Решение № 3032 от 10.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3032/10.7.2020 г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12701 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Х.М.Х. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, *** осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./ , за осъждане на ответника да заплати на ищецаследните суми , а именно:

- сумата от 1250,00 лв., представляваща частичен иск от 200000,00 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2018 г. /30 дни, определени с поканата до застрахователя, като е спазен срокът за повече от петнадесет работни дни от получаването на поканата на 27.04.2018 г., съгл. чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 1250,00 лв., представляваща частичен иск от общо 8000,00 лв. , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - тотална щета на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ" модел „320", с peг. № В**** НХ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се, че на

05.03.2018 г., около 20.00 ч., ищецът Х.Х., е пострадал при ПТП, осъществило се на кръстовището между бул. „Сливница" и бул. „Република" в гр. Варна.

Ищецът, като водач на л.а. марка БМВ, модел 320, с peг. № В**** НХ е бил блъснат от автобус на градския транспорт, превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. № В**** НХ, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 480/05.03.2018 г.

Излага се, че за автобуса „Соларис Урбино", собственост на „Градски транспорт" АД и управляван от Ж. Г. И., е била сключена застраховка гражданска отговорност със „З.А." АД, ЕИК *********. Предвид последното, до застрахователното дружество е изпратена покана за изплащане на застрахователно обезщетение на 26.04.2018 г., която е получена на 27.04.2018 г. от служител на дружеството. Видно от изпратения отговор, от застрахователното дружество заявяват, че преписката ще бъде внесена за разглеждане след получаване на документи, включително и крайния съдебен акт от наказателното производство.

Въпреки поканата, от застрахователното дружество не е извършено плащане, а са изисквани допълнително документи, които ищецът счита, че нямат отношение към претенцията му.

Счита се, че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране преди мястото на удара, а същевременно водачът е имал техническа възможност да възприеме, да реагира със спиране и да не навлиза в траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца.

Излага се, че вследствие на удара, Х.М.Х. получава редица физически травми, изразяващи се в множество счупвания на крайниците, охлузвания на кожата, кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната страна на подбедрица, травма на коляното и др. Вследствие на удара, Х.Х. загубва съзнание, поради което почти няма спомени за преживяното след удара. В автомобила ищецът бил сам. Сочи се, че на ищеца е била поставена при изписването му от болница окончателната диагноза: Многофрагментно счупване на лява (диафиза) на лява бедрената кост, закрито в ляво. Счупване на вътрешния медиален малеолус, в ляво; Счупване на външен латерален малеолус в дясно;

Счупване на талуса в дясно. Счупване с изкълчване/фрактура -луксация на дясното ходило.

На 08.03.2018 г., след провеждане на терапия и оперативно лечение, както и след стабилизиране на общото състояние, Х.Х. е върнат отново в Клиниката по ортопедия и травматология за продължаване на лечението. Видно от оперативния протокол, под обща анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата с реконструктивен бедрен пирон. Направено е също така и открито наместване с вътрешна фиксация на десен талус с 2 канюлирани винта и Титаника, синтеза на фибуларния малеол на десен глезен, репозиция и остеосинтеза на тибиалния малеол на лява глезенна става.

Поставени са аспирационни дренове, послоен шев, стерилна превръзка и гипсови имобилизации. Предписани са контролни прегледи на 28.03.2018г. и на 12.04.2018 г., направени са препоръки за превръзки и сваляне на конците на 14-я ден, антитромботичната профилактика да продължи 30 дни, левият крак да се натоварва частично, като се предвижва с патерици след 60 дни, да постави ортези за 6 седмици, както и да извършва рехабилитация. Изписан е на 14.03.2018 г. за домашно лечение , съгласно болничен лист за временна неработоспособност Е20180008023. Предписани са му за прием и обезболяващи медикаменти.

Сочи се, че предвид състоянието на Х. са проведени редица операции, необходими поради сериозността на претърпените увреждания и незарастването на счупените кости на дясното ходило, включително и медицински дейности, проведени в болница „Мемориъл" в гр. Истанбул, Република Турция.

Излага се, че на

23.10.2018 г. на Х.Х. е издаден протокол от ТЕЛК, след което се е явявал още три пъти. Последното явяване на ищеца пред лекарската комисия е на 13.05.2019 г., когато му издават протокол за инвалидност.

Твърди се, че редом с претърпените физически болки и затруднения, вследствие на описаните по-горе травми, социалните контакти на пострадалия също са намалели. Това е довело до проява на интровертно поведение и невъзможност да преодолее преживяната психологична травма, като е налице посттравматично стресово разстройство. Х.Х. е имал смущения на съня в продължение на месеци след инцидента, изразяващи се както в невъзможност да заспи поради изпитваните болки, натрапчиви мисли и спомени, свързани с катастрофата, така и неспокоен и нездрав сън, поради кошмари, възпроизвеждащи или свързани с преживяното. Дори и в ежедневието си и заобиколен от близките си, ищецът е чувствал безпокойство и тревожност -чувствал се е вътрешно напрегнат, изпитвал е силно притеснение и страх, бил е изпълнен от тревожни мисли относно възстановяването и бъдещето си.

Впоследствие, Х.Х. е развил депресивна симптоматика - самоизолирал се е поради преживяното, избягвал е контакт с приятели, отказвал е да говори за инцидента дори и с най-близките си, тъй като се е травмирал и потискал. След инцидента ищецът е станал много раздразнителен, чувствал е вина за инцидента, чувство за малоценност, безперспективност, както и вина, че не може да се грижи сам за себе си, включително да помага за домакинството или да допринася за благосъстоянието на семейството. Имал е често спонтанно чувство за оживяване на сцени от катастрофата , сънища и кошмари, избягвал е ситуации и разговори, напомнящи му за инцидента, емоционално и социално се е отчуждил от приятелите си, придобил е емоционална лабилност. Всички посочени симптоми отговарят диагностично на посттравматично стресово разстройство. Налице е изразена тревожно-депресивна симптоматика - понижено настроение, песимистични мисли за бъдещето, мисли за неизлечимост и вина. Предвид състоянието на ищеца, д-р Върбанов предписва антидепресанти „Золофт" и „Тритико", както и „Алора"с цел възстановяване на съня и подобряване на качеството му.

Излага се, че към настоящия момент десният крак на ищеца не се е възстановил, проведени са две операции - в МБАЛ „Св. Анна" - Варна АД на 08.03.2018 г. и в „Еврохоспитал" - през м. октомври 2018 г. Х.Х. и понастоящем има функционални проблеми с долните крайници, като дефицитът в движението им може да продължи през целия му живот - костта на глезена е счупена, поради което и кракът е скъсен по дължина, а талусът на десния крак е счупен, костта все още не зараства, поради което е налице невъзможност да движи пръстите на ходилото си. Х. все още не може да се движи нормално поради проблемите с краката си, като дори все още изпитва силен страх от возене в автомобил. Към настоящия момент Х. не е преодолял напълно психологичните травми от инцидента, притеснява се за бъдещето си, изпитва вина и страх, не е възстановил старите си контакти с приятели и роднини, които е имал преди инцидента. Изминалият период поставя освидетелствания в състояние на постоянна фрустрация, невъзможност да бъдат задоволени значими потребности на индивида и се явяват пречка за всякакви изживявания, които могат да го удовлетворят в личен и професионален план.

Сочи се, че поради преживения инцидент, Х.Х. е в невъзможност да полага труд за периода от 05.03.2018 г. до момента, което е довело до намаляване на възможностите му във финансов аспект за посрещане не само на ежедневните си нужди, но и за провеждане на ефективно и качествено лечение.

Предвид настъпилите имуществени и неимуществени щети е образувано и водено досъдебно производство № 100/2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. След извършване на всички назначени следствени действия, в т.ч. съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, е внесено предложение от представител на Районна прокуратура - Варна за освобождаване на обвиняемия Ж. Г. И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, НК за извършеното деяние. На основание НПК е образувано АНД № 4357/2018 г. по описа на V наказателен състав, като съдебното производство се окончава с Решение № 1715/23.10.2018 г., с което се признава обвиняемият за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на Х.М.Х., като го освобождава от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Излага се, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несъобразяването на поведението на водача на автобус „Соларис", модел „Урбино" с останалите участници в движението и неспазването на изискванията на ЗДвП и причиняването на щети и вреди, за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника по настоящия иск - „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********. Последното обуславя насочването на застрахователната претенция именно към посоченото търговско дружество и определя пасивната легитимация на ответника.

Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н

Средец, ***, в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска по основание и размер.

Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди се , че твърдените болки и страдания, както и твърдяната психологична травма не са търпени от ищеца в твърдените размери.

Твърди се , че не е налице причинна връзка между заявените психологични увреждания и процесното ПТП.

Твърди се , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение автомобила, управляван от ищеца с несъобразена за градски условия скорост от поне 70 км/ч., което е довело до липсата на каквато и да било възможност за предотвратяване на ПТП.

При условията на евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия , като се твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан и е шофирал със скорост и в платно, които са създали предпоставка за настъпването на ПТП. Видно от настъпилите травматологични увреждания, същите са резултат само и единствено от противоправното поведение на пострадалия. Твърди се, че при ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи водача в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани, респективно да не настъпят в такива размери спрямо пострадалото лице.