Определение № 216 от 29.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. София, 28.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600119 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение № 3390 от 20.11.2023 г. по НЧД № 6034/2023 г., Софийски градски съд, НО, 15 състав, е потвърдил постановление от 09.08.2023 г. на Софийска градска прокуратура, с което воденото срещу обвиняемия Й. А. И. наказателно производство – ДП № 227 ЗМК 1699/2022 г. на 03 РУ – СДВР, пр.пр. № 20481/2022 г. по описа на СГП, е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НК.

Против определението е постъпила жалба от адв.Д. М., повереник на Б.

Х. Й. и Н. Т. В. – родители на починалия Х. Б. Й., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди наличие на причинно-следствена връзка между нанесената на пострадалия телесна повреда и настъпилата смърт, атакува се анализът на доказателствата и крайните изводи за несъставомерност на деянието на обвиняемия. В този смисъл се иска, определението на СГС и прокурорското постановление да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на СГП със задължителни указания по приложението на закона.

Апелативен съд – София, като се запозна с жалбата и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Досъдебното производство по настоящото дело е било водено срещу обвиняемия Й. А. И., привлечен в това процесуално качество, за престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 от НК, за това че на 08.10.2022 г. в гр.София, ж.к. „Разсадника – Коньовица”, по непредпазливост причинил 1 смъртта на Х. Б. Й., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че нанесените на Й. телесни увреждания при инцидента, които са леки по см. на чл.130, ал.2 от НК, нямат връзка с настъпилата смърт, която се дължи изцяло на болестен процес. Счел е още, че обвиняемият не е допринесъл за влошаване състоянието на потърпевшия, защото не е можел да знае за получения от Й., часове по-рано, инфаркт и че повишаването на адреналина на потърпевшия, няма как да се вмени във вина на Й. И., доколкото инициативата за инцидента от началото до края му е била на самия потърпевш. Отделно, прокурорът е изложил съображения за липсата на основания за спиране на производството в хипотеза на чл.25, ал.1, т.6 от НПК, позовавайки се на реализирана от обвиняемия неизбежна отбрана, съответстваща на характера и интензитета на нападението, предприето от пострадалия. И най-сетне, в постановлението е засегнат и въпросът за неподведимост на казуса под нормата на чл.131 от НК, поради липса на каквито и да е доказателства за изискуемите от същата норма квалифициращи елементи, в т.ч. за „хулигански подбуди” у дееца.

В оспорваното от повереника определение на първостепенния съд, фактическите и правни изводи на прокурора са били възприети изцяло, като това не е било направено безкритично, а след задълбочена и коректна оценка за съответствие на крайното правно виждане със събрания доказателствен материал.

На първо място, апелативният съд държи да отбележи, че разследването е водено всестранно и пълно, набавен е солиден относим доказателствен обем, отговарящ на процесуалния стандарт за взимане на всички мерки за разкриване на обективната истина. Освен пряко замесените във възникналата конфликтна ситуация лица, са били издирени и разпитани, в качеството на свидетели, множество очевидци; пак в това качество са разпитани изпратените на място полицейски служители; извършен е бил оглед на местопроизшествието и огледи на автомобилите, чрез които са инкорпорирани веществени доказателства; събрани са били сведения за личността на пострадалия, навиците и здравословния му статус, чрез разпити на близките му, на личния му лекар и чрез изискване на съответна документация; приложени са справки за подадените сигнали до РЦ 112 – София, ведно с изготвените за тях звукозаписи; били са издирени и приобщени видеозаписи от камери на разположени в близост обекти; били са назначени и изготвени експертни изследвания: за причината за смъртта на Х.

Й., за наличие или отсъствие на алкохол и упойващи вещества в кръвта му, за характера на телесните повреди на пострадалия и обвиняемия, за психическото състояние на Й. А. И. към момента на деянието и за неговата психическа годност; за съдържанието на звукозаписаните сигнали, подадени на тел.112; за съдържанието на видеозаписите от камерите, за произхода на следите от кръв, оставени върху л.а. „Алфа Ромео” и върху хартиените кърпички, открити при проведения оглед на мястото.

При събирането на доказателствата, не са били допуснати процесуални 2 нарушения, които да се отразяват на годността на доказателствената информация.

Изложената в постановлението на прокурора и в определението на първоинстанционния съд фактология, е вярна и напълно отговаря на действителния смисъл на правилно счетените за правдиви доказателствени източници, като упреците в жалбата за едностранчивост при доказателствената оценка, поради кредитиране показанията на свид.Е. Н.

(интимна приятелка на обвиняемия) и отхвърляне показанията на други свидетели, с аргумент за приятелски отношения с пострадалия, са безпочвени.

Както основателно е изтъкнал и СГС в мотивите си, възприемането на показанията на свид.Е. Н., не е било произволно, а почива на съпоставка за достоверност с останалите доказателства, в т.ч. заключението на видеотехническата експертиза.

На следващо място, по отношение на доказателствата, е необходимо да се упомене, че заключенията, по изготвените експертизи в различни научни области, не се оспорват, а и в случая отсъстват предпоставки за подлагане под съмнение на правилността им, защото са отговорили компетентно и в пълнота на поставените им задачи, като са достатъчно ясни и обосновани.

Противоречия в доказателствената съвкупност се констатират само при гласните доказателства, което е обяснимо, с оглед различните субективни възможности за възприятие и възпрозводство на спомени, особено в стресова обстановка, с оглед наличие или отсъствие на евентуална заинтересованост и пр. фактори, като тук несъответствията засягат само две обстоятелства, а именно: кой от двамата (обвиняем или пострадал), пръв е нападнал физически другия и нанесен ли е бил последващ побой над обвиняемия от пострадалия и приближени нему лица. В тази връзка доказателствена информация се черпи от обясненията на обв.И., дадени в присъствието на защитника му, показанията на свид.Е. Н. – негова приятелка, показанията на свидетелите очевидци – П. И., Р. Р., В. Б., М. К., В. В., Л. Н., К. П., К. Х., И.

К., Д. П., Я. Б. Н. М., показанията на включилите се в конфликта, след телефонно обаждане на потърпевшия, свидетели В. Й. – брат на пострадалия, Я. В. и И. Я. (приятели на братята), от писмото на РЦ 112 за подадените сигнали за инцидента, за точното време на подаването им и лицата, респ. телефонните номера, от които са изхождали и най-сетне от заключенията на техническата експертиза на звукозаписите на същите сигнали и на видеотехническата експертиза на видеозаписите от камерите в района.

Извадките от регистъра на РЦ 112 – София, при Дирекция „Национална система 112” МВР, както и двете цитирани експертни заключения имат важно доказателствено значение за конкретния казус, защото освен за онагледяване на случилото се и за автентичните реакции на лицата, потърсилите съдействие от правоохранителните органи, те служат и като контролни доказателства, при преценката за достоверност на версиите на обвиняемия и свидетелите.

Що се касае до показанията на свидетелите С. Й., С. С., С. В. и Ф. И. – полицейски служители, В. П. – управител на фирмата за таксиметрови услуги, с чийто автомобил, пострадалият е извършвал таксиметрова дейност, Н. В., Б.

3

Й., С. Х. и Ю. А. – съответно майка, баща, сестра и фактическа съпруга на пострадалия, Д. Н. – собственик на лекия автомобил „Алфа Ромео” и С. П. – личен лекар на потърпевшия, в тях не се съдържат сведения за самия инцидент, а за постинкриминирани или странични факти, допълващи общата събитийна картина.

Съвсем резонно и прокурорът и СГС, са приели, че инициатор на възникналия конфликт – отначало словесен, а после прераснал във физически, е бил пострадалият Х. Й., който не само не е коригирал неправомерната си маневра по навлизане с таксиметровия автомобил в еднопосочна за движение улица, откъм неразрешената посока, но е и провокирал разправия с пътуващите в срещуположния автомобил „Алфа Ромео” – И. Н. и Й. И., като пръв е напуснал превозното средство и после пръв посегнал да удря излезлия също обвиняем. Това се установява от обясненията на Й. И., от показанията на свид.И. Н., но още от показанията на мнозинството от свидетелите очевидци и от гореспоменатите контролни доказателства. Заключението на видеотехническата експертиза категорично потвърждава изнесеното в показанията на свидетелите В. Б., В. В., И. К., Д. П. и Я. Б. Н. М., че инициативата за конфликта е дошла от таксиметровия шофьор, т.е. от пострадалия, който е нападнал физически обвиняемия, като въззивният съд отчита, че визираните свидетели, чийто показания подкрепят версията на обвиняемия и приятелката му, са добросъвестни, логични и безпристрастни, защото става дума за лица, които до тогава не са познавали никоя от страните в конфликта, оказали са се случайно, по най-разнообразни поводи, на и в близост до мястото на инцидента, и са били разпитани непосредствено след събитието (буквално в следващите няколко дни). Този фактически извод е намерил потвърждение още в извадките от регистъра на РЦ 112 – София и заключението на техническата експертиза на звукозаписите на сигналите, от които се установява, че първият сигнал за случващото се е бил подаден от приятелката на обвиняемия, свид.И. Н., в 18.29 ч. на 08.10.2022 г., която е съобщила за сбиване между двама души, един от които приятелят й. От всички гласни доказателствени средства, само в показанията на свид.П. И. са се съдържали напълно противоположни твърдения, а именно, че шофьорът на таксито (т.е. пострадалият) се оказал нападнат и че излезлият от сивия автомобил мъж (т.е. обвиняемият, когото свидетелката определила за негов водач, макар по делото да е безспорно установено, че обв.И. не е шофирал л.а.

„Алфа Ромео”, а се е возел до управлявалата го свид.Н.), пръв започнал да удря шофьора на таксито, че му нанасял множество и непрестанни удари в главата, че даже когато други хора се опитвали да ги разтърват, въпросният мъж се отскубвал и продължавал да удря таксиметровия шофьор, който нищо не правел, а просто след всеки удар отскачал. Правилно прокурорът и първостепенният съд не са се съобразили с показанията на цитираната свидетелка, които са били напълно изолирани и са влизали в остър разрез с показанията на всички други свидетели очевидци, със заключението на съдебно-медицинската експертиза за причинените телесни наранявания на Х.

Й. и със заключението на видеотехническата експертиза. СМЕ на пострадалия е констатирала някои травматични находки, като охлузвания и 4 кравонасядания в областта на дясното рамо, дясната мишница, по гръбната повърхност на пръст на ръката, по предните повърхности на двете колена и по меките тъкани в областта на бодилестия израстък на седми шиен прешлен, но посоченият от вещите лица механизъм на получаването им не съответства на съобщения от свид.П. И., а единствената находка по главата на Й. – следи от засъхнала кръв с вид на стичания от носа по лицето, не кореспондира на даденото от нея описание за сила и интензитет при нанасяне на множество и непрестанни удари по главата, от които потърпевшият да е отскачал, защото по главата и лицето на починалия, вкл. при осъществената аутопсия, с външен и вътрешен оглед, не са установени никакви травми (нито на меките тъкани, нито на костите и черепа, нито на мозъка), а намерените по ходовете на мозъчните съдове атеросклеротични плаки, е флагрантно, че нямат травматично естество, а съответстват на болестните изменения, подробно отразени от експертите-медици. Изопаченото представяне на първия етап от конфликта в показанията на свид.П. И., се проявява и при съпоставка на нейните показания с показанията на свид.В. В. и заключението на видеотехническата експертиза. Според същото заключение, на изследваните видеозаписи, на които поведението на обвиняемия и потърпевшия е било заснето, между тях в началото е възникнал словесен спор, прераснал в саморазправа, като физическото нападение е започнало Лице 1 – водачът на таксиметровия автомобил, облечен с блуза в червената гама и тъмен панталон, който пръв е посегнал да удря Лице 2 (обвиняемия), облечено с бяла блуза и тъмен панталон със светли ивици по дължина на крачолите, от което Лице 2 е отстъпило, олюляло се е назад, същевременно разпервайки ръце. След това между двамата е била заснета размяна на замахвания, като в отговор Лице 2 е направило три резки движения с лявата си ръка по посока на горната част и главата на Лице 1, а Лице 1 е тръгнало към Лице 2, което е отстъпвало назад и после Лице 1 е посегнало – направило е рязко движение с лява ръка по посока на главата на Лице 2. Тъкмо свид.В. е бил човекът, застанал между удрящите се, за да ги раздели, като според неговите показания, само едно от замахванията на момчето с бялата тениска (т.е. обвиняемия) е попаднало в носа на таксиметровия шофьор (т.е. пострадалия), на когото му потекло кръв, след което момчето, чийто удар не бил силен, призовало потърпевшия да спре. По думите на свидетеля, през цялото време докато наблюдавал ситуацията, обвиняемият бил по-сдържаният, докато таксиметровият шофьор изглеждал по-превъзбуден и агресивен, а замахванията му се сторили по-скоро неадекватни.