Решение № 260460 от 12.07.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №…. гр. Д., 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА при участието на секретаря СИБЕЛ

БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №900 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното: следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ***, ***, представлявано съвместно от изп. директори М.П.И.и В.П.К.М., чрез юрисконсулт М.Р.

*** Д., ЕИК ***, ***, представлявана от кмета Й.Й.. Исковете са с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ във вр. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска от съда, да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от: 1008.00 лв., представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „***”, модел „С”, рег. ***, управляван от Р.П.Т. при ПТП на 17.04.2015г. в ***”, настъпило, поради наличие на пътя на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 307.16 лв., изчислена за периода от 23.04.2017г. до 04.05.2020г.

В ИМ се излага, че на 17.04.2015г. в

***” се е движил лек автомобил марка „***”, модел „С”, рег. ***, управляван от Р.П.Т., като гореописаното МПС е преминало през необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени вреди по автомобила. За инцидента е съставен потокол за ПТП №1488711/17.04.2015г.

Ищецът твърди, че уврежданията по колата са настъпили поради неизпълнение на задълженията от страна на служителите на ответната община за обезопасяване на пътното платно.

Между ищеца и Р.Т. е била сключена застраховка

„***на МПС” за притежавания от последния л.а. м. „***”, модел „С”, рег. ***, като договорът е обективиран в застрахователна полица *** със срок 12 месеца, считано от 20.08.2014г. до 19.09.2015г.

Т. подал към ищеца уведомление по щета и била образувана преписка под №18015030100181. Извършен е оглед, съставен е опис-заключение на увредените детайли по вещта л.а „***”, рег. ***.

Автмобилът бил възстановен и ремонтиран в оторизиран автосервиз – „Примекс” ЕООД, за което ищецът заплатил на 04.06.2015г. обезщетение в общ размер на 998.00 лв., по издадена от сервиза фактура от 20.04.2015г. За образувана преписка по щета били извършени ликвидационни разноски от ищеца в размер на 10.00 лв., така общият размер на заплатеното от ищеца обезщетение по щетата е в размер на 1008.00 лв.

След изплащането на горната сума, на осн. чл.213 от КЗ /отм./ във връзка с пар. 22 от ПЗР от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, или общо за сума в размер на 1008.00 лв.

Ищецът твърди, че ПТП-то е настъпило, поради неподдържането на пътното платно в състояние, в което същото може да се ползва без риск от настъпване на ПТП, като Община гр.Д.не е положила дължимата по закон грижа за поддръжка на пътното платно, съгл. параграф 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС.

Ищцовото дружество е отправило покана до ответника на 05.06.2016г. за заплащане на горепосочената сума, но до предявяване на ИМ, не е последвало плащане от страна на общината, който факт е породил правния интерес на застрахователя да предяви настоящия иск.

Претендират се съдебни разноски.

С разпореждане от 11.05.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

Разпореждането е било получено от представител на общината на 26.05.2020г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като твърди недопустимост на исковете, респ. оспорват се по основание и размер, оспорва се твърдението на ищеца за обстоятелствата, при които се сочи настъпване на процесното ПТП-то и получени имуществени вреди по автомобила.

Общината не е била уведомена за такова ПТП, за необезапасена дупка на асфалта, оспорва се, че асфалтовото покритие по бул. „Д.” е било лошо и там е имало дупка на пътя. Оспорва се истинността на протокола за ПТП от 17.04.2015г., липсвало подадено заявление от участника в ПТП в 7-дн. срок от настъпване на събитието до МВР, протокола бил съставен в нарушение на чл.9 от Наредба №І-167/24.10.2002г., така не било извършвано разследване от контролните органи, а отразените констатации в протокола били неверни, той бил изготвен едностранно от длъжностното лице, без да са ангажирани свидетелски показания. Оспорва се декларацията за настъпване на застрахователно събитие по полица „***на МПС”, подписана от водача на увреденото МПС – Р. Т..

Оспорва се съществуването на необезопасена и необозначена дупка на въпросния път, попадането, в която причинило ПТП-то. Липсвали всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД. Щетите по автомобила марка „***” били причинени от виновното поведение на водача му, поради неспазване на ЗДвП, който не е съобразил скоростта на движение с пътната настилка, релефа на местността, времето /атмосферните условия/ и др.

