Протокол № 202 от 21.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 202 гр. Сливен, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100087 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Окръжна прокуратура гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Красимир Маринов.

Ответницата С. П. И. – Ш.а, редовно призована, се явява лично.

Свидетелят П. К. И., редовно призован, се явява лично.

Свидетелката С. С. И., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят П. Л. Ш., нередовно призован, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИЦАТА: Да разгледаме делото днес.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам исковата си молба както е депозирана на основанията и аргументите изложени в нея.

ОТВЕТНИЦАТА: Запозната съм с напълно с исковата молба. Не съм подала отговор. Аз имам заболяване от 1997 г. След като почина баба ми и след тежка операция на черния дроб, от стреса, получих усложняване на психичното състояние, като 1999 г. след това ме оперираха от аденом на хипофизата, което също дава отражение върху психотичната картина на основното ми състояние. Действително, когато съм зле, влизам в маниини състояния и не мога да преценявам ситуацията правилно. Тоест преценявам я, но не мога да я контролирам. Някак си изпускам нишката на контрола.

Лекарите се колебаят между биполярно разстройство и параноидна шизофрения, но заради лекарствата пишат параноидна шизофрения иначе не 1 мога да ги вземам, но по принцип се колебая между биполярно и параноидна, между двете. Има резон в това, че не мога да контролирам нещата, когато съм зле, но когато съм добре осъзнавам всичко, разбирам, спомням си напълно всички епизоди. Не е да имам бяло петно или нещо такова, но съответно трябва да пия лекарства. Когато започна да съм добре и ги пия две години считам, че сама трябва да си ги спирам и ги спирам, но това не води до добър резултат, защото трябва да ги пия постоянно. Имам малко дете на 7 години, което отглеждаме с майка ми и баща ми. Мъжът ми в момента замина за чужбина. Последният път, когато бях в мания, февруари месец, подадох молба за развод, но имах основание, защото мъжът ми ми беше посегнал. Не ме удари, но понечи, а пък ние сме се разбрали, че на тази тема трябва да няма колебания и донякъде отношенията ни не вървяха. Когато съм в мания ставам по-критична към близките си, по-раздразнителна и съответно когато не вземам лекарства припадам до такава степен, че ме вземат по спешност.

Единствено искам да отбележа в казуса, който е писан в документите е, че не е вярно, че съм давала хапчета на детето ми. Това са го преувеличили, абсолютно не е вярно. Това го оспорвам и абсолютно не е вярно. Ако съдът счете, че е разумно съгласна съм да ме поставите под ограничено запрещение.

Единственото, което ме притеснява е излизането ми в чужбина, защото ние бяхме легални емигранти в К. и имам отношения там и ако се наложи да пътувам там дали ще ми представлява трудност. Когато съм била в мании не съм се занимавала с имущества, но баща ми се притеснява дали в бъдеще нещо няма да е случи. За мен лично много не искам, но от друга страна ако прецените, че е по-добре от гледна точка на здравословното състояние. Имам периоди, когато съм пила лекарства и въпреки всичко пак се влошавам. Това се случа в последните години. В минали години не е било така. Явно заболяването прогресира по някакъв начин и не успява. В момента съм в ремисия, но физически съм малко дезорганизирана, защото лекарствата водят до умора и сънливост, но психически съм добре. Това мога да кажа. Както съдът прецени. То психологичното изследване ще бъде пак за момента.

ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Бих искал да поставя въпроси към ответницата ако съдът допусне. Вие определихте сама състоянието си като такова със „светли“ периоди и „тъмни“ с манийна симптоматика. В тези периоди, които са „тъмни“ с тази симптоматика, какво извън нормалното извършвате? Влизате ли в конфликт? Забравяте ли?

ОТГОВОР на ОТВЕТНИЦАТА: С близките си влизам в конфликт.

Когато съм в мания ставам много дейна, дори успях да си намеря работа, последния път през февруари месец от ТБ ми предложиха в шесто ОУ,защото аз съм учителка. Музикална педагогика съм завършила. Три години съм учителствала. И припадам, всъщност най-крайната фаза, когато не мога, толкова съм зле психически, че не мога и физически да се чувствам добре.

