Решение № 1774 от 12.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Плевен, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430102877 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. И. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. Б. З. – САК, съдебен адрес: гр.София, ж.к."Люлин" 3, ул.“Георги Дражев" №6, Търговски комплекс „Сан Марино", офис 14, адвокатска кантора „Маринов и З." против „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т.Т., в която се твърди следното : на 27.03.2019г. Д. П. сключила договор за паричен заем № 3487077 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 200.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р.

В ал.2 от чл.4 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 100 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 100 лева, тъй като 1 същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор,

Д. П. е погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.21 ал.1 ЗПК клаузата е нищожна. Следващ довод в тази насока е, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така договорена, неустойката при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСТК.

Кредиторът не включва сумата на неустойка към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които 2 трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то тя би могла да направи информиран избор дали да сключи договора.

Съдът е сезиран с възражение за нищожност на целия договор за паричен заем, с искане в мотивите си на постановения съдебен акт да се позове на нея.

Счита, че неустоечната клауза по чл. 4 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните Д. И. П. и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем 3487077 е нищожна; да осъди на основание чл.55 ал.1 предл. 1 от 33Д ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК ***, да заплати на Д. И. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 10 лева, предявен като частичен иск от 70 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем 3487077, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

Претендират се разноски.

Исканията по доказателствата следва да се уважат, с изключение на искането по т. IV, като неотносимо по делото.

„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.

2, офис 40¬46, представлявано от Г.Т. - и.д., чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. К., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с който исковете се оспорват и се заявява следното : искът е процесулано недопустим, тъй като Дружеството не е сключвало Договор за паричен заем с ищеца със следните данни: Д. И. П., ЕГН: **********. Следователно ищецът няма правен интерес от водене на делото, тъй като няма активна процесуална легитимация.

На следващо място, предявени са обективно съединени установителен иск за недействителност на клауза от процесния договор (в изложението само 3

„Договора“) и осъдителен иск за връщане на даденото по нея, като осъдителният иск съдържа в себе си искане за установяване на спорното материално право.

Излага се, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора. Прави се искане за прекратяване на производството по делото по първия иск.

По отношение осъдителния иск се излага следното : исковата молба е нередовна на основание чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, т.к. ищцата следва да уточни конкретни фактически твърдения по осъдителната претенция, вкл. какво представлява частично претендираната сума и как е формиран размерът й.

По същество се излага следното : Договорът за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Договорът е сключен валидно. При отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Видно от чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно. Не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните - дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

В настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.

Също така, предвид изричната воля на законодателя, дадена в текста на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен само когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Надвишаването на ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК не води до недействителност на договора за потребителски кредит, а до нищожност на клаузите, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на твърденията за недействителност на клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 се излага следното : Схващането на ищеца, че неустойката е недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват от ГПР, не кореспондира с 4 разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тоест, законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Наред с това, в процесния договор ГПР е посочен ясно, като същият не е повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. ГПР представлява „печалбата“ на кредитора, под формата на „договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит и съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Видно от съдържанието на процесния договор ГПР е фиксиран, като е посочена и общата сума за плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за паричен заем. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че при посочване на годишния процент на разходите (ГПР) следва да се посочат допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, следва да се тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които биха довели до промяна в ГПР, а не простото повтаряне на всички изброени в т. 3, б. б. „а“ „м“ от приложение №1 на ЗПК допускания. В конкретния случай, договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки, или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора. ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата, няма уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания.