Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 959 от 28.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2437/2021
Вид
Определение № 959
Подписан
28.09.2021
В сила
28.09.2021
Състав
Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Дафина Николаева Арабаджиева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502437 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Лено“ АД против разпореждане от 23.08.2021г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, пост. по ч.гр.д.

№13227/2021, ПдРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 3816,29лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради наличие на представени по делото доказателства за реалното плащане на сумата. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за тези разноски.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

Обжалва се заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в частта, в която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгл. чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не може да се обжалва, освен в частта за разноските. Мотивите на заповедния съд, да отхвърли искането са, че по делото не са представени доказателства за извършването на тези разходи., като се е позовал на т.1 от ТР№6/2013, по т.д.№6/2012, ОСГТК, ВКС.

Правните доводи на районния съд са законосъобразни, но не отчитат действителното фактическо положение по делото. Действително в посоченото ТР е разяснено, че при претендиране на разноски, заплатени по банков път, то 1 следва да се представят доказателства за това плащане, за да бъде призната сумата като разноски в производството. В случая, обаче, това е сторено от страна на заявителя – освен договорът за правна помощ и съдействие, в който е уговорено възнаграждението, посочена е сметката , по която следва да бъде изплатено то, е представено и копие от платежно нареждане по същата сметка на уговорената сума , което удостоверява изплащането й от страна на клиента в полза на адвоката. По делото е представен и списък с разноски, в която същата сума е претендирана. При това положение липсват основания за отказ от присъждане на претендираните разноски.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане от 23.08.2021г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, пост. по ч.гр.д.

№13227/2021, ПдРС, с което е оставено без уважение искането на „Лено“ АД, ЕИК 203217465, за присъждане на разноски в размер на 3816,29лв., за заплатено адвокатско възнаграждение и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесното вземане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2