Решение № 3675 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3675 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20231100505604 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление на ЧСИ В. М., с която е оставено без уважение възражението на длъжника за недължимост на адвокатско възнаграждение извън приетото по чл. 10 т. 1 от Наредбата.

В жалбата се сочи, че съдебният изпълнител не излага мотиви за отказа да намали адвокатското възнаграждение на взискателя. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност и не оправдава присъждане на възнаграждение в размер на 2096,00 лв. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в рамките на законоустановения минимум.

Взискателят е подал възражение в което посочва, че действията му не се ограничават до сезиране на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело. Следва да се вземат предвид и действията по подаване на молба за издаване на изпълнителния лист – намиране в която инстанция е самото дело, това изисквало подробна и честа комуникация със съответните съдебни състави. Наредбата допуска и присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 2. Задължението е заплатено след повече от 5 години при първоначално отказано доброволно плащане. Не е претендирано възнаграждение в 3-кратен размер.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е недопустима и неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20238600400253 по описа на ЧСИ М. е образувано по молба 1 вх. № 11366/16.03.2023 г. на В.Г. въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2023 г. по гр. дело № 14722/2018 г. на СГС, І-11 с-в. „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на В.С.Г. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумите: 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 02.02.2016 г. по вина на водач на МПС с рег. № КН6708ВВ, както и имуществени вреди в общ размер 959,31, законна лихва върху главниците, както и разноски по делото в размер на 1 681 лв.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие за договорена и заплатена сума в общ размер 3546 лв., от които 1450 лв. – в производството по издаване на изпълнителен лист, 300 лв. – по т. 10, ал. 1 от Наредбата и 1796 лв. – за процесуално предсатавителство, защита и съдействие, дължима на основание чл. 10, т. 2.

На 23.03.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като наред със сумите по изпълнителния лист е указано на длъжника да заплати разноски по изпълнителното дело в размер на 134,90 лв. и 2096,00 лв. – адвокатско възнаграждение. На 16.03.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 31.03.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2096 лв. Посочва, че въз основа на наложения запор сумата е събрана в срока за доброволно изпълнение и последващо водене на делото не е необходимо.

Становище по възражението е изложено от взискателя на 31.03.2023 г.

С разпореждане от 31.03.2023 г. съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че към датата на отразяване на дължимата сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ от 16.0.2023 г. се касае действия, ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо същата е следвало да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв. Взискателят не оспорва дължимите по изпълнителния лист суми да са събрани в срока за доброволно изпълнение въз основа на наложения запор. Това се потвърждава и от съдебния изпълнител в изложените мотиви към настоящата жалба. Ето защопоследващо водене на изпълнителното дело по смисъла на т. 2 от чл. 10 от Наредбата не се е изисквало.

По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва бъдат намалени на 200 лв.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в 2 производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението от 31.03.2023 г. по изп. дело № 20238600400253 по описа на ЧСИ В. М., с което е оставено без уважение възражение вх. № 14475/31.03.2023 г. на ”Д.З.” АД срещу признато адвокатско възнаграждение в полза на взискателя В.С.Г. за сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.С.Г. по изп.д. № 20238600400253 по описа на ЧСИ В.

М. за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до размера от 2096,00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3