Определение № 26942 от 26.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26942 гр. С., 26.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110120921 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която от името на „********“ ЕООД, ЕИК ********против Р. Х. И. с ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Х. И. с ЕГН:

********** дължи на ******** ЕООД суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч..

В исковата молба са изложени твърдения, че исковете се предявяват в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч. след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

След извършена служебна справка се установява, че по цитираното от ищеца ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., не са настъпили предпоставките за предявяване на иск за установяване на заявените вземания срещу длъжника Р. Х. И. с ЕГН: **********. Следва да бъде посочено, че дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за изпълнение от 07.06.2026 г., която се сочи да е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, като в случая противно на посоченото в разпореждането на заповедния съд не са установени достатъчно 1 достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса /гр. С., Ул. ******** № 5 – установен по делото настоящ и постоянен адрес на длъжника/. За да се установи, че длъжникът не живее на адреса връчителят следва да го установи след извършена справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението /действително заповедният съд е дал такива указания на връчителя с разпореждане от 18.02.2026 г., но същите не са изпълнени от натоварения с връчването връчител/, поради което не се установява по предвидения от закона ред, че длъжникът действително не живее на адреса.

Независимо от горното, при извършена служебна проверка на извършените от заповедния съд процесуални действия, касаещи връчването на заповедта за изпълнение, настоящият съдебен състав констатира, че не са изпълнени в цялост изискванията на разпоредбата на чл. 47 ГПК /в актуалната й към настоящия момент редакция/, за да се приеме наличие на редовно връчване на заповедта за изпълнение по този процесуален ред.

В случай, че заповедният съд прецени, че процедурата по чл. 47 ГПК е приключена и са изпълнени всички изискуеми предпоставки на горепосочената процесуална разпоредба, то следва да съобрази обстоятелството, че съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението /посочването следва да е конкретно – кое е лицето дало сведенията и каква е връзката му с адреса, на който се извършва връчването, за да може при необходимост това лице да може да бъде призовано и да потвърди пред съда предоставената информация/.

Това изискване не е спазено в процесния случай, доколкото липсват данни изобщо връчителят да е търсил информация за адресата от домоуправител и/или касиер на сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, където длъжникът е адресно регистриран; липсва посочване на конкретни източници на информация за длъжника, както и изобщо за предоставена информация, че това лице не живее на адреса. В останалите съобщения, изпращани до адреса също не се съдържат данни за събрани от връчителя достоверни данни по смисъла на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК вр. чл. 47 ГПК.

Воден от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дадените на заявителя в производството по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са преждевременни, без да е изчерпана докрай 2 процедурата по чл. 47 ГПК, а в случай, че заповедният съд прецени, че същите са изпълнени, без да са били налице предпоставките за даване на указания за иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Като преждевременно образувано настоящото исково производство, следва да бъде прекратено, като след влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, следва да се изпрати на заповедния съд за сведение и преценка за необходимостта от продължаване на съдопроизводствените действия в производството по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., съобразно очертаната по-горе нормативна рамка и установените в заповедното производство обстоятелства.

Само като допълнение, следва да се посочи, че правилно заповедният съд, с разпореждане от 07.01.2026 г., е отхвърлил заявление с вх. № 7995/16.12.2025 г., подадено от ********“ ЕООД, ЕИК: ******** срещу Р. Х. И., с **********, в ЧАСТТА за сумите, както следва:

– 112,85 евро мораторна лихва от 14.01.2021 г. до 02.12.2025 г. в размер на законната лихва върху главницата;

- 47,73 евро договорна лихва от 13.05.2020 г. до 13.01.2021 г.;

- 202,80 евро неустойка, начислена съгласно т. 6.2 във вр. с т. 6.1 от Договора за кредит и

– 136,66 евро такси, начислени по повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената Тарифа за таксите и разходите събирани от „********”ООД, във връзка с предоставяните от дружеството продукти, като е формирал мотиви за нищожност на договора за паричен заем, съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр /тоест заповедният съд е предоставил на длъжника единствената възможна най-пълна защита на правата и законните му интереси, каквато в максимална степен би получил и в евентуално исково производство, в което обаче, би дължал и допълнителни такси и разноски – ДТ, юрисконсултско/адвокатско възнаграждение; депозит за вещо лице по експертиза; депозит за особен представител, с оглед начина на връчване на книжата в заповедното производство и т.н./.

С оглед липсата на завършен фактически състав, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 47 ГПК, настоящото исково производство, следва да бъде прекратено, като преждевременно заведено. Както се посочи и по-горе, след влизане в сила на определение, препис от същото да се изпрати на заповедния съд за сведение и преценка за необходимостта от продължаване на съдопроизводствените действия в производството по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., съобразно очертаната по-горе нормативна рамка и установените в заповедното 3 производство обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, като преждевременно заведено, производството по гр. дело № 20921/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, следва да се изпрати на заповедния съд за сведение и преценка за необходимостта от продължаване на съдопроизводствените действия в производството по ч.гр.д. № 1722/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., съобразно очертаната по-горе нормативна рамка и установените в заповедното производство обстоятелства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4