Раздразнителна съм, не съм правила с изключение на последния път правни документации да изисквам или да правя. С изключение само на развода. Това е във фазата на манията. Не съм имала желание за разпореждане с 2 имуществено, сключване на договори с мобилни оператори. Дори не ми е идвало на ум и когато съм и в този момент. Единственото, което е за съпруга ми, но там нещата са малко по-различни. Много съм била лекувана. Когато ме приемат бързо стъпвам на краката си, бързо се възстановявам, но проблемът е влизането в болницата, защото аз в такъв момент не желая да влизам, но понякога няма и нужда, защото манията не е на толкова високо ниво, но когато бях в чужбина там периодите на преглед с психиатър са много големи и аз просто не съм удържала да отида на контролен преглед и докато чакам за прегледа се влошавам и затова съм влизала в болница. Дори там имах дело, бях завела срещу психиатрите по повод неправилно лечение в К., не че имал или нямам, а по повод лечение и го спечелих, защото се оказа, че са ми дали неправилна терапия и адвокатът, който ми беше назначен служебно от болницата каза, че мисли, че съпругът ми много ми оказва влияние аз да се влошавам и каза, че ако търся съвет за развод мога да го търся винаги. И от тази гледна точка февруари аз извърших тези действия. Иначе бързо се възстановявам като вляза в болница. Но пък ако не пия лекарства ... Аз и в К. съм била в лечебни заведения. Понечвам да пия сама лекарства, но не да се натравям, имам такива мисли. Имала съм суицидни мисли. Но последния път, когато го направих взех лекарствата и докато бяха в устата ми майка ме попита на кого оставям това дете и аз веднага ми превключи и ги изплюх самостоятелно. Тя ми каза и аз ги изплюх самостоятелно. Но просто това беше в изблик на пълно отчаяние и тежка депресия. Забравих да кажа, че едната фаза е „мания“, а другата фаза е „тежка депресия“ - много плача, не мога да се оправя вкъщи, с битови нужни. Един път съм имала суициден опит.

Но той не е класически, той беше по-скоро, защото беше отчаяна от терапията, защото нищо не ми действаше добре и аз ще в изблик ще пия лекарства само и само да се подобря, пък аз не се подобрявам и вкъщи не мога да си подредя, дезорганизирана съм, плача, мисля, че съм болна от нещо - рак или такова нещо. Такава тежка депресия. Но всъщност, когато направих суицидност сама ми превключи шайбата и с помощта на майка, че трябва да ги изплюя и аз ги изплюх и тогава мъжът ми извика полиция, извикаха линейка и това наложи шестмесечното ми седене в болницата за психични заболявания в К., защото пак бях подала молба за преразглеждане, но там не спечелих делото. С майка ми имам много пререкания, но това не е само когато съм болна, то по принцип си е така.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения срещу доклада, изчерпателен е и възражения срещу разпределената доказателствена тежест. Ние сме изслушали само ответницата, това на първо място, на второ място това се базира само на материалите от предварителна проверка, това е обстоятелство, което е посочено като установено, в този смисъл мога да го оттегля, след като изслушаме свидетелите.

С оглед становището на страните, н а основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА предявения на страните доклад с определение № 279/29.05.2023 г. за окончателен.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по доклада на съда и предприемат съответните процесуални действия.

ПРОКУРОРЪТ: Съгласно определението на съда са допуснати доказателства и моля да приемете писмени данни и доказателства съдържащи се в под формата на документи и сведенията в материалите от предварителната проверка. Считам, на база на показанията на ответницата по реда на чл. 337 ГПК от необходимостта от експертиза, но ще оформя своето искане след изслушване на свидетелите. По отношение на неявилия се свидетел моля да заличите свидетеля П. Ш., тъй като считам, че вида и характера на евентуално решение в зависимост от формата на поставяне под запрещение ще зависи най-вече от събраните данни по реда на чл. 337 и от тук присъстващите свидетели и най-вече от заключението. В случая свидетелят, по данни на ответницата, е с трайно пребиваване в чужбина и това ще затрудни настоящото дело, поради което правя изявление да го заличите от списъка на свидетелите.

ОТВЕТНИЦАТА: Майка ми, баща ми и съпругът ми П. са ми найблизките, нямам други свидетели. Той м. февруари замина, докато аз бях в болницата.

С оглед становището на страните и на основание чл. 253 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ свое определение от 29.05.2023 г., с което е допуснат в качеството на свидетел посочения в искането на ОП – Сливен П. Л. Ш..

На основание чл. 148 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба писмени доказателства съдържащи се в преписка вх. № 167000/23 г. на РУ на МВР Сливен, 51 листа, вх. № 180/2023 г. на ОП - Сливен.

Съдът НАМИРА, че следва да пристъпи към разпит на свидетелите.

САМОЛИЧНОСТ на свидетелите.

П. К. И. – **, българин, български гражданин, неосъждан, баща на ответницата.

Съдът предупреди свидетеля, че като баща на ответницата може да откаже да дава показани. Същият заявява, че е съгласен да даде показания.

С. С. И. – **, българка, българска гражданка, неосъждана, майка на ответницата.

Съдът предупреди свидетелката, че като майка на ответницата може да откаже на даде показания.Същата заявява, че е съгласна да даде показания.

4

СВИДЕТЕЛИТЕ, предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът отстрани от залата свид. П. К. И. и пристъпи към разпит на свидетелката С. С. И..

Свидетелката С. С. И., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на ответницата. Желая да свидетелствам. Както каза и дъщеря ми това заболяване датира от доста отдавна. Тя каза коя година. С наблюдения от психиатър и лекарства, лекува се и когато е в ремисия тя е абсолютно себе си, но когато е в криза просто извършва неща, които не са характерни за нея. Започва да се дразни най-вече с мен. Говори, че не съм й биологична майка, но след лечението тя е критична към всичко това. Съжалява за това, което е казвала. Когато се наложи да влезе в болница наистина имаме проблеми и след доста увещанията на медицинските органи склонява и влиза в болница и след това тя напълно си изпълнява задълженията като майка, като отношение към нас, даже работата й беше много отговорна. Тя работеше към радио Фокус, беше водеща, но повтарям се, когато е в криза просто нещата се неконтролируеми. За заминаването й в К. аз бях много против, не исках, защото имах предвид това, което се случва с нея, но със съпруга й и и татко и тя беше бременна взеха решение, съгласиха се и живяха там, но там също получаваше кризи и аз „прелитащата“ баба ходех, връщах се и помагах за детето. Но тя даже и в криза тя е изключително грижовна майка орлица. Може би това е наследствено, което аз съм си отдала живота за нея и ако сега имах дете не бих я гледала така, но поради обстоятелствата, които се налага да влиза в болница това правя с нейното дете. Тя някак си негодува за това нещо, защото аз я разбирам, защото не е редно бабата да гледа и възпитава детето.

Тя казва, че й отнемам майчинските права. Наистина бих казала че детето е доста палаво и разглезено. Детето е привързано към майка си и майката към нея. Другото, което много ме притеснява е последната криза, която тя направи, това беше края на 2022 г., на Коледа, тя излизаше по цял ден, ходеше, разхождаше се. След лечението в Сливен, просто не можаха да овладеят в едномесечен срок лечението, за да бъде тя добре и я изписваха, такива били правилата. Един месец в болницата и я изписаха почти неизлекувана, в същото състояние. В къщи продължаваха дрязгите и най-вече по отношение на мен, че преча за всичко, което нам много ни притесняваше, защото ние виждаме, че това не е добро и когато тя вече припадна и обадихме се пак и се наложи да я приемат в Р., понеже тук отказаха да я лекуват в Сливен, но преди това имаше един период, понеже е лекувана и беше много доволна от проф. М. в София, отиде и при нея, направиха консултация, от там й спряха някакви лекарства, които ние посетихме тези лекари и така не можаха те да й нагласят терапията. Нейното състояние е зависимо от терапията. Искам да кажа тя казва „когато не пия“, но тя стриктно си 5 изпълнява, но последния път, когато лежа наистина имаше моменти, когато тя просто не ги приемаше редовно, защото не ме допускаше мен и сама не можеше да контролира приемането на лекарства в манийно състояние или депресивно състояние. Когато е в светлите периоди тя не прекъсва сама лечението си. Периодите на депресия и мания настъпват въпреки че тя продължава да взема лекарствата и се налага да сменяме и лекари, защото виждаме, че терапията не работи и търсим. В тези състояния тя отива подава оплаквания от нас в съда, че я третираме, малтретираме, изобщо я тормозим, при кварталния ходи, даже ние получавахме после повиквания от тях без да знаем защо и когато отидем се разбира защо.

Разпечатката съдържа 50 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2aa57d62-c59c-483b-8eda-c5229f6c0504