Определение № 2655 от 30.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2655 гр. Варна, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501091 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на И. Д. К., гражданин на Руска Федерация, с ЛНЧ ***, срещу определение №291/30.04.2024г. по гр. д. №291/2024г. на ДРС, в частите с които:

- е определена парична гаранция в размер от 5000лв. като условие за допуснатото от съда по искане на ищеца обезпечение на „иск с правно основание чл.27 вр. чл.28 вр. чл.29 от ЗЗД, предявен от И. Д. К., ЛНЧ ***, срещу „ВАДИ Дивелопмънт“ ООД , ЕИК 206024921, за сумата 27 356лв., като част от стойността на апартамент с идентификатор №***, находящ се в с.Николаевка , местност Пепелище, вх.Б, ет.3, апартамент №13, предмет на предварителен договор за покупко – продажба от 12.04.2023г. между ищеца и ответника по делото“, чрез налагане на възбрана на недвижим имот – апартамент с идентификатор *** , находящ се в с.Николаевка , местност Пепелище, вх.Б, ет.3, ап. №13”;

- е отхвърлено искането на молителя „за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл.27 вр. чл. 28 вр. чл.29 от ЗЗД“, чрез налагането на запор върху банковата сметка на ответника с

IBAN:

BG431ABG74791001332201 в „Интернешънъл асет банк“ АД“.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на ДРС, че с допускане и на двете обезпечителни мерки ще бъде надхвърлена обезпечителната нужда и че с налагането и на запор върху банковата сметка на ответника ще се стигне до свръхобезпеченост на иска. Поддържа се, че имотът, предвид всичките му 1 недостатъци, няма да бъде продаден или дори и да се продаде, то цената няма да е достатъчна за да се осъществят правата, които ищецът защитава с иска.

Жалбоподателят счита още и че в случая не следва да му бъде определяна парична гаранция за допуснатата обезпечителна мярка "възбрана", с оглед представените доказателства и защото ищецът не разполага със средства за заплащане на гаранцията. Моли се отмяна на обжалвания акт и издаване на обезпечителна заповед.

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ДРС е образувано е по искова молба на И. К. срещу „В.А.Д.И. Дивелопмънт“ ООД, в която е заявен следният петитум: „да бъде обявен за унищожаем предварителният договор за покупко-продажба от 12.04.2023г. на самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се в с.Николаевка, община Суворово, местност Пепелище, №3, вх.Б, ет.З, съставляващ апартамент №13, разположен на две нива, на трети и четвърти подпокривен етаж, във вход Б, включително и общите части на сградата-83.17 кв.м., състоящ се от: първо ниво: антре, дневна с кухненска част и стълбище към второ ниво, баня с тоалетна, спалня и една тераса, второ ниво: кабинет и баня с тоалетна, ведно с 10.7244% ид. части от сградата, поради грешка и въвеждане в заблуждение, по реда на чл.27 вр. чл.28 и чл. 29 от ЗЗД, ведно с всички произтичащи последствия от това – връщане на 27 356 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното изплащане, а в условие на евентуалност – поради неизпълнение на договора по чл.87 от ЗЗД – невъзможност за използване и пребиваване в обекта, съгласно чл.5 – връщане на 27 356 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане, като ни присъдите всички разноски по делото“; както се претендират и „довършителни работи и подобрения“ на „обща стойност на материали - 5 047 лева и 50 лв. за труд, като тези довършителните работи и подобренията са извършени от 15.04.2023 г. до 20.10.2023 г., като след провеждане на СОЕ ще конкретизирам точно стойността на труда“, по посочен списък. Ищецът претендира реалните разходи, които е направил за довършителните работи и подобренията, ведно със законната лихва върху тях, от деня на предявяване на настоящата претенция до окончателното 2 изплащане.“

С исковата молба е отправена и молба по чл.389 от ГПК: „моля да запорирате банковата сметка на ответника и да впишете възбрана върху имота, с оглед опасността а не бъде удовлетворен ищеца, при уважаване на иска, ако имотът бъде препродаден.“

В обстоятелствената част ищецът твърди, че на 12.04.2023 г. между ответника като „продавач“ и ищеца като „купувач“ бил подписан предварителен договор за продажба на недвижим имот „самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се в с.Николаевка, община Суворово, местност Пепелище, №3, вх.Б, ет.З, съставляващ апартамент №13, съответно описан, срещу договорена цена от 35 000 евро, за която сума „купувачът“ се е задължил да плаща разсрочено за период до три години.

Окончателният договор е било уговорено да бъде сключен на 15.04.2026г.

По повод предварителния договор ищецът бил „въведен в заблуждение за скорошно снабдяване на обекта с акт 16, което съставлявало „грешка в предмета“, тк се надявал, че със семейството му ще живеят „безпроблемно“ в имота. Строителството на сградата било забавено много, поради което ищецът предприел действия да развали договора, за което изпратил телепоща на 06.02.2024г., получена от продавача на 09.02.2024 г., с която е последният е бил уведомен, че ищецът ще счита договора за развален в 7-дневен срок, както и че следва да върне сумите от 22 259 лв. – платена по договора и 5097 лв. – „за извършените в обекта подобрения от купувача“.

Отделно има и твърдения за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, изразяващо се в следното „тъй като в момента купувачът и семейството му са лишени от ползване, продавачът е подменил ключалката и купувачът няма достъп до обекта, където са му вещите и където е извършил довършителни работи и подобрения“.

