Решение № 106 от 23.05.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 132/2022
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 23.05.2022
- В сила
- 20.09.2022
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.165 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Търговище, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200132 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. С. ХР., ЕГН **********, чрез адв. П.В. – САК против Наказателно постановление № 21-1292 -002221 от 09.12.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Търговище, с-р ПП –Търговище. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на НП и е направено искане за присъждане на разноските по делото. В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Представя допълнителни писмени бележки.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
С автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARH CAM S1" с 1 фабричен № 11743с4 било установено, че на 26.04.2021 г., в 10.54ч. в гр.Търговище по ПП I-4, в участъка на км.231+ 300, в посока към гр.Варна e управляван т.а. ”Форд Фокус“ с рег. № *** с превишена скорост. При максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, с техническото средство била измерена скорост на движение на автомобила от 117 км/ч. След справка в централна база данни КАТ, контролни органи от сектор ПП при ОДМВР - Търговище установили, че към 26.04.2021г. автомобилът е бил собственост на „БТЛ Индъстрийз“ АД, ЕИК 175180182, представлявано от Г. Д. П.. Последният писмено декларирал по реда на чл.188 от ЗДвП, че на 26.04.2021г. моторното превозно средство с рег. № *** е било във владение на жалбоподателя. Към декларацията било приложено и копие на СУМПС на Г. С. ХР., ЕГН **********. Предвид тези данни и изготвения снимков материал, на 25.10.2021г. св.Й. - мл. автоконтрольор в ср ПП Търговище при ОДМВР - Търговище съставил на жалбоподателя АУАН серия Д № 974519 /25.10.2021г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В акта било прието, че същият е управлявал автомобила в посочения пътен участък с установена скорост от 113 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %) при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26. Срещу акта било депозирано писмено възражение от жалбоподателя. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта Началник група към ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 211292 – 002221 от 09.12.2021г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР постановил отнемането на общо 12 точки на водача.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите Й., А. и С. и приложените писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за 2 съответното нарушение. В случая, с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който предвижда освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Посоченото обстоятелство изключва санкционирането на водача с електронен фиш. Следователно в случая законосъобразно е изпълнена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
От приложената Заповед № 81213-1524/ 09.12.2016г. на министъра вътрешните работи е видно, че областните дирекции на МВР са сред структурите на МВР, определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР, да осъществяват контрол по ЗДвП. От приложения АУАН се установява, че същият е съставен от Д.Й. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище, който е компетентен орган, съгласно т.1.3 от представената Заповед № 8121з -515/ 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено компетентен орган, съгласно т. 2.11 от същата заповед.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи, се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.10, ал. 1 от Наредбата, "за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението." В настоящия случай е използвано именно мобилно АТСС и такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по делото като писмено доказателство.
Последният е съставен от обслужващия полицейски служител и удостоверява използваната автоматизирана техническа система, мястото на осъществявания контрол, посоката, в която е осъществяван контрола, въведения за конкретния пътен участък скоростен режим и наличието на пътен знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч, разстоянието от пътния знак до АТСС, режима на измерване, началото и края на работната смяна и др. изисквания по Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда т.е. на мобилната АТСС, по отношение на която в наредбата не са 3 предвидени допълнителни изисквания за валидност. Данните от протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, съдържащ дата и час, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък (км.231+300 от ПП I-4). Снимката съдържа и конкретните GPS координати на мястото на нарушението, което позволява точното му установяване (видно и от приложените разпечатки от Google Maps). Видно от представеното писмо от Областно пътно управление –Търговище /л.73/ посоченият пътен участък попада в границите на град Търговище, като табелата Д 12 „край на населено място“ се намира на км.231+ 465 т.е. след мястото на нарушението. От писмо изх.№ 24-0083/28.06.2021г. от ОПУ-Търговище се установява и че в участъка на км.231+300 е налице ограничение на скоростта на движение в посока гр.Варна до 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, монтиран при км.231+ 010.
По делото е безспорно установено и това, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния автомобил, тъй като от приложението към представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери.
Жалбоподателят възразява, че е налице пропуск в съдържанието на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, тъй като в него не са попълнени реквизитите „начало на участъка“ и „край на участъка“. Възражението е неоснователно, тъй като попълването на посочената информация е изискуема само при режим на измерване Д /в движение/, а в случая зададения режим на измерване е С /стационарен/, видно от отбелязването по-горе в протокола.
В протокола е посочено, че на 26.04.2021 г. с техническото средство "ARН CAM S1" с фабричен № 11743С4 е работил мл. инсп. Св.Спасов, който съгласно приложения протокол рег. № 363р -8257 /15.04.2019г. е преминал обучение за работа с процесната СПУКС на 12.04.2019 г.
Данните от протокола по чл.10, ал. 1 от Наредбата,
4 ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, съдържащ дата и час, както и данните, предоставени от ОПУ- Търговище доказват, че на 26.04.2021г. в 10:54ч. с АТСС "ARН CAM S1" с фабричен № 11743С4, е била измерена скорост на движение на автомобила с рег. № *** при движението му в гр.Търговище - по ПП I - 4, км.231+300 от 117 км/ч при максимално допустима скорост от 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARН CAM S1" с фабричен № 11743С4, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същия към момента на констатиране на нарушението (удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., писмо от БИМ за извършена първоначална проверка на системата № АУ -000029- 64140/ 11.12.2017г., както и протокол от БИМ за последваща проверка № 74- С- ИСИС/ 22.10.2020г. със срок на валидност една година).
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол правилно от измерената скорост от 117 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в НП е приета скорост на движение на автомобила от 113 км/ч.
От представената справка от Централна база - КАТ се установява, че към момента на извършване на нарушението т.а. ”Форд Фокус“ с рег. № *** е бил собственост на „БТЛ Индъстрийз“ АД. Предвид това и предвид декларацията по чл.188 от ЗДвП, подадена от неговия законен представител, жалбоподателят правилно е определен като субект на нарушението.
Законосъобразно на същия е съставен АУАН, като при съставянето му не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Пропуските в съдържанието му /като ЕГН на свидетелите/ са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени депозираното писмено възражение срещу акта.
От приложената докладна записка рег.№ 363р- 30019/15.11.2021г. е видно, че във връзка със същото е била извършена проверка, въз основа на която 5 наказващият орган е приел възражението за неоснователно, за което е уведомил и жалбоподателя с писмо рег.№ 363000- 27471/19.11.2021г.
Видно е, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно и по идентичен начин, непораждащ съмнения относно неговите признаци. От съдържанието им става ясно, че визираното нарушение се изразява в управление на МПС в населено място с превишена скорост от 113 км/ч, при въведена с пътен знак В 26 максимално допустима скорост на движение от 60 км/ч. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Действително в НП е посочен и чл.21, ал.1 от ЗДвП, но като норма, намираща се във връзка с нарушената разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочената връзка се обуславя от текста на чл.21, ал.2 от ЗДвП, който гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. В случая за жалбоподателя е ясно, че е наказан за управление на МПС с превишена с над 50 км/ч скорост в населено място, което следва и от приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Скоростта му на движение от 113 км/ч е далеч над визираните ограничения и не може да се приеме, че във връзка с квалифицирането на деянието му е допуснато нарушение, което е съществено и което е ограничило правото му на защита.