Решение № 278 от 24.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. П., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.П.Д. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от М.П.Д. Гражданско дело № 20241720106658 по описа за 2024 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал.

2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът „***” ЕООД твърди, че на 09.09.2019 г. между „***“ ООД и ответника В. М.

В. бил сключен договор за потребителски кредит № *** при общи условия, въз основа на който дружеството й предоставило кредит в размер на 300 лева, срещу което тя се задължила да върне сумата на 3 вноски в срок до 09.12.2019 г., заедно с възнаградителна лихва при уговорен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите 48,63 %. В чл. 31, ал. 3 от общите условия към договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В исковата молба е посочено, че договорът за кредит е сключен по електронен път въз основа на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като от отправянето на предложение за сключването му страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Изложено е, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за заплащане на сумите 300 лева – главница и 20,25 лева – възнаградителна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 09.12.2019 г. Поради изпадането й в забава, за нея възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 71,93 лева за периода от 09.12.2019 г. до 02.08.2024 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не било начислявано такова на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. „***“ ООД му прехвърлило вземанията си към В. М. В., произтичащи от договора за кредит от 09.09.2019 г., като същите били индивидуализирани в приложение към него. Сочи, че е упълномощен от цедента да уведоми ответницата за извършеното прехвърляне на вземания, както и че това е направено на посочен от нея настоящ адрес, както и чрез текстово съобщение на посочен телефонен 1 номер. Моли ако бъде прието от съда, че не е извършено надлежно уведомяване на В. М. В. за цедирането на вземанията, да се приеме, че уведомлението е връчено заедно с препис от исковата молба. „***” ЕООД посочва, че за описаните вземания е издадена в негова полза срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4788/ 2024 г., по описа на Районен съд – П.. Тъй като В. М. В. депозирала възражение срещу нея, ищцовото дружество предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 300 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***/ 09.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, 20,25 лева – възнаградителна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 09.12.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 71,93 лева за периода от 09.12.2019 г. до 02.08.2024 г.

Ответникът В. М. В. не е подала отговор на исковата молба. С възражение по чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д. № 4788/ 2024 г., по описа на Районен съд – П., е заявила, че не дължи изпълнение на претендираните вземания поради изтекла погасителна давност, като това възражение следва да бъде разгледано при постановяване на настоящото решение с оглед приетото в т. 11а от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според последната в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се разглеждат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.

Районен съд - П., като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за паричен заем *** № ***/ 09.09.2019 г., в който е посочено, че е сключен между „***“ ООД в качеството му на заемодател и В. М. В. като заемател, както и че дружеството се е задължило да предостави на последната заем в размер на 300 лева, срещу което тя поема задължение да я върне на 3 месечни погасителни вноски в срок до 09.12.2019 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент 40.05 % и годишен процент на разходите – 47.21 %.

Върху договора не са поставени подписи на страните по него, а според отразеното в чл. 8 договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към него, както и изискванията на действащото българско законодателство.

По делото е представено копие от общи условия на „***“ ООД за заеми „***“, според които отпускането на заем „***“ се извършва въз основа на договор за заем, сключен по условията и реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние под формата на електронен документ съгласно ЗЕДЕУУ или въз основа на писмен договор за потребителски заем на хартиен носител, при спазване изискванията на ЗПК. Съгласно чл. 6 от общите условия кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на адрес https: //credirect. bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на заемодателя. Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя. Срокът за разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни, считано от подаването на искането за заем. В чл. 8 е предвидено, че при кандидатстване за заем заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главницата и период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на "***". В чл. 9 е посочено, че заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа искането за заем.

Според чл. 11 заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия, като заедно със СЕФ трите съдържат цялата 2 необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона "Изпрати" заемодателят декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Съгласно чл. 13 от общите условия заемодателят потвърждава, респективно отказва сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/ сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ***. Доколкото отправянето на искане за заем представлява желанието на заемателя да сключи договор за заем със заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените параметри. Според чл. 18 при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в общите условия. Тези действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които са предоставени. В чл. 20 е предвидено, че договорът се счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 от ЗДЕУУ.

Представено е копие от разписка за извършено плащане от 09.09.2019 г., върху която е отразено, че плащането се извършва чрез системата за електронни плащания ***, както и че е извършен превод на сумата 300 лева от „***“ ООД в полза на В. М. В. с основание „дог.***“.

Приложено е копие от лог-файл по договор за паричен заем № ***, отразяващо по дата и част извършени действия в електронна форма.

Представено е копие от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „***“ ЕООД и „***“ ООД, от което се установява, че дружествата са договорили, че „***“ ООД прехвърля възмездно в полза на „***“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, описани в Приложение № 1.

Видно от прието копие от пълномощно от 21.07.2021 г. „***“ ООД е упълномощило „***“ ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1 от 21.07.2021 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2021 г., сключен между „***“ ЕООД и „***“ ООД, за настъпило прехвърляне на вземания. В пълномощното е посочено, че цедентът потвърждава прехвърлянето на вземания от датата, на която е подписано Приложение № 1 – 21.07.2021 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2021 г.

Приложено е копие от уведомление за цесия, от което се установява, че „***“ ЕООД е отправило до В. М. В. изявление, че по силата на договор за цесия от 21.07.2022 г. „***“ ООД е прехвърлило в негова полза вземанията си към нея, произтичащи от договор за кредит № ***/ 09.09.2019 г.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че между „***“ ООД и ответника В. М. В. е сключен соченият договор за кредит от разстояние № ***/ 09.09.2019 г.; че „***” ООД е предоставило на В. М. В. кредит в размер на 300 лева; че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на кредита;

3 че „***” ООД е прехвърлило на „***” ЕООД вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит; както и че В. М. В. е уведомена за цесията. Въпреки че в случая ответницата не е подала отговор на исковата молба, за да бъде уважен искът по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД (както и останалите искови претенции), ищецът следва да проведе пълно доказване на посочените предпоставки, а липсата на изрично оспорване на някоя от тях не обосновава извод, че е призната. Неподаването на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от възложената му доказателствена тежест (в този смисъл е Решение № 27 от 16.04.2014 г. по търг. д. № 1893/2013 г.).

За установяване на факта на сключване на договора за паричен заем *** № ***/ 09.09.2019 г. от страна на ищеца е представено копие от същия. Върху договора не са поставени подписи на страните по него, а според отразеното в чл. 8 договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към него, както и изискванията на действащото българско законодателство.