преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и посочените по-горе дейности. Затова е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че нормата на чл.11, т.17 от ЗПК предвиждала възможност за събиране на други такси, тъй като в случая става въпрос за други такси, различни от таксите за действия, свързани с усвояване и управление на самия сключен между страните писмен договор за паричен потребителски кредит.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.274- 279 и чл.410- 417 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 и чл.11, т.7 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора, ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ частично Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 784/20.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1595/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлено Заявление вх.№ 9890/19.04.2023г. от „Ю.Б.“- ЕООД, гр.С. против пълнолетната българска гражданка А. А. Д. от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендира вземане за 1 бр. административна такса, начислени за разглеждане на документи в размер на 252 лв.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 784/20.04.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 1595/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлено Заявление вх.№ 9890/19.04.2023г. от „Ю.Б.“- ЕООД, гр.С. против пълнолетната българска гражданка А. А. Д. от гр.С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендира по т.5.5 от Общите условия към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица/в 3 сила от 21.06.2021г./ такса в размер на 301 лв.
В Р Ъ Щ А делата обратно на РС- Ст.Загора за постановяване на Разпореждане за издаване на Заповед за изпълнение в полза на „Ю.Б.“ЕООД, гр.С. против пълнолетната българска гражданка А. А. Д. от гр.С.З. по чл.410 ГПК относно претендираното вземане за 1 бр. административна такса, начислена за разглеждане на документи в размер на 252 лв./двеста петдесет и два лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4