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск се свързват с редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тези предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на бъдещия иск. Такъв е настоящият случай поради следното:

На първо място изложените от страната твърдения, на които основава „предявения иск“ или искове са противоречиви, непълни и неясни. Посочени са пороци на сделката на различни правни основания, но въз основа на единни по характер твърдения, което е процесуално нарушение относно редовността. Поддържа се и че ищецът е бил „въведен в заблуждение“ от ответника, „поради което има грешка в предмета“ на сделката, което е вътрешно противоречиво, тъй като се кумулират недопустимо две различни и самостоятелни основания за унищожаемост на сделка по ЗЗД. Нещо повече – на аналогично неясни твърдения е базирано и позоваването на чл.87 от ЗЗД, без ясен и съответстващ му петитум. Отделно от всичко друго се сочи едновременно, че с покана договорът е бил развален, но в същото време се 3 моли за обявяването му за унищожаем, което е поредно явно противоречие в твърденията на ищеца по делото.

В продължение от обстоятелствената част на исковата молба не се изясняват релевираните от ищеца обстоятелства, относими към един или към повече от един от предявените искове „на осн. чл.27 вр. чл.28 вр. чл.29 ЗЗД“.

Соченото, че ищецът очаквал за обекта скоро да бъде издаден акт 16 не изяснява дали се твърди „измама“ по ЗЗД (при която има целенасочено въвеждане в заблуждение от ответника спрямо съконтрагента му) или се поддържа „грешка“ по ЗЗД (при която неверните представи на ищеца са формирани по друг начин).

Още по-неясни и нередовни са петитумите на предявените искове, тъй като се моли „да обявите за унищожаем“ предварителен договор от 12.04.2023г. поради „грешка и въвеждане в заблуждение на осн. чл.27 вр. чл.28 вр. чл.29 от ЗЗД, а „в условие на евентуалност – поради неизпълнение на договора по чл.87 от ЗЗД“ и парични средства. Както се посочи пороците на сделките в хипотезите на чл.28 от ЗЗД и на чл.29 от ЗЗД са качествено различни, поради което твърденията за наличие на предпоставките им не могат да са идентични. Касае се още и за два отделни и самостоятелни иска, поради което кумулирането им е недопустимо. Възможно е разглеждането им само при евентуалност, при която обаче следва ищецът да посочи претендирана такава, което също не е налице.

В петитума е посочена и още една претенция, а именно за „върщане на 27 356лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане“. Обосновката и петитумът и на тази претенция също са неясни и противоречиви – дали се касае до връщане на деденото с оглед на разваляне на предварителния договор или/и за претенция за подобрения върху чужд имот. Вземането в размер на 5097лв. веднъж е посочено като стойност на подобренията в спорния апартамент, описани по пера в петитума, но в същото време е включено като част от вземане от 27 356лв. за „връщане на даденото“ по разваления предварителен договор.

Вземането за подобрения е различно по характер от това за връщане на даденото по развален договор, поради което те също не могат да се кумулират, а следва да бъдат надлежно разграничени по твърдения и по петитуми. Или ако все пак се поддържа, че се касае до „един иск“ за сумата от 27 356лв., същият би бил родово неподсъден на РС (чл.104, т.4 от ГПК), което също е пречка за допускане на обезпечение от РС.

Всичко гореизложено безусловно налага процедура по чл.129, ал.2 от ГПК, а съществените нередовности на исковата молба водят до също съществени пороци на молбата за обечпечаване на иска, което от своя страна е абсолютна пречка за уважаването на последната. Поради което при актуалното положение молбата по чл.389 ГПК на ищеца по делото следва да бъда отхвърлна изцяло, без разглеждане на останалите й предпоставки.

Предвид обаче забраната за влошаване на положението на жалбоподателя и правомощията на въззивната инстанция, определението на ДРС, в частта с която е определена гаранция като условие за допуснатото обезпечение на „иска с правно основание чл.27 вр. чл. 28 вр. чл.29 ЗЗД…за сумата от 27 4

356лв., представляваща част от стойността нанедвижим имот“, чрез налагане на възбрана върху него, се налага да бъде потвърдено. Аналогично следва да бъде потвърдено определението на ДРС и в отхвърлителната му част, макар по напълно различни съображения.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №291/30.04.2024г. по гр. дело №291 за 2024г. на ДРС, в частите с които:

- е определена парична гаранция в размер от 5000лв. като условие за допуснатото от съда обезпечение на „иск с правно основание чл.27 вр. чл.28 вр. чл.29 от ЗЗД, предявен от И. Д. К., ЛНЧ ***, срещу „ВАДИ Дивелопмънт“ ООД , ЕИК 206024921, за сумата 27 356лв., като част от стойността на апартамент с идентификатор №***, находящ се в с.Николаевка , местност Пепелище, вх.Б, ет.3, ап. №13, предмет на предварителен договор за покупко – продажба от 12.04.2023г. между ищеца и ответника по делото“, чрез налагане на възбрана на недвижим имот – апартамент с идентификатор *** , находящ се в с.Николаевка , местност Пепелище, вх.Б, ет.3, ап. №13”;

- е отхвърлено искането на молителя „за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл.27 вр. чл. 28 вр. чл.29 от ЗЗД“, чрез налагането на запор върху банковата сметка на ответника с

IBAN:

BG431ABG74791001332201 в „Интернешънъл асет банк“ АД“, на осн. чл.396 ГПК вр. чл.389 и сл.ГПК.