Решение № 1359 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20253100501053 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №31742/07.04.2025г. от Н. В. И., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*.“ **, ет. *, ап. * срещу решение №1070/27.03.2025г., поправено с решение

№2161/11.06.2025г., постановени по гр.дело

№

20243110109707/2024г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивникът иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ срещу „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2 да бъде осъден ответника да заплати сумата, съставляваща разликата над присъдените 931.37 лева до пълния предявен размер от 977.02лв., незаплатена част от застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, външен ляв държач предна броня, външен десен държач предна броня, предна бленда регистрационен номер и хром лайсна решетка на лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № СВ **** СТ, в резултат на настъпило на 09.06.2023г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва 1 върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Съдът неправилно е осреднил двата варианта на заключението по съдебно автотехническата експертиза / първи вариант по средни пазарни цени на труд и части между оригинални и алтернативни части и втори вариант по средни пазарни цени на труд и само с алтернативни части/ при определяне на възстановителната стойност на вредите. Съгласно т.2 от заключението, възстановяването на автомобила по средни пазарни цени е в размер на 1309.62лв., като са използвани цени за нови оригинални и алтернативни части. Т.е алтернативните части вече са включени в т.2, поради което стойностите по т.2 и т.4 не следва да се осредняват.

За определяне на застрахователното обезщетение при спазване на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 от КЗ следва да се кредитира заключението по т.2 за сумата от 1309.62лв.

След приспадане на платеното обезщетение от 332.60лв. остава да се дължи сумата от 977.02лв.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск в пълния му размер.

Моли въззивният съд да присъди законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Армеец“ АД, в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. Поддържа се довода в отговора на исковата молба, че процесното МПС е на повече от 19 години, като не съществуват причини да се ползват при ремонта оригинални части. В тази връзка, ако в атакуваното решение следва да се търси порок, то той е точно в обратна посока, а именно цената, посочена от вещото лице за ремонт с алтернативни части е завишена.

Отделно от това по отношение на заключението на вещото лице процесуалният представител не е направил възражения и не задавал въпроси.

Допълнително се аргументира, че съгласно приложимите общи условия ползвателят на застрахователната услуга е приел, че обезщетението следва да се извърши по експертна оценка от застрахователя.

Счита се, че поради незначителната част, за която отхвърлен иска, 2 подаването на въззивна жалба е злоупотреба с права за получаването на адвокатски хонорар.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ от Н. В. И. да бъде осъден ответникът „Армеец“ АД да заплати сумата от 20.00 лева, частичен иск от общо 677.40 лева, представляваща незаплатена част от следващото му се застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, външен ляв държач предна броня, външен десен държач предна броня, предна бленда регистрационен номер и хром лайсна решетка на лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № СВ **** СТ, в резултат на настъпило на 09.06.2023г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 16.06.2022г. ищецът сключил застраховка „Каско “, клауза „Пълно“ по застрахователна полица № 0306Х0734811/16.06.2022г. с ответника по отношение на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № СВ **** СТ, при застрахователна сумата от 8000.00лв. и застрахователната премия 612.00лв.

На 09.06.2022г. около 22.30ч. в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл.16 Б, вх. В при маневра за паркиране на заден ход ищецът като водач на лекия автомобил не преценил, че бордюра е висок и закачил долната част на бронята му. След изтегляне на автомобила бронята се откачила.

На 13.06.2023г. е уведомен и застрахователя, който образувал преписка по щета №10123030102744/13.06.2023г., като били установени следните 3 увредени детайли: облицовка на предна броня, външен ляв държач предна броня, външен десен държач предна броня, предна бленда рег. номер и хром лайсна решетка.

Било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 332.60лв., която сума ищецът счита за недостатъчна да покрие вредите в общ размер от 1000.00лв.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да заплати процесната сума.

Ответникът „Армеец“ АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор за застраховка, настъпил застрахователен риск, механизъм на причиняване на щетите и техния обем и вид. Оспорва се размера на претендираното обезщетение, като изплатеното такова е достатъчно за покриване на вредите.

Към дата на ПТП процесният автомобил е на 19 години от датата на първата регистрация и цените на резервните части и материали следва да бъдат съобразени с този факт. Не съществува нормативно основание подобен ремонтът на подобен автомобил да бъде извършен от официален сервиз. Не съществува и необходимост в ремонта да се влагат оригинални части, доколкото на пазара съществуват алтернативни доставчици, които не отстъпват по качество.

Отделно от изложеното в застрахователния договор е уговорено, че отстраняването на вредите следва да се извърши по експертна оценка.

Поради неоснователност на главната претенция е неоснователно и искането за присъждане на законна лихва.

Формулирано е искане съдът да отхвърли предявения иск.

С протоколно определение от 18.03.2025г., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством неговото увеличаване от сумата 20.00лв. на 977.02лв.

Решение №1070/27.03.2025г. е влязло в законна сила в частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 931.37лв.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактическият състав на чл.405 от КЗ е установен със сила на пресъдено нещо, доколкото решение №1070/27.03.2025г., постановено по гр.дело № 20243110109707/2024г. на Варненския районен съд, в частта, с която осъден ответника „Армеец“ АД да заплати на ищеца Н. В. И. сумата от 931.37 лева, застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № СВ **** СТ е влязло в законна сила като необжалвано.

Единственият спор повдигнат с въззивната жалба е за размера на застрахователното обещетение.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на „възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се определя към датата на събитието и в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.

5

За определяне на възстановителната стойност на вредите е изслушано едно заключение по съдебно автотехническа експертиза в два варианта.

Според първият вариант по т.2 стойността на щетите на автомобила при използване на средни пазарни цени на 30 сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество е както следва: обща стойност на резервни части – 805.20лв., общо за операции за Д/М и Р/О – 120.00лв., общо операции за боядисване – 268.00лв., общо основни и допълнителни материали – 116.42лв. или общо 1309.62лв.

Според вторият вариант по т.4 от заключението са използвани цени само на три алтернативни доставчика и стойността на щетите е: обща стойност на резервни части – 713.89лв., общо за операции за Д/М и Р/О – 120.00лв., общо операции за боядисване – 268.00лв., общо основни и допълнителни материали – 116.42лв. или общо 1218.31лв.

Т.е разликата е само в стойността на резервните части и тя е 91.31лв.

От преразпита на вещото лице пред настоящата инстанция се установява, че заключението по т.2 е средната пазарна стойност между сервизи със сертификат и без сертификат (официални и неофициални), с оригинални и алтернативни резервни части, като при определяне на тази стойност са включени и трите алтернативни доставчици по т. 4 – „Тандер Аутомотив“ ЕАД, „Тарос трейд“ и платформата Avtochastionline24.bg.

Предвид горното не следва да се прави средна аритметична пазарна стойност между двете точки в заключението, тъй като част от стойностите са едни и същи и вече са включени.

Горните мотиви обуславят логично следващия извод да се кредитира заключението на вещото лице по т. 2, като неоспорено от никоя от страните.

Следователно дължимото обезщетение за възстановителната стойност на процесния автомобил е 1309.62лв.

Няма спор, че е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 332.60лв., което следва да бъде приспаднато.

Изложеното обуславя крайният извод, че предявеният иск по чл.405, ал.1 от КЗ е основателен за сумата от 977.02лв., за която сума подлежи на уважаване, а първоинстанционният акт в тази му обжалвана част следва да 6 бъде отменен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба.