Определение № 199 от 11.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Шумен, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500103 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.С. срещу разпореждане

№ 280 / 03.02.2026 по ч.гр.д.

№ 135 /2026г. по описа на НПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 7036 от 22.01.2026 год., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „....... № 52 - 54, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Б. В. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес град Ямбол, улица „.........“ № 216, за сумата от 72,23 евро (седемдесет и две евро и двадесет и три евроцента) обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно по изложените в частната жалба съображения и моли съдът да го отмени в обжалваната част и вместо това претендираните със заявлението сума за 72,23 евро обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год., да се уважи и да се присъди пълния размер на разноските по заповедното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна , поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№135 /2026г. по описа на НПРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София срещу длъжника Б. В. В. , в което се иска присъждане на сумата от 470,99 евро

1

(четиристотин и седемдесет евро и деветдесет и евроцента) главница по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год., сключен между длъжника Б. В. В. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 47,71 евро (четиридесет и седем евро и седемдесет и един евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 05.12.2025 г.; 72,23 евро (седемдесет и две евро и двадесет и три евроцента) обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год.,

10.86 евро държавна такса и 76.69 юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане

№ 280 / 03.02.2026 по ч.гр.д.№ 135 /2026г. по описа на НПРС

,съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за сумите главница в размер на 470,99 евро (четиристотин и седемдесет евро и деветдесет и евроцента) по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год., сключен между длъжника Б. В. В. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 47,71 евро (четиридесет и седем евро и седемдесет и един евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 05.12.2025 г.; съдебни разноски за държавна такса в размер на

9,53 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,44 евро (определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 25,56 евро).

Предмет на настоящото въззивно производство е вземането на заявителя за сумата от сумата от 72,23 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като на осн.чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на 2 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата 72,23 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год. НПРС приел, че се претендира неустойка, която е нищожна. Посочил е, че същата излиза извън присъщите на неустойката функции.

Според приетото от страните в чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена главница за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното плащане на сумата. Законната лихва се формира, както е посочено в чл. 9.4 Съгласно чл.9.4 към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка. ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.

На основание сключения между страните договор за потребителски кредит от 26.11.2024г. банката е отпуснала на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, като се твърди, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на парично задължение. Страните по договора са уговорили изрично как се формира размерът на обезщетението /лихвата за забава/ в чл. 15.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Въз основа на тази уговорка, „Ти Би Ай банк“ ЕАД претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземането си, чийто размер и основание са изрично посочени в извлечението от счетоводните книги на банката. Именно извлечението представлява документ, по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК обуславящ издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл, мотивите на заповедния съд, обсъждащи наличие на неравноправна клауза в договора и то такава, предвиждаща плащане на неустойка, са неправилни. Заявителят не претендира такова вземане, то не е предвидено и в сключения договор за банков кредит. Настоящият състав намира, че клаузата, предвиждаща плащане на обезщетение при забава в плащанията на вноски по процесния договор за кредит, не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 22 от ЗПК, а в съответствие с нормите, регламентиращи банковите кредити.

В случая въззивния съд констатира след изчисляване на размера на законната лихва с ел.калкуратор върху претендираната по заявлението главница за исковия период ,че същата е изчислена правилно в размер на 72.23 евро , съобразно уговореният размер на лихвата за 3 забава по сключения между страните договор в чл.9.4 от него. Обезщетението за забава представлява само законната лихва за процесния период в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта надбавка, като ОЛП се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС и в случая законната лихва е в размер на 13.22% .

Следователно в този размер не е включена , както твърди заявителя 21.43% договорна лихва , която се дължи на осн.чл.9 ал.1 от договора , а при просрочие , както е в случая се дължи лихва за просрочие, но в размера посочен в чл.9.4 от договора. Договорната лихва се претендира на самостоятелно основание и е присъдена вече, както е поискана от заявителя в размер на 47.71евро за периода от 5.02.2025г. до 5.12.2025г. и не е налице основание за повторното й присъждане ,чрез включването и в размера на лихвата за просрочие.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Следва да бъде разпоредено издаването от НПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София, срещу длъжника Б. В. В. за сумата от 72,23 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год. сключен между длъжника Б. В. В. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023. и за сумата от още 1.33 евро държавна такса и още 3.12 евро юрисконсултско възнаграждение

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 280 / 03.02.2026 по ч.гр.д.№ 135/2026г. по описа на НПРС в частта, с която е отхвърлено заявление с вх.№ 7036 от 22.01.2026 год., подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„....... № 52 - 54, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Б. В. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес град Ямбол, улица „.........“ № 216, за сумата от 72,23 евро (седемдесет и две евро и двадесет и три евроцента) обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год. , като вместо това постановява :

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Ти Би Ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, ул. „....... № 52-54, представлявано по закон от А.Ч.Д. и Н.Г.С., представлявано по пълномощие от юрисконсулт С.П.С. срещу длъжника Б. В. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес град Ямбол, улица „.........“ № 216, за сумата от 72,23 евро (седемдесет и две евро и двадесет и три евроцента) обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 08.01.2026 год., по Договор за потребителски кредит № 4054363805 от 26.11.2024 год. и за сумата от още 1.33 евро държавна такса и за сумата от още 3.12 евро юрисконсултско възнаграждение .

4

ВРЪЩА делото на НПРС за техническото издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.