Присъда № 8 от 02.03.2023, Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 8/ 02.03.2023 г. постановена по НОХД№ 639/ 21 г., РСДимитровград 1. Против Г. А. А. , роден на ****г. в гр. Чирпан, живущ в гр. Меричлери, общ.Димитровград, гражданство - българско, ЕГН**********, осъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 27.08.2019г., в гр. Меричлери ,общ. Димитровград, чрез нанаяне на удар с юмрук в областта на лявото му око причинил на С. Т. С. от гр.Димитровград средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на зрението с лявото око, което се дължи на контузия на очния нерв и макулата на окото, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив— престъпление по чл. 131а, вр.чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.

2. По делото бе предявен граждански иск от С. Т. С., ЕГН**********, гр.

Меричлери, ул. Г. И. 7 да бъде осъден Г. А. А. да му заплати сумата в размер на 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.08.2019 г. до окончателното `и изплащане и направените по делото разноски, съдът го конституира като граждански ищец и частен обвинител.

3. ПРОКУРОРЪТ- Л. Т. пледира за доказаност на обвинението, предлага налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно.

Гражданският иск като основателен да бъде уважен по справедливост.

4. ПОВЕРЕНИКЪТ- адв. Д. К. при ХАК също счита обвинението за доказано.

Претендира налагане на съответното наказание и уважаване на гражданският иск.

5. ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- С. Т. С. не пледира.

6. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. В. К. при ХАК пледира за налична самоотбрана , евентуално- за престъпление по чл. 133 от НК, налагане в последният случай на минимално наказание, в първият- оправдаване. Гражданският да бъде уважен в минимален размер

7. ПОДСЪДИМИЯТ- Г. А. А. не бе намерен, делото се гледа в негово отсъствие.

Приложим закон

8. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК)

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Факти по делото

9. Г-н С. бил предприемач в земеделието, стопанисвал масиви в землището на гр.

Меричлери, общ. Димитровград. В тази връзка набирал работна ръка за отглеждане на съответната продукция, съответно- за нейната последваща обработка. През 2019 г. отглеждал бамя, която като продукция изисквала отрязване на дръжките на чушките непосредствено след събирането на реколтата, с цел претегляне и съответно заплащане. По тази причина в имот в гр.

Меричлери обособил в гараж място за тази дейност, където работели селскостопански работници , предимно от същото населено място. Самият г- н С. бил с характер, който по- скоро можело да се определи като избухлив, според една част от познаващите го , според други- не бил такъв.

1

10. През лятото на 2019 г. г- н С. наел работници, които в гаража в посоченото място обработвали бамята, между които била и г- жа З.(Зюмбюла) В.. С. заплащал за труда им на ръка, като в една не – малка част от дейността му му помагало неговото семейство- в частност св. С.. Така между С.и и работниците възниквали финансови отношения, като понякога те не били и безспорни.

11. Г- н А. бил син на г- жа В., имал навика да идва в двора на г-н С., от където можел да пие безплатно кафе и минерална вода, там изчаквал майка си, без да работи при С., такова поведение имали и други лица, чиито членове на семействата работели. Между другото влизали в комуникация предимно със св.

С., като я молели за различни услуги, например даване на вещи за използване и пари на заем. Св. С. не била доволна от тази ситуация, оплаквала се на съпруга си и го молела да прекрати това положение.

12. На 27.08.2019 г. г- н А. отново присъствал в двора на г- н С., имало и много други хора. Това подразнило св. С., тя извикала г- н С. да дойде на място и да въведе ред. С. дошъл около обяд , между другото започнал разговор с г- жа В., като станал спор за сума от десет лева. От една страна г- н С. претендирал, че тези пари са негови- че ги е дал на г- жа В., от друга В. си ги искала, защото са нейни. Разговорът преминал бързо към кавга, на висок глас. В свадата се намесил и г- н А. на страна на майка си, тримата продължили да си разменят реплики на висок глас. През време на продължаващата свада, г- н С. поискал от г- н А. да напусне имота, като останал с впечатление, че покА.та му е приета. От друга страна обаче репликите между тях току – що били свършили, а в ръката си г- н С. държал празна метална кофа. По една или друга причина, в тази ситуация г- н А. нанесъл с юмрук удар в лицето на г- н С., при което последният паднал, не помнел какво точно му се е случило. От лицето му потекла кръв, присъствалите в двора лица се намесили, св. И. издърпала намесилата се св. С., а в суматохата г- н А. избягал.

13. По подаден сигнал в МВР- Димитровград се отзовали полицаи на място, между които и св.Д.. Там възприели г-н С. с аркада на веждата, непосредствено след пристигането им дошла и линейка, която го отвела. В това време полицаите получили друг сигнал за приближаваща тълпа, търсеща саморазправа, но такава нямало . Търсели дълго г-н А., но не го намерили, като престоят на място продължил 5- 6 часа, успели да го открият в последствие.

14. През това време г- н С. бил откаран в НХО МБАЛ Хасково, където извършили преглед и лечение на контузията. При удара г- н С. имал рана в областта на лявата очница, в областта на веждата с дължина 2 см. и рана на лявата скула с дължина 3.5 см. Престоял в лечебното заведение до 30.08.19 г. В крайна сметка нараняването отговаряло на контузия на главата, контузия на лява очна ябълка с регистрирано отслабване на зрението с лявото око от 0.1 до 0.5 за срок от около 45 дни, разкъсно контузни рани на лицето, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието. Отслабването на зрението се дължало контузията на очния нерв и макулата на окото. След инцидента г- н С. имал затруднения при обслужването си за период от 2- 3 месеца, в частност не можел да работи, не можел да управлява МПС през нощта, като се почувствал по- добре едва след около половин година.

15. Преди това деяние, г- н А. е бил осъждан общо пет пъти за престъпления против собствеността с различни наказания ,между които последните три – лишаване от свобода, ефективно изтърпяни. По НОХД№ 491/11 г. на РС- Асеновград за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, ефективно, а след което последното осъждане – по НОХД№ 118/15 г. на РС- Димитровград за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК с наказание лишаване от свобода за срок от 2 години , присъдата в сила от 10.07.2015 г. , като наказанието е било изтърпяно ефективно към 03.05.2017 г.

16. Горните факти се установиха от съвкупният като цяло непротиворечив 2 доказателствен материал, непосредствено от съда.

Правни изводи

17. Несъмнено по делото се установи, че подсъдимият е извършил това ,в което е обвинен- на 27.08.2019г., в гр. Меричлери ,общ. Димитровград, чрез нанаяне на удар с юмрук в областта на лявото му око причинил на С. Т. С. от гр.Димитровград средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на зрението с лявото око, което се дължи на контузия на очния нерв и макулата на окото, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив— престъпление по чл. 131а, вр.чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.

18. Безспорно се установи, че на 27.08.2019 г. преди обяд, в имот, използван като приемателен пункт има множество работници, плюс подсъдимият, присъства и св. С.- съпруга на частният обвинител/ граждански ищец- еднопосочно свидетелите го потвърждават.

19. Видно от показанията на св. С. , тя вика съпруга си да присъства също , недоволна от множеството външни лица в обекта.

20. Присъствието на С. е несъмнено установено от еднопосочните показания на всички свидетели.

21. Пак така се установи, че възниква конфликт между от една страна С. и от друга – майката на подсъдимият- г- жа В..

22. По делото не се установи конкретно коя е правата страна в този спор, но безспорно е , че става въпрос за пари, като очевидно е , че С. не е съгласен със становището на г- жа В. и спорната сума е 10 лева.

23. Не се спори по делото , а и от показанията на свидетелите- присъствали на мястосв. Т. Т., К. И., А. Д. и Хр. Г., подкрепящи казаното от С. и св. С., в свадата се включва подсъдимият.

24. Не се установи по какъвто и да е начин, да е имало размяна на тежки , обидни реплики между С. и подсъдимият, още по- малко пък – С. да е нападнал подсъдимият физически. Очевидците – К. И., Т. М. и Хр. Г. не дават такава информация, която да подкрепи това твърдение на защитата.

25. От показанията на същите става ясно пък, че без съмнение подсъдимият наная един насочен удар с юмрук в лицето на С., след което няма повече удари. За този съд действието е доказано по несъмнен начин, подсъдимият нана удар в лицето на С. и физическият сблъсък на практика се изчерпва с него.

26. В следствие на ударът, С. видимо започва да кърви , извикА. е линейка и полиция.

27. Показанията на дошлият непосредствено след сигнала св. М. Д. (полицай) кореспондират с обективните находки , констатирани в болницата , по отношение на видимите наранявания на С.

28. Безспорно се установи, че в следствие на нанесеният удар от страна на подсъдимият , С. получава рана в областта на лявата очница, в областта на веждата с дължина 2 см. и рана на лявата скула с дължина 3.5 см. Престоял в лечебното заведение до 30.08.19 г. В крайна сметка нараняването отговаряло на контузия на главата, контузия на лява очна ябълка с регистрирано отслабване на зрението с лявото око от 0.1 до 0.5 за срок от около 45 дни, разкъсно контузни рани на лицето, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието. Отслабването на зрението се дължало контузията на очния нерв и макулата на окото, което се съставомерява в изискванията на чл. 129, ал.2 от НК, защото е налице трайно отслабване на зрението с лявото око, което се дължи на контузия на очния нерв и макулата на окото .

29. Деянието не е из-вършено при условията на неицзбежна отбрана , защото не се установи по никакъв начин да е станало като акт на предотвратяване на 3 нападение към подсъдимият от страна на С., напротив, ударът е единствен, нанесен от подсъдимият , макар и обстановката да е била конфликтна.

30. Не се установи и да са налице предпоставките на чл. 132 от НК- да е нанесена телесната повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни

31. За да извърши престъплението подсъдимият е действал при пряк умисълсъзнавал е обществената опасност, предвиждал е последици от деянието си и е искал настъпване на последните.

32. Съвсем неоснователно е твърдението на защитата , че деянието е извършено по непредпазливост, в контекста на чл. 133 от НК. Всички свидетели говорят за един единствен удар, нанесен насочено , т.е. – съзнателно от страна на подсъдимият , в опасна зона- тази на главата и по- специално- в очната област, така за подсъдимият е било съвсем ясно, че се целят нанане на тежки последици от този удар, включително и причиняване на средна телесна повреда.

33. С оглед предходните осъждания за този подсъдим са налице и двете условия на чл. 29, ал.1 от НК- б(а)- извършва престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК; и (б)- извършва престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66;