Решение № 132 от 12.05.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Сливен, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200053 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от Ст.Н.Р., ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община Сливен, чрез процесуален представител против НП № 2-81-25/08.01.2026г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Стара Загора, с което на основание чл.

151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците му е наложено административно наказание глоба в размер на 1600 евро (хиляда и шестстотин евро), представляваща левовата равностойност на санкция от 3 129,33 лева (три хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки), за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. трето от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, пледира НП да бъде отменено и претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята 1 съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с получено в РИОСВ – Стара Загора писмо вх. № РД-05-5283(5)/09.10.2025г. от МОСВ за питане от народен представител от ПП „Възраждане“ за поредно замърсяване с отпадъци на имот с идентификатор *** в землището на с. Сотиря, община Сливен, от инспекцията на 13.10.2025г. била извършена проверка на място, обективирана в Констативен протокол № 014242/13.10.2025г. При направен оглед на имота проверяващите установили нерегламентирани замърсявания с отпадъци (смесени битови, строителни и торови отпадъци). По време на проверката било установено, че имот с идентификатор *** бил общинска частна собственост, вид територия - земеделска; НТП – „пасище“, площ – 30 381 кв. м. До кмета на Община Сливен било издадено предписание да се почистят всички замърсявания с отпадъци в ПИ *** в с. Сотиря и да се уведоми РИОСВ за изпълнението, като бил даден срок до 24.10.2025г. Въпреки така дадения срок, преди същият да изтече на 16.10.2025г. с писмо изх. № ПО-1014242 на Директора на РИОСВ Стара Загора била изпратена покана до Ст.Р. кмет на Община Сливен, в която било посочено, че във връзка с извършената проверка на място на 13.10.2025г., отразена в констативен протокол № 014242/13.10.2025г. с констатирано повторно замърсяване на ПИ *** в с. Сотиря с битови, строителни и торови отпадъци следва да се яви на 31.10.2025г. в посочения часови интервал в РИОСВ Стара Загора за съставяне и подписване на АУАН. Видно от известието за доставяне поканата била връчена на 20.10.2025г.

С писмо изх. № 3200-606/22.10.2025г., изпратено от зам. кмет на Община Сливен, директорът на РИОСВ Стара Загора бил уведомен, че във връзка с предписанието, дадено с КП № 014242/13.10.2025г., след предприети мерки и действия мястото било почистено с помощта на специализирана техника, отпадъците били транспортирани до Регионално депо- Ямбол, с. Хаджи Димитрово. В тази връзка жалбоподателят е ангажирал като доказателства и приемни бележки от Депо за битови отпадъци – Ямбол, приложени на л. от 53 до л. 56 от делото.

На 31.10.2025г. в сградата на РИОСВ Стара Загора св. Л. П., в присъствието на свидетелите М. Сл. и П. П.-Р. съставила АУАН № 81/31.10.2025г. против Ст.Р. в качеството му на кмет на Община Сливен за това, че като кмет на Община Сливен не е предприел необходимите мерки за недопускане на нерегламентирани замърсявания с отпадъци в землището на с.

Сотиря, община Сливен, в имот с идентификатор ***, общинска частна собственост, с което е нарушил чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. трето от ЗУО. В акта било посочено, че нарушението било извършено и установено на 13.10.2025г. с КП № 014242/13.10.2025г. АУАН не бил съставен в присъствието на нарушителя. Същият му бил връчен на 20.11.2025г. като жалбоподателят не подал възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

2

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 2-81-25/08.01.2026г. на Директор на РИОСВ Стара Загора, с което на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО му е наложено административно наказание глоба в размер на 1600 евро (хиляда и шестстотин евро), представляваща левовата равностойност на санкция от 3 129,33 лева (три хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки), за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. трето от ЗУО. На 10.11.2025г. НП било връчено на жалбоподателя. В него било посочено, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП. Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, АУАН и съответно НП трябва да съдържат трите имена и единния граждански номер на нарушителя. В настоящия случай се установи, че в АУАН № 81/31.10.2025г. и издаденото въз основа на него НП № 2-81-25/08.01.2026г. е посочено ЕГН, различно от това на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише, със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Видно от съставения АУАН, приложен на л.

191 от делото съдът установи, че в частта „нарушител“ има положен подпис, без да е изписано името на нарушителя и без да е посочена датата на подписване на акта от нарушителя, поради което не може да бъде установено дали така съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя и дата на неговото подписване. Действително, видно от АУАН в частта „разписка“ жалбоподателят е изписал трите си имена, като е посочил, че е получил препис от акта и се е задължил при промяна на адресите да посочи новите, положил е подпис и е вписал датата на получаване на преписа 20.11.2025г., но доколкото това е предвидено като отделно задължение в разпоредбата на чл.

43, ал. 5 от ЗАНН, то съдът не може да приема за установено, че нарушителят е подписал така съставения му АУАН. Поради това съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за надлежно предявяване и подписване на акта. Така констатираното нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Действително съгласно цитираната разпоредба НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, 3 стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Но нередовността на акта не е равнозначна на нередовност в процедурата по съставянето, предявяването и подписването му, каквато е настоящия случай. На осн. чл. 52, ал. 2 от ЗАНН АНО е следвало да установи, че актът не е бил предявен и подписан от нарушителя и да го върне веднага на актосъставителя, без да издава НП.

Неспазването на процедурата по съставяне на акта води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и същото следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН е императивна и неспазването й води до отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно на процесуално основание, без спорът да се разглежда по същество.

Освен изложените по-горе съображения, разгледана и по същество, съдът намира жалбата за основателна, а обжалваното НП за незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО кметът на общината отговоря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО предвижда, че се наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.

От страна на жалбподателя са ангажирани както писмени доказателства (приеми бележки от Депо за битови отпадъци), така и гласни, посредством показанията на свид. Стефанов, от които се установява, че дадените с КП № 014242/13.10.2025г. предписания са били изпълнени в срок, за което наказващият орган е бил надлежно уведомен с писмо изх. № 3200606/22.10.2025г., поради което не е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. (в този смисъл Решение № 1130/06.06.2024г., постановено по КАНД № 216/2024г. по описа на АССливен).

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че за едно и също нарушение по отношение на едни и същи имот АНО е провел две различни административнонаказателни производства като е издал две наказателни постановления, в нарушение на правилото "non bis in idem".

Като съобрази гореизложеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, като с оглед изхода на спора претенцията се явява неоснователна. От процесуалния представител на въззиваемата страна е направено възражение за 4 прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за опреД.е на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В настоящия случай е направено бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без същото да е съобразено с изискванията за мотивираност на възражението, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по основателността му.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ 2-81-25/08.01.2026г. на

Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Стара Загора, с което на Ст.Н.Р., ЕГН **********, в качеството му на кмет на Община Сливен, с адрес: гр. Сливен, бул. “Цар Освободител“ № 1, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 евро (хиляда и шестстотин евро), представляваща левовата равностойност на санкция от 3 129,33 лева (три хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки), за извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. трето от Закона за управление на отпадъците, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.