Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 02.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 49/2024
Вид
Решение № 80
Подписан
02.04.2024
В сила
15.10.2025
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500049 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ш. И. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Ж. Д., срещу Решение № 595/09.11.2023г. по гр.д. № 83/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка последица от настъпило на 03.10.2021г. ПТП, за сумата над 20 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. и в частта, в която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото произшествие за сумата над 360 лв. до претендирания размер от 1 078.58 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2021г. до окончателното изплащане. Жалбоподателя излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навежда доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД с оглед тежестта и вида на получените телесни увреждания, на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, на формирания извод за съпричиняване на вредоносния резултат единствено въз основа на предположения на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза и за неправилно възложена му доказателствена тежест относно релевираното от насрещната страна възражение за съпричиняване поради непоставянето на предпазен колан. Евентуално, в случай, че съдът приеме за доказан факта на приноса му към настъпване на резултата, то счита, че същият е значително по-малък в сравнение с възприетия от съда. Прави искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Велико Търново в атакуваните части и вместо това 1 постановяване на друго, с което исковите претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на осъщественото на 03.10.2021г. ПТП, бъдат уважени в пълните им претендирани размери, ведно със законната лихва от 26.10.2021г. до окончателното им изплащане, евентуално при отчитане на по-ниска степен на съпричиняване.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адвокат Д. Т., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на същата и на наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят Ш. И. Ш., чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея, като излага подробни съображения. Прави искане за присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез своя пълномощник, оспорва въззивната жалба в писмено становище, счита за доказано правопогасяващото възражение за принос на пострадалия поради непоставянето на предпазен колан и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение, ако то надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/22/121002463681 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от А. Е. Д. лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № Р 76**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 03.10.2021г., около 22.00 часа, на третокласен път 405 между град Свищов и село Царевец, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество лек автомобил и л.а. „Ауди“ с рег. № ВТ 09**** с водач Т. Г. Г., при което пострадал ищецът, возещ се на предна дясна седалка в първия посочен автомобил. Приетите по делото Констативен протокол за ПТП от 04.10.2021г., епикризи, както и експертните заключения на автотехническата и съдебномедицинската експертизи установяват механизма на настъпване на произшествието и фактът на получаване на телесните увреди на ищеца. На посочените по-горе време и място, 2 водачът на застрахования при ответника автомобил поради движение с несъобразена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпил челен удар с движещия се в нея /полагаща му се за движение пътна лента/ л.а. „Ауди“ с рег. № ВТ 09****. Налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпили телесни увреждания на ищеца, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Ето защо, това поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят-ответник следва да заплати застрахователно обезщетение.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят релевира оплаквания относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и относно изводите на първоинстанционния съд по отношение направеното от ответника с отговора на ИМ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По делото е приложена епикриза от 07.10.2021г., издадена от Клиника по ортопедия и травматология при „Св. Пантелеймон“ – град Плевен, видно от която ищецът е постъпил в болничното заведение на 04.10.2021г. за извършването на оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник вследствие фрактури на лява раменна кост и на капачката /патела/ на дясна колянна става, получени при ПТП. Осъществен е страничен оперативен достъп до лява раменно кост, наместена фрактурата и фиксирана с плака и заключващи винтове, съответно наместена фрактурата на пателата и поставен имплант.

Проведено е лечение с антибиотици, антикоагуланти и ищецът изписан на 07.10.2021г.

Представена е епикриза от 03.03.2022г., издадена от Клиника по ортопедия и травматология при „Св. Пантелеймон“ – град Плевен, от която се установява, че при престоя му в клиниката за периода 28.02.2022г. – 03.03.2022г. е осъществено по оперативен път отстраняване от пателата на металната остеосинтеза.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Данаил Гайдарски, прието и неоспорено отстраните, се установява, че вследствие претърпяното на 03.10.2021г. ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания – закрито многофрагментно счупване на лявата раменна кост, закрито многофрагментно счупване на капачката /пателата/ на дясната колянна става, мозъчно сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, кръвонасядания с оток на меките тъкани на лявата мишница и в областта на дясна колянна става. При извършения преглед на ищеца вещото лице е установило белег от оперативна интервенция по предната повърхност на лявата мишница по цялата й дължина с размери 34 см/0.5 см, ясно изразена хипотрофия на мускулатурата на лявата мишница, болезнени и ограничени движения в лявата раменна става, силно редуцирана мускулна сила с лявата ръка, надлъжно разположен оперативен белег по предната повърхност на дясната колянна става с размери 13 см/0.3 см, ограничени и болезнени движения в дясната колянна става, белег от разкъсноконтузна рана по предната повърхност на дясната колянна става, палпаторно болезнен.

Според вещото лице, при правилно протичащ оздравителен процес срокът за възстановяване на двигателната активност на горния ляв крайник е около осем месеца, а на двигателната активност на колянната става – около пет месеца. Съгласно заключението, получените фрактури, след проведеното оперативно лечение за възстановяване на анатомичната им цялост, са били съпроводени със силно болезнени и ограничени движения на горния ляв крайник /при сгъване и разгъване и хватателната функция на пръстите поради засягане на нервите/ и на долния десен крайник за неопределено дълъг период от време за възстановяването им.

3

Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. И. А. и Г. И. К., сестри на ищеца, са установили, че са полагали лично грижи за него в периода на лечение и възстановяване, продължил около четири месеца – хранели го, къпели го, тъй като бил неподвижен. Имал болки и три пъти на ден приемал болкоуспокояващи медикаменти. След четвъртия месец започнал да върви, но не можел да стъпи на десния си крак с цялата си тежест, кракът му отичал. Това станало възможно след шестия месец. Към момента на провеждане на разпита свидетелите посочват, че ищецът продължавал да има оплаквания – не можел да изпъва пръстите на лявата си ръка и да я вдига нагоре заради металния имплант, подувало се коляното му. Установяват, че след инцидента се променил – станал нервен, избухлив, не говорел.

Приетото от първостепенния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно – автотехническата експертиза установява, че при поставен предпазен колан, с каквито е бил оборудван процесният автомобил, движението напред на тялото на водача/пасажера е силно ограничено, като максималното разстояние, което може да измине тялото напред при изправен предпазен колан е около 0.16 м. Вещото лице е заключило, че счуването на капачката на дясната колянна става се е реализирало при контакт с повърхност от арматурното табло, като от техническа гл.т. е без значение дали към момента на удара пътникът е бил с или без поставен предпазен колан. Според експерта, закритото многофрагментно счупване на лявата раменна става се е реализирало по причина, че пътникът е бил без поставен предпазен колан и ако е бил с такъв, е нямало да получи описаното увреждане, както и мозъчно сътресение – лека степен. Пояснява, че лявата мишница на пътника се е придвижила напред по посока на масовия център на автомобила вследствие на придадените й преносни сили, а при поставен предпазен колан това движение щяло да се ограничи до не по-голямо разстояние от 0.16 м и позицията на раменната област на пътника да се фиксира на седалката. Освен това, коланът и въздушната възглавница работят в синхрон и поради непоставянето му не се е отворила и въздушната възглавница, като двете заедно според вещото лице биха предотвратили фрактурата на лявата раменна става.

Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че оплакванията в жалбата за несъответстващо на претърпените от ищеца неимуществени вреди обезщетение поради занижаването и за липсата на съпричиняване от негова страна са неоснователни. Основателно се явява оплакването на ищеца за степента на приноса му към настъпване на вредоносния резултат. Съображенията за това са следните: