Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 816 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 506/2025
Вид
Определение № 816
Подписан
21.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500506 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752 , гр.София против Разпореждане №2488 от 28.02.2025 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за неплатено договорно възнаграждение в размер на 87.5 лв. дължимо за периода 15.04.2024 до 15.10.2024 г.и 105.29 лв. лихва за забава от 16.04.2024 - датата на изпадане на длъжника в забава до 15.10.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 233.35 лв. дължимо до 15.10.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 280 лв. , дължимо до 15.10.2024 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. , начислени на 30.04.2024 г. , неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане за забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 400 лв. , начислени на 15.07.2024 г.; 105.29 лв. лихва за забава от 16.04.2024 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 15.10.2024 г. и законна лихва в размер на 60.88 , дължима от 15.10.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 г. ведно със законната лихва от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането. Като се позовава на съдебна практика в страната сочи ,че според нея заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката , от която заявителят черпи права – т.е. – в случая са превишени правомощията и са нарушени съдопроизводствени правила. Според жалбоподателя заповедния съд те е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза , тъй като същите не се съдържа в клаузите в договора за потребителски кредит. Изложено е становището , че заповедния съд не е отчел разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП , че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет , както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата , която ще бъде доставена или 1 извършена в замяна от друга страна , при условие , че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми , тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Преди сключване на процесния договор кредиторът е предоставил преддоговорна информация. Ответникът е декларирал че е получил екземпляр от него, изготвен е и погасителен план. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор , каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора. Изразява се становището , че годишния лихвен процент / ГЛП/ отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед принципа на свободата на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договора за кредит. В чл.19 ал.4 от ЗПК е въведено ограничение на максималния размер на ГЛП – не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения , а според ал.5 клаузи надвишаващи тези размери се считат за нищожни. С изменението на ЗПК от 23.07.2014 г. се въведе макс. Размер на годишния процент на разходите / ГПР/ по кредита , който включва в себе си лихви и други косвени разходи , комисиони , възнаграждения от всякакъв вид и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и валута , определена с постановление на МС на РБ , което е 50%. Така – в случай че съдът постави граница на максимален размер на възнаградителната лихва до 30% то се ограничава и ГПР до 35-40%. Кредиторът от своя страна няма и задължение да изготвя методика на ГПР , тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент – чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Спазена е разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случая страните са уговорили годишния лихвен процент в индивидуалния договор , който е фиксиран за целия срок на договора , както и ГПР – в законовите граници. При условие че са спазени тези параметри – за ГПР няма как да се приеме , че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно – договорката е неравноправна – чл.145 ал.2 от ЗЗП. По отношение на законната лихва - страната се позовава на решение на ВКС – че се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика , че за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина , характерен за иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД. В тази насока е и ТР №3/2017 г. - размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договора за заем следва да се определи само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. На трето място – по отношение лихвите за забава – според страната в тази част искането е отхвърлено неоснователно. Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок , както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Според правната теория не е налице анатоцизъм – договореното възнаграждение представлява цената на ползване на отпуснатата парична сума , а лихвата за забава - обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Лихвения процент по кредита не е обезщетение за забава , а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислява само върху невърнатата част от главницата във 2 вноската. Като се сочи , че договорът е действителен се претендира от съда да се отмени разпореждането на РС и вместо него да се издаде заповед за изпълнение като допълнително се присъдят – неплатеното договорно възнаграждение в размер на 87.5 лв. дължимо за периода 15.04.2024 до 15.10.2024 г.и 105.29 лв. лихва за забава от 16.04.2024 датата на изпадане на длъжника в забава до 15.10.2024 г. и законна лихва в размер на 60.88 , дължима от 15.10.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 г. претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира се и присъждане на разноски в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса , както и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира , че частната жалба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.275 ал.2 вр. С чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК , както и допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК от лице , което има правен интерес и срещу акт , подлежащ на обжалване по чл.413 ал.2 от ГПК.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по подадено от „Профи Кредит България“ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. Д. Д. за сумата общо в размер на 1816.76 лв. , от която сума неплатена главница в размер на 619.74 лв. , неплатено договорно задължение в размер на 87.5 лв., дължимо за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г. , неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 233.35 лв. дължимо до 15.10.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 280 лв. , дължимо до 15.10.2024 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. , начислени на 30.04.2024 г. , неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане за забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 400 лв. , начислени на 15.07.2024 г.; 105.29 лв. - лихва за забава от 16.04.2024 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 15.10.2024 г.; законна лихва в размер на 60.88 лв. , дължима от 15.10.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 г. и от датата на входиране на заявлението до изплащането на вземането. Заявителят твърди , че Б.

Д. е сключил на 28.10.2023 г. договор за кредит със задължение да върне сумата за срок от 12 месеца с месечна погасителна вноска в размер на 174.39 лв. и падежна дата всяко 15-о число на месеца.Длъжникът Б. Д. е направил само 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Твърди се , че длъжникът не е заплатил главница от ползвания кредит в размер на 619.74 лв. и е изпаднал в забава. Падежът на последната погасителна вноска е бил на 15.10.2024 г.. Кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

След разглеждане на заявлението и при осъществяване на правомощията си по чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК районният съд е приел , че договорът за потребителски кредит , сключен между страните е нищожен поради което и на основание чл.23 от ЗПК на възстановяване подлежи единствено чистата стойност по кредита – а именно – 619.74 лева 3 като са присъдени и 75 лв. – разноски : 25 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На първо място – неоснователни се явяват заявените в частната жалба оплаквания , че съдът няма правомощията на етапа на заповедното производство да се произнася по валидността на сделката , от която заявителят черпи права. Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК заповедният съд има правомощието дори да откаже издаването на заповед за изпълнение , когато констатира , че искането противоречи на закона. Районният съд в рамките на своята проверка правилно е приел , че искането противоречи на закона , доколкото неточното посочване на ГПР е еквивалентно на липсата му в договора , което съставлява нарушение на императивното правило по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и влече нищожността на целия договор.

Настоящият съдебен състав намира правните изводи на първоинстанционния съд за правилни , съответстващи на материалния закон и задължителната съдебна практика , обективирана в решение на СЕС от 21.03.2024 по дело С-714/22. Видно от приложения към заявлението договор общото задължение по отпуснатия кредит е 2092.34 лв., , от които 1000 лв. – главница. В договора годишния лихвен процент възлиза на 41.00% , а годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 48.35 %. / Вж.

Договора – л.4 по делото на РС – Бургас/. Без посочени компоненти , като по този начин само формално са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Така посочен същият не надвишава законовият максимум , установен в чл.19 ал.4 от ЗПК от петкратния размер на законната лихва , определена с ПМС. От друга страна се установява , че към този процент не са включени възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 513.35 лв. Те са включени в погасителния план още към датата на сключване на договора , следователно имат характер на разход по кредита , който потребителят трябва да заплати.Ако реално бяха включени в ГПР, той щеше да е в по-висок размер от посочения от 48.35%. – следователно този размер не е определен законосъобразно и правилно и не е коректен.

С решението от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел , че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си , както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме , че посочването на ГПР , който не отразява всички такива , лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение , както и непосочването въобще на този процент. В чл.22 вр. С чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е уредена недействителността на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването , дадено с Решението на СЕС по дело С-714/22 че и неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв , т в настоящия случай следва да се приеме , че договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски , т.е. – потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.