Решение № 4677 от 21.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4677

Пазарджик, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА канд № 20267150701084 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ю. А. Х. от гр. Ракитово, чрез адв. И. К. от АК - Пазарджик, против Решение № 50 от 28.07.2026 г., постановено по анд № 20255210200317 по описа за 2025 г. на Районен съд - Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0367-000840 от 05.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Ю. А. Х. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (5,11 евро), а за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. (1533,88 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С решението касационният жалбоподател е осъден да заплати на ОДМВР - Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател поддържа, че районният съд е извършил едностранчив и превратен анализ на доказателствата, не е обсъдил съществените разлики в показанията на свидетелите и доводите, изложени в писмената защита, и е възпроизвел оспорените фактически констатации от АУАН и НП, въпреки че тежестта да докаже нарушенията е на наказващия орган. Според касатора показанията на свидетелите не са последователни и категорични - посочени са две различни посоки на движение на автомобила и две различни маневри, като единият свидетел описва спиране и потегляне с праволинейно движение, а другият - маневра за завиване в обратна посока, поради което не било установено дали автомобилът се е движил праволинейно или е извършвал маневра, дали е имало поднасяне или буксуване на място. Според касатора районният съд неправилно е кредитирал единствено показанията на свидетелите - полицейски служители, които са противоречиви, неприемливи и нелогични.

Касаторът поддържа, че описанието на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като „движение вляво и дясно“ не изяснява в какво се изразява несъответствието с предназначението на пътя и поражда съмнение коя от двете забрани по чл. 104б от ЗДвП е нарушена - по т. 1 (организиране или участие в нерегламентирани състезания) или по т. 2 (използване на пътищата за други цели), с което се ограничава правото му на защита. Включването в описанието на вдигането на много шум и създаването на възмущение у пешеходците и другите участници в движението, които не са елементи от състава по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и сочат на нарушаване на друга забрана, според касатора води до противоречие между фактическото и правното обвинение. Твърди се още, че не са установени свидетели - възмутени граждани, не е доказано поднасяне на автомобила, нито преднамерено извеждане извън контрол, създаване на пречки за движението, имуществени вреди или опасност за живота и здравето на хората, поради което деянието не е съставомерно.

Касаторът поддържа, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП като място и време на двете нарушения е посочено гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“, пред № 77, около 12:30 ч., а проверката, при която не е представил СУМПС, е извършена около един час по-късно - около 13:30 ч., на ул. „Грамадка“, на повече от километър разстояние, където автомобилът е бил установен паркиран пред казино. Това се потвърждавало от показанията на актосъставителя и от разпечатката за движението на патрулния автомобил. Позовава се на съдебна практика, според която грешното посочване на мястото на извършване на нарушението е абсолютно съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза. Така наказващият орган санкционирал две различни по вид, време и място нарушения като извършени на едно и също място, а районният съд неправилно приел, че това не води до неяснота в обвинението. Касаторът поддържа още, че отговорността му е ангажирана за нарушение на „чл. 104б, ал. 11, т. 2 от ЗДвП“, каквото не съществува, като връченият му дигитален образ на НП трябва да съответства на оригинала, а допуснатата в него грешка е недопустима и не може да бъде санирана в съдебното производство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа касационната жалба. Излага становище, че е недопустимо две различни по вид нарушения, констатирани на различни места, макар и в едно населено място, да бъдат описани като извършени на едно и също място, че описаното деяние не се субсумира под състава на чл. 104б от ЗДвП и че показанията на свидетелите са противоречиви относно посоката на движение и извършените от водача маневри. Сочи, че проверката е извършена един час по-късно на друго място, където е констатирано другото нарушение, което се установява и от справката за движението на патрулния автомобил. Моли решението на районния съд и наказателното постановление да бъдат отменени.

Ответникът - Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Представител на Окръжна прокуратура - Пазарджик не взема участие в съдебното производство. Не е направено искане за конституиране в процеса по реда на чл. 217, ал. 3, изр. последно от АПК, въпреки изрично дадената за това възможност.

Административен съд - Пазарджик, XI касационен състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети мотивирани правни изводи. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25-0367-000840 от 05.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на касатора са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. (5,11 евро), и за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставите на двете административни нарушения, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, изложени в хода на съдебното производство. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно.

В хода на делото от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба и е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

Районният съд е извел своите правни изводи при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че на 03.07.2025 г. около 12:30 ч. свидетелите М. К. и М. Г. - цивилни полицейски служители - се намирали в кафе „Визо“ на ул. „Иван Клинчаров“ № 76 в гр. Ракитово, когато възприели черен лек автомобил „Мерцедес“, който преминал покрай тях с „дрифт“ - криволичене, въртене на гуми и форсиране на двигателя, като по платното останали следи. Двамата разпознали водача - касатора Ю. Х., известен им от работата им като служители на МВР. След това автомобилът се отправил в посока към центъра на гр. Ракитово.

За възприетото свидетелите подали сигнал до Х. Г. - младши инспектор, изпълняващ към онзи момент служебните си задължения като автопатрул. Г. предприел обход и установил лекия автомобил „Мерцедес С350“ с рег. № [рег. номер] на ул. „Грамадка“ в гр. Ракитово, без водач в него. След няколко минути касационният жалбоподател излязъл от казино в близост, качил се в автомобила и потеглил, при което Г. го спрял за проверка и извикал свидетелите К. и Гяхов. При проверката касаторът не представил СУМПС.

За установените нарушения Г. съставил срещу касатора АУАН серия GA № 1120328/03.07.2025 г. Касаторът подписал акта и получил препис от него. Въз основа на акта било издадено процесното НП, в което е посочено, че на 03.07.2025 г. около 12:30 ч. в гр. Ракитово, на ул. „Иван Клинчаров“, пред № 77, в посока ДГС Ракитово, касаторът управлява лек автомобил „Мерцедес С350“ с рег. № [рег. номер], като извършва две нарушения: не представя СУМПС - нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и не използва пътя, отворен за обществено ползване, по предназначение, като предприема неправилно движение, изразяващо се в буксуване на място и поднасяне на автомобила наляво и надясно, като вдига много шум и създава възмущение у пешеходците и другите участници в движението - нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. На 09.10.2025 г. на касатора бил връчен отпечатан дигитален образ на НП от автоматизираната информационна система.

Районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Х. Г., М. К. и М. Г. като логични, последователни, еднопосочни и съответни на писмените доказателства, като е приел, че служебните им отношения с наказващия орган не ги правят автоматично заинтересовани от изхода на делото, а липсват доказателства за личен интерес на свидетелите да уличат жалбоподателя в нарушение, което той не е извършил. Приел е, че свидетелите очевидци не си противоречат в съществените моменти - и двамата са категорични, че автомобилът се е движил с криволичене, въртене на гуми и форсиране на двигателя, разпознали са водача и посочват, че след деянието той се е насочил към центъра на града, в каквато посока се намира и ул. „Грамадка“, а различията в спомена им за посоката, от която е дошъл автомобилът, и в детайлите на маневрите са обясними с изминалото време и с личните им възприятия.

Касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд относно доказаността на двете нарушения и приложението на закона.

Доводите в касационната жалба за превратен и едностранчив анализ на доказателствата и за противоречия в показанията на свидетелите по същество представляват оплакване за необоснованост, което не е самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, като в рамките на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК може да провери само дали тези факти са установени при спазване на процесуалните правила. Нарушения на процесуалните правила при установяването на фактите районният съд не е допуснал. Той е събрал относимите доказателства, обсъдил е показанията на тримата свидетели и е изложил мотиви защо ги кредитира, като е взел отношение и към наведените от защитата различия в тях. Качеството на свидетелите на полицейски служители само по себе си не ги прави заинтересовани и не изключва кредитирането на показанията им. Изводът на районния съд, че свидетелите очевидци не си противоречат относно съществените обстоятелства (начина на управление на автомобила и самоличността на водача), а различията в детайлите са обясними, е логичен и съответен на доказателствата. Тежестта на доказване е на наказващия орган, но тя е изпълнена чрез показанията на свидетелите очевидци, които непосредствено са възприели деянието и са разпознали водача.