Решение № 428 от 13.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. П., 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №

20255220103135 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Г. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г. Г.“№31 срещу „В. к.“АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“, ул.“Д. Н.“№28, бл.С. център, ет.2, ап.73Г, представлявано от К.

И. К. , в обстоятелствената част на която се твърди, че на 14.02.2025г страните са сключили договор за паричен заем №6125557, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1 800лв., а ищцата се е задължила да я върне на 15 месечни вноски всяка вноска в размер на 162.37лв. Общо задълженията по отпуснатия заем възлизали на сумата от 2 435.55лв. Твърди се, че паричен заем №6125557 е нищожен поради противоречието му със закона , заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Твърди се, че са нарушени императивните разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1, 7-12 и чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК и конкретно разпоредбите касаещи точното определяне на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите. Твърди се, че в договора не са посочени датата и мястото на сключването. Съдържащата се в чл.2 от договора информация относно броя и размера на погасителните вноски , ГПР, годишният лихвен процент на ден, при отказ от договорите до 14 ден-0.11% е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в месечната вноска като елемент на главницата и лихвата. Няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсва право на отказ на потребителя от договора, поради което и договорът е изцяло недействителен.

Отделно договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като клаузите и в частност чл.2 от договора, не са индивидуално договорени и потребителят не е имал възможност да влияе.

1

Моли се съда да постанови, с което се прогласи за нищожен сключения между страните договор за паричен заем №6125557 от 14.02.2025г.Претендират се сторените по делото разноски. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват исковете по основание и размер. Поддържа се, че възнаградителната лихва представлява „цената“ на предоставяната от кредитора услуга - ползването на парични средства - и поради това кредиторът е свободен да определи какъв да е нейният размер.

Тази „цена“ се формира от няколко фактора - разходи на търговеца за предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение от страна на заемателя. Високите цени на определени стоки или услуги могат да бъдат определени от качество на изпълнение, качество на вложените материали, уникалност на стоката или услугата, административни разходи на търговеца. За определяне на цената се взимат много на брой параметри в тяхната съвкупност и се прави сложно изчисление, за да може да се формулира „пазарна цена“, която да защити както потребителите на тази услуга, така и търговците, които я предоставят.Твърди се, че при определяне на допустимия размер на лихвения процент по договор за паричен заем трябва да се изхожда от спецификата на всеки кредитен продукт и не може да се слагат общи ограничения за всички заеми. За цената по един заем има значение дали заемът е потребителски или ипотечен, какъв е размерът на главницата, колко е дългосрочен заемът. Затова поставянето на общо максимално ограничение на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва за всички видове заеми, без да се държи сметка за тяхната специфика, пазара и разходите за отпускането им, не е адекватно ограничение.Твърди се, че размерът на лихвата е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 от ЗЗД, а съгласно чл. 20а от ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Не е налице противоречие с добрите нрави, а договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване на кредитора, тъй като договорната лихва представлява цената, която потребителят заплаща на кредитора за това, че ползва неговите парични средства. Именно това прави лихвата възнаградителна, а не наказателна, поради което се дължи така, както е уговорена.

По отношение на твърденията за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, цитираната правна норма не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическаформула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на 2 разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ от приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж“ на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.

Няма нарушение и на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като Договорът съдържа цялата необходима и законово регламентирана информация. И доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С- 331/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на

По отношение на твърденията на ищцата, че Договорът е изпълнен с неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай 3 договорът е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите. Същият се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите. Ищцата не е била поставена в положение на по- слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря.

Принципът на добросъвестност в конкретния случай не е нарушен, тъй като са защитени правата и на двете страни. Поддържа се, че волята на страните в договора е изразена ясно и недвусмислено при сключване сделката. Договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните.

В срока за отговор на исковата молба и по правилата на чл.211 от ГПК е от „В. к.“Ад срещу Д. В. е предявен насрещен иск. В насрещната искова молба се твърди, че по силата на сключения договор за паричен заем №6125557 от 14.02.2025г ответницата Д. вълчеве са е задължила да върне общо сумата от 2 435.55лв като към настоящия момент била заплатила единствено сумата от 20 лв., с която сума са погасени, както следва:договорна лихва в размер на 20 лв. – частично първа погасителна вноска с падеж 16.03.2025 г.Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба заемателят дължи на заемодателя обща сума в размер на 2251.97 лв., от които 1800 лв. главница по договора ,за която на 06.11.2025 год. е обявена предсрочна изискуемост; 451.97 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2025 год.

– 06.11.2025 г. (датата на която е обявена предсрочна изискуемост).

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Х. В. да заплати на „В. к.“ АД, ЕИК ****,сумата в общ в размер на 2251.97лв, от която 1800 лв. главница по договора, за която на 06.11.2025 г. е обявена предсрочна изискуемост; 457.97 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2025 г. – 06.11.2025 г. (датата, на която е обявена предсрочна изискуемост).При условията на евентуалност в случай, че бъде уважен иска на Д. Х. В. и процесния договор бъде обявен от съда за недействителен да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иска Д. Х. В., да заплати на „В. к.“ АД, ЕИК ****, сума в размер на 1780 лв., представляваща, на основание чл. 23 от ЗПК, главница по така обявения за недействителен договор за паричен заем, след отнасяне на платената лихва. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.Претендират се разноски.

След размяната на книжата по насрещната искова молба в срока и за отговор такъв не е постъпил.

В съдебно заседание страните не изпращат представители. От ищцата по първоначалния иск, чрез пълномощника и, е подадена писмена молба, с която се поддържа предявения иск. Изразява се становище, че предявения срещу нея насрещен иск е неоснователен. От ответника по първоначалния иск е подадена писмена молба, с която се поддържа писмения отговор. Насрещният иск се поддържа в съдебно заседание.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата 4 поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна :