Акт от 13.03.2023, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 28 гр. Сливен, 13. 03. 2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на първи март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ИГЛИКА

ЖЕКОВА

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 18 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г.С.И., чрез пълномощник, подадена против Решение № 420 от 31.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200595 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/, серия К № 2307524 на ОД на МВР – Сливен, с който на Г.С.И. ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Сливен, разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Посочва, че съдът неправилно е приел, че не е изтекъл давностният срок за административнонаказателно преследване. Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение, както и електронния фиш. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна, излага съображения в подкрепа на твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава становище за мотивираност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 15.09.2018 г. в 15,39 часа, в обл. Сливен, път II-66, в с. Злати войвода, при ограничение 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс, с автоматизирано техническо средство № 11743сс, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с Рег. № *****, със скорост от 84 км/ч- над разрешената скорост от 50 км/ч. Въз основа на заснемането, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2307524, в който като нарушител бил вписан Г.С.И. ***. С издадения ЕФ на касационния жалбоподател, за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; направил е извод, че при издаване на електронния фиш не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, като са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; изложил е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; счел е, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, както и че не е изтекла абсолютната давност.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо.

Районният съд е постановил правилен съдебен акт като краен резултат, предвид следните съображения:

От събраните по делото доказателства е установено, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост – с превишение от 34 км/ч спрямо разрешената скорост в населено място. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4, която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както правилно е приел и Районният съд.

С оглед доказателствата по делото, Районният съд правилно и обосновано е приел, че са спазени условията и реда за използване на АТСС. Видно от приложените по делото Протокол за проверка № 257-ИСИ от 11.12.2017 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, контролът е осъществен с годно АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията. В преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС, съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Нарушението е извършено на 15.09.2018 г. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността за този вид нарушение е три години, която според правилото на чл. 80, ал. 3 от НК, започва да тече от довършването на престъплението, в случая – нарушението. Предвид липсата на посочена дата на издаване на ЕФ, следва да се счита, че тригодишната относителна давност започва да тече, считано от 15.09.2018 г. Съобразно предвиденото в чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В разглеждания случай, видно от приложените към административнонаказателната преписка документи, по отношение на жалбоподателя след издаване на ЕФ са извършени процесуални действия от надлежните органи, като на 08.09.2020 г. е направен опит за връчване на ЕФ по пощата; на

05.04.2021 г. полицейски служител от Второ РУ на МВР Варна е направил опит за връчване на ЕФ, като е посетил адреса на жалбоподателя; и на 30.04.2022 г., на която дата ЕФ е връчен на жалбоподателя. Считано от 15.09.2018 г. до 08.09.2020 г. не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишната давност. С извършеното на 08.09.2020 г. действие по административнонаказателно преследване, давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла към 05.04.2021 г. /следващото извършено от надлежните органи действие/, отново е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла към 30.04.2022 г., когато с осъщественото действие по връчване на ЕФ, отново е прекъсната и е започнал нов 3-годишен давностен срок. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В разглеждания случай абсолютната давност е 4 години и половина от извършване на нарушението и към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, и към настоящата дата, абсолютна давност също все още не е изтекла. С оглед на изложеното, възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е неоснователно. Формулираните от Районния съд изводи относно прилагането на института на относителната давност спрямо административнонаказателното производство, макар и в друг смисъл, не обосновават отмяна на постановеното съдебно решение, тъй като същото е правилно като краен резултат.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен фиш, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420 от 31.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200595 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Г.С.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: