Решение № 201 от 15.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Девня, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200138 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от П. ЕАД, ЕИК: ***, срещу НП № КГ – 2539 / 25. 03. 2024 г. на Председател ДА – МТН. Със същото на жалбоподателя, за нарушаване разпоредбите на чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ и на основание: чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 50 000. 00 лв. /петдесет хиляди лв./ чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 са възложени разходи в размер на 135. 00 лв. /сто тридесет и пет лв./ за проба, от които 95. 00 лв. /деветдесет и пет лв./ за изпитване и 40. 00 лв. /четиридесет лв./ за вземане.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, в съдебно заседание се представлява от процесуален 1 представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 26. 09. 2023 г. свид. Г. М. П. – служител при ДА – МТН, проверил обект - ГСМ П. – Запад № 2, находящ се в гр. Девня, обл. Варна, управляван от възз. П. ЕАД. От налично гориво за дизелови двигатели била иззета проба, изследвана в лаборатория на въззиваемата страна, в резултат на което се установило, че относно съдържание на биогориво, е налице отклонение от допустимата гранична стойност, а именно показател съдържание на метилови естери на мастни киселини FAME бил 0. 12 %, при норма минимум 6 % обемни. Проверяващият свидетел приел, че въззивника предлага несъответстващо на законовите изисквания гориво за дизелови двигатели.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

С оглед наложилата се по абсолютно идентични случаи константна практика на Администравен съд – Варна - например Решение № 44 / 24. 01.

2022 г. по КАНД № 2630 / 2021 г. ( разгледало произнасяне на РС – Провадия ), Решение № 257 / 26. 02. 2021 г. по КАНД № 1671 / 2020 г. ( разгледало произнасяне на РС – Девня ), Решение № 356 / 28. 02. 2020 г. по КАНД № 10 / 2020 г. ( разгледало произнасяне на РС – Варна ), всички по описа на този административен съд, а и на множество други също административни съдилища в Република България, следва да бъде отбелязано следното:

За осъществяването на състава на твърдяното нарушение следва въззивникът, в качеството ва краен разпространител, да предлага на пазара гориво за дизелови двигатели, чийто съдържание на биодизел не отговаря на изискването за минимум 6 процента обемни.

Въззивникът не може да бъде субект по чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, доколкото не е налице втората от кумулативно предвидените три материално - правни предпоставки за възникване на отговорността по чл. 67, ал. 3 о т ЗЕВИ, а именно предлагане на пазара на течни горива от нефтен произход /в частност на гориво за дизелови двигатели/, т. е. да е налице предоставяне на пазара. За дефиниране на това понятие пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ препраща към чл. 2, пар. 1 от Регламент ( ЕО ) № 765 / 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент ( ЕИО ) № 339 / 93. Съгласно посоченото, предоставянето на пазара означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Предвид липсата на смислова разлика между понятията предоставяне и предлагане на пазара и съобразявайки вложения в чл. 2, пар. 1 от Регламент ( ЕО ) № 765 / 2008 г. смисъл, следва да се тълкува и възприетата по ч л . 67, ал. 3 ЗЕВИ материално - правна предпоставка предлагане на пазара. Очевидно е, че при това положение не би могло да се приеме, че в случая санкционираното лице е извършвало предлагане на пазара на течното гориво, след като с него единствено е зареждало собствените си превозни средства – извънпътна техника и трактори, с цел да обезпечи извършваната дейност. Не е налице предвидената в чл. 2, пар. 1 от Р егламент ( 3

ЕО ) № 765 / 2008 г. търговска дейност, респективно липсва извършването на доставка на продукта, за която са необходими две насрещни страни.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

Легална дефиниция за краен разпространител дават пар. 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, който препраща към пар. 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Следва обаче да се отбележи, че съгласно същите, разпространението следва да бъде на бензиностанция, а в конкретния случай това не е налице, доколкото касае ГСМ. Общоизвестно е, че бензиностанцията в действителност е търговски обект за продажба на конкретни стоки, вкл. и горива, докато ГСМ /класически пример за които са военните такива/ по предназначение е не за продажба, а за складиране на горива, като служи и за зареждане с гориво на собствени моторни превозни средства – в конкретния случай извънпътна техника и трактори, за обезпечаване на извършваната дейност. Оттук се налага резонния извод, че не е налице и първата от кумулативно предвидените три материално - правни предпоставки за възникване на отговорността по чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, а именно въззивникът да има качеството краен разпространител.

Посоченото също е достатъчно основание за цялостна отмяна , но за пълнота следва да се акцентира и на следното:

Не се спори от страните, а и се доказа по категоричен начин, че в изследваното в конкретния случай гориво за дизелови двигатели, относно съдържание на биогориво, е налице отклонение от допустимата гранична стойност, а именно за показател съдържание на метилови естери на мастни киселини FAME бил 0. 12 %, при норма минимум 6 % обемни съгласно ЗЕВИ.

Следва обаче да бъде изяснено дали това е относимо към случая.

Актосъставител, административно – наказващ орган и съд използват фразата гориво за дизелови двигатели, доколкото така я е посочил законодателя.

Следва обаче да бъде уточнено, че това гориво има различни варианти и съответно различни изисквания по показатели, но с оглед конкретиката на разглеждания случай - задължение за съдържание на определено колическво биодизел и съответно липса на такова задължение. Складираното в проверявания ГСМ гориво действително е дизелово такова, но с особеността, че е предназначено за извънпътна техника и трактори, т. е. с оглед нуждите на въззивника за извършваната от него дейност и именно като такова – Е 5 /без 4 съдържание на биокомпонент/, то е и заредено от санкционираното лице в проверявания обект /видно от приложени по делото множество документи/.

Важно е да се отбележи, че за такова гориво няма задължение за определено съдържание на биодизел, а за сяра, което е естествено с оглед неговото използване. По този начин не е налице и третата от кумулативно предвидените три материално - правни предпоставки за възникване на отговорността по чл.

67, ал. 3 о т ЗЕВИ, а именно горивото за дизелови двигатели да съдържа биодизел минимум 6 процента обемни .

В контекста на изложеното се доказа, че в разглеждания случай не е налице нито една от кумулативно предвидените три материално - правни предпоставки за възникване на отговорността по чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, нещо което беше разгледано по – горе. Единствено буди недоумение защо е ангажирана отговорността на санкционираното лице, при наличие на: предходни произнасяния на съдилища по абсолютно идентични казуси, писмени материали, с които проверяващите са имали възможност и най – вече задължение да се запознаят, техни визуални възприятия, всичко посочено поотделно и в съвкупност водещо до единствения резонен извод, че не следва да се предприемат санкционни действия.

Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

Предвид чл. 63 Д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на П. ЕАД, ЕИК: *** следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № КГ – 2539 / 25. 03. 2024 г. на Председател ДА – МТН, с което на П. ЕАД, ЕИК: ***, за нарушаване разпоредбите на чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ и на основание: чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание 5

Имуществена санкция в размер на 50 000. 00 лв. /петдесет хиляди лв./ чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 са възложени разходи в размер на 135. 00 лв. /сто тридесет и пет лв./, за проба, от които 95. 00 лв. /деветдесет и пет лв./ за изпитване и 40. 00 лв. /четиридесет лв./ за вземане.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на П. ЕАД, ЕИК: *** сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6