Решение № 3034 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3034 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110210836 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от „А.“ ЕООД, ЕИК .... , със седалище и адрес на управление: обл. П., община К., село К., представлявано от управителя В. Д. В., чрез адв. Н. В. В. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-003729 от 01.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от териториално некомпетентни органи, без посочване на местоизвършване на нарушението. Навеждат се доводи за липса на извършено нарушение и за маловажност на случая, с оглед на което се иска отмяната му.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „А.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Н.В., който поддържа изложеното в жалбата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – редовно уведомена, се представлява от юрк. Х., с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения Х. изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От 16.12.2020 г. до 05.01.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършили проверки за спазване на трудовото законодателство на „А.“ ЕООД, ЕИК ... , в качеството му на работодател, на следния обект: многофамилна жилищна сграда с козметичен салон, аптека, кафе, магазин и подземни гаражи в УПИ V-330, кв. 87, гр. С..

В изпълнение на горепосочената проверка, на 16.12.2020 г., около 13:00 ч., в свидетелят Т. А. К., на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, инспектирала процесния обект, с присъствието на техническия му ръководител – свид. Л. Р. Т.. На място К. заварила лицето М. А. М., ЕГН **********, да работи в обекта, като пренася строителни материали. В представена му от контролните органи декларация, М. декларирал писмено, че работи при дружеството-жалбоподател от 1 месец на адреса на проверения обект, като общ работник, с работно време от 08:30 часа до 17:00 часа, с почивка от 12:00 часа до 13:00 часа, с почивни дни – събота и неделя. Свид. Т. написала в декларацията вместо свид. М., че същият получава трудово възнаграждение от 305 лева, попълнила датата и се разписала. Декларацията била съставена в 13:20 часа на 16.12.2020 г.

На 05.01.2021 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ дружеството-жалбоподател представило на контролните органи трудов договор от 16.12.2020 г., сключен между М. А. М. и „А.“ ЕООД, длъжностна характеристика към същия, служебна бележка за начален инструктаж, личен картон за отчитане на работно облекло, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 14388203018778, с която е представена информация за договора. При извършената проверка по документи контролните органи установили, че справката е била подадена в НАП на 16.12.2020 г. в 14:17:06 часа.

При тези констатации Т. А. К. съставила Акт за установяване на административно нарушение № 23-003729 от 05.01.2021 г., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на „А.“ ЕООД, ЕИК .... , в присъствието на управителя на дружеството – В. Д. В., който подписал акта без възражения или обяснения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 01.03.2021 г. било издадено процесното НП от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

На 08.03.2021 г. обжалваното НП е било надлежно връчено на управителя на „А.“ ЕООД, а на 15.03.2021 г. е била депозирана процесната жалба.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Т. К. (актосъставител) и В.С., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол за извършена проверка изх. № ПР 2037286/05.01.2021 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, декларация на М. АХМ. М., трудов договор от 16.12.2020 г., сключен между „А.“ ЕООД и М. А. М., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.

№ 14388203018778/16.12.2020 г., служебна бележка за начален инструктаж, личен картон за отчитане на работно облекло, идентификационна карта, книга за инструктаж, заповед № З0024/08.01.2019 г., заповед № З-0025/08.01.2019 г. и заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Показанията на свидетелите Т. К. (актосъставител) и В.С. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран писмен доказателствен материал. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената 2 съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях.

Същите се подкрепят и от показанията на В.С., която е присъствала по време на извършване на проверката на място и също като К. е възприела, че на 16.12.2020 г., около 13:00 часа М. е пренасял строителни материали на обекта.

Съдът не кредитира показанията на свид. Л. Т., доколкото същите са неправдоподобни и не се подкрепят от останалия кредитиран по делото доказателствен материал. От една страна, съдът констатира вътрешно противоречие в показанията на свид.

Т. – св. М. е отказвал да сключи трудов договор с „А.“ ЕООД, а такъв е сключен, в декларацията му е поправила единствено работното време, но не вижда поправки в същата декларация; от друга – противоречие и с писмените доказателства по делото – извикала го да работи, за да помогне един път с разтоварване на материал, а в същото време с него е бил сключен безсрочен трудов договор със срок на изпитване от 6 месеца. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля М.М., отново поради вътрешни противоречия, и поради такива с писмените доказателства по делото – същият заяви пред съда, че не е подписвал трудов договор, а след като договорът му бе предявен – че не помни и не знае кога го е подписвал. Доколкото бе установено по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката М. е работел за дружеството, то не следва да бъдат кредитирани с доверие и показанията на свидетелите М. Х. и И. М. Изложените от свидетелите твърдения на Т., М., Х. и М. съдът приема за защитна теза в полза на дружеството-жалбоподател.

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Допълнителен цялостен анализ на доказателствените материали не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа именно на такъв анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 08.03.2021 г. на управителя на „А.“ ЕООД, а жалбата е депозирана в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на 15.03.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна, но не на основанията изложени в нея..

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на това за посочване на мястото на извършеното нарушение. Съдът намира, че същото е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да не се ограничава правото на защита на жалбоподателя – посочен е град, УПИ, квадрант, самата проверка на мястото е била извършена в присъствието на представител на дружеството – техническият ръководител, в 3 декларацията на М. е посочено същото УПИ като местоизпълнение на трудовите му задължения. Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Последното следва да бъде изпратено в тридневен срок от сключването на трудовия договор до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, т.е. едва след това работникът или служителят може да бъде допуснат до работа.

По делото бе установено по несъмнен начин, че на 16.12.2020 г. е бил сключен трудов договор между „А.“ ЕООД, в качеството му на работодател, и М. А. М., в качеството му на работник. На същата дата, около 13:00 часа дружеството е допуснало на работа М. А.

М. в следния обект: многофамилна жилищна сграда с козметичен салон, аптека, кафе, магазин и подземни гаражи в УПИ V-330, кв. 87, гр. С., без да му представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Същото се извежда освен от разпита на Т. К. (актосъставител) и В.С. , то и от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 14388203018778, видно от която последната е била подадена в НАП на 16.12.2020 г. в 14:17:06 часа – т.е. след извършената от контролните органи проверка, при която е било установено, че М. А. М. работи на длъжност „общ работник“ при „А.“ ЕООД и след попълването от М. на писмената декларация, приложена по делото.