Отделно от горното, ответникът прави възражение за давност /обезщетение било изплатено от ищеца на „Карима ЕООД на 20.04.2015г., а ИМ била депозирана на 07.05.2020г., т.е. след изтичане на 5-год. давностен срок/, както и навежда твърдения, че мястото, на което е настъпил пътния инцидент не е точно установено и е възможно то да е част от републиканската пътна мрежа и Община град Д.да не е материално и процесуално легитимирана да отговаря по настоящите искове, т.е. ответникът следва да е Агенция „Пътна инфрактруктура”. В този аспект се настоява за прекратяване на производството като недопустимо.

Производството пред ДРС е образувано, въз основа на предявен регресен иск на платилия обезщетение по автомобилна застраховка „***на МПС“ застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Д.в размер на 1008.00 лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 307.16 лв. за периода от получаване на регресната покана - 24.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 04.05.2020г.

По делото са спорни всички факти и обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП на посочената дата и място, механизма на ПТП, стойност на нанесената щета, наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС. Тежестта за доказване наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е изцяло на ищеца по делото.

За да бъде уважен регресния иск, на първо място, ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на това лице.

От представените доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка „***на МПС” между ищцовото застрахователно дружество ЗАД „Армеец” АД и собственика на увредения лек автомобил марка “***“, модел „С” с рег. ***– Р.П.Т. към датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.04.2015г.

Във връзка с възражението за изтекла давност на вземането, наведено в отговора на ответника по исковата молба, следва изрично да се посочи, че същото е неоснователно, защото обезщетението за вреди в размер на 998 лв. е изплатено по банков път от ищеца на „Карима” ЕООД с управител Р.Т. на 04.06.2015г.

/л.13/, т.е. към датата на подаване на настоящата искова молба от застрахователното дружество – 04.05.2020г., не е бил изтекъл 5-год. давностен срок.

ЗАД „Армеец” АД е представило заверено копие от сключения между него и „Карима” ЕООД, чрез своя управител и представител Р.Т. застраховка „Каско“ по отношение на лекия автомобил „***”, модел „С”, рег. ***, валидна в периода от 20.08.2014г. – 19.08.2015г. /л.4/.

Застрахователната полица е подписана от застрахованото юридическо лице – собственик на автомобила. Подписът не е оспорен, нито документа. Към полицата са представени и Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора /л.16-32/, приети от застрахованото лице чрез полагане на подписа му върху сключения застрахователен договор /застрахователната полица №***от 19.08.2014г./.

Въпросните документи са допуснати и приети като доказателства по делото с нарочно протоколно определение от проведеното на 15.10.2020г. о.с.з.

От представеното платежно нареждане от 04.06.2015г. /л.13/ се установява заплащане застрахователно обезщетение в размер на 998 лв. на собственика на увредения автомобил.

На Община град Д.е изпратена на 26.04.2016г. регресна покана от ЗАД „Армеец” АД, гр.София /л.14/, получена от адресата на 05.05.2016г.

/л.15/. Няма данни, както и твърдения, ответната Община да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община град Д.по чл.49 от ЗЗД. Тази разпоредба е приложима, тъй като вредите са настъпили от проявено неизпълнение на нормативно установено задължение за поддръжката на пътя от страна на служители на ответната Община град Д.– собственик на пътя.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 17.04.2015г. в 12.00 часа, в гр.Д.по бул. “Д.” в посока от кв. Р.към гр.Д., на около 1-2 км. след кръговото кръстовище е настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на лек автомобил марка “***“, рег. ***в отвор на пътното платно – дупка.

Установи се, че преобладаващата част от бул.”Д.” /и по-точно, участъкът 1-2 км след кръговото кръстовище към Рилски блокове в посока от Р.към гр.Д./, като находящ се в населено място – гр.Д., представлява местен път – общински /л.121/, извън републиканската пътна мрежа, поради това, искът е допустим и е насочен срещу Община град Д., а не срещу Агенция „Пътна Инфраструктура” гр.София. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата, съгласно т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община град Д.чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено от събраните доказателства, че на въпросния булевард е имало огромна и дълбока дупка, която не е била обезопасена и сигнализирана.

Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2aa3b160-dd0c-4caf-9524-4c9a62de11d1