Решение № 86 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000860 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 1210/ 15.08.2025 г. по т. д. № 19/2024 г. СГС, ТО, 26 състав е отхвърлил предявените от „Интермобил БГ“ ЕООД, ЕИК 204205531 срещу „Порше лизинг БГ“ ЕООД, 131283654 искове с правно основание чл. 551, ал.

1, пр. първо от ЗЗД за сумата в размер на общо 151 535, 04 лева представляваща платена без основание сума по платежни нареждания в периода 23.05.2019 г. – 12.10.2020 г., както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 90 441, 40 лв. – лихва за забава за периода от 19.05.2019 г. до 15.05.2024 г. на процесната главница и на сумата от 72 722 лв., която е върната от ответника с 4 превода, извършени в периода 07 – 12.10.2020 г. / подробно уточнение на главницата и периода на забава по уточнителна молба от 21.11.2024 г./.

Недоволен от решението е останал ищецът „Интермобил БГ“ ЕООД, който го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Твърди, че в хода на производството не са събрани доказателства за 1 наличието на уговорка за встъпване в дълг от страна на „Интермобил БГ“ ЕООД спрямо задълженията на „Интермобил“ ЕООД към „Порше лизинг БГ“ ЕООД. Поддържа, че тази уговорка представлява тристранен договор между длъжник, кредитор и встъпващия в дълг и формата за доказване на съществуването му съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК трябвало да е писмена. Освен това, съобразно цената на договора, писмената форма била задължителна. Затова оспорва изводите на съда, че наличието на уговорка за встъпване в дълг се установявала от събраните по делото писмени, гласни доказателства и счетоводни експертизи. В тази връзка оспорва кредитирането на показанията на св. П. като противоречиви и дадени от заинтересовано лице, защото същата била прокурист и финансов директор на ответното дружество и имала личен интерес от изхода на делото.

Навежда, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на решението, като не е уважил искането за приобщаване към делото на гр.д. № 12 335/ 2021 г. на СГС. Твърди, че то било необходимо за изясняване на противоречието, дали лизингополучателят „Интермобил“ ЕООД има непогасени вноски по договорите.

Оспорва и мотивите на съда с които е отхвърлен акцесорния иск за забава, като излага разбирането, че се касаело за разходи, с които ответникът с оглед основния му предмет на дейност бил запознат веднага, както и предвид факта, че задължение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД било да следи със специалния софтуер с който разполагал, паричните потоци на дружеството.

Ответникът по жалбата „Порше лизинг БГ“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че по делото са безспорно установени извършените от ищеца плащания в полза на лизингополучателя „Интермобил“ ЕООД. Приликата в наименованията на двете дружества неслучайно показвала, че те са собственост на едно и също физическо лице /В. П./, който като управител е знаел много точно какво плаща. Приетата по делото счетоводна експертиза ясно установявала намерението на същия, с пари от едната си фирма, да погаси задълженията си по другата фирма, като този факт, ищецът не бил оспорил в нито един момент от делото пред първоинстанционния съд.

Счита за неверни разсъжденията на въззиввника, че обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 12 335/2021 г.

2 на СГС се разпростират и спрямо спорното право по настоящото дело.

Присъдените по процесното решение суми били обезщетение за това, че след прекратяване на лизинговите договори „Интермобил“ ЕООД не е върнало автомобилите на техния собственик „Порше лизинг БГ“ ЕООД и е продължило да ги ползва, поради което и това вземане не можело да бъде прихванато с постъпили плащания за погасяване на лизингови вноски.

Третото лице помагач на ответника „Интермобил“ ЕООД не изразява становище.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. От правна страна съдът намира следното:

Спорен по делото е въпросът, дали извършените от ищеца плащания имат правно основание, след като с тях не са погасени задължения на „Интермобил БГ“ ЕООД, а на „Интермобил“ ЕООД по сключени с ответника договори за лизинг.

Съобразно чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес да бъде изпълнено лично от длъжника. По приложението на тази разпоредба, многократно в съдебната практика е излагано разбирането, че когато се дължи заместима престация, т. е. задължението е такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните не са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде изпълнено и от друго лице.

Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да 3 освободи длъжника от задължението. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията на са intuit personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора по чл. 74 ЗЗД /в т.см. решение № 1131 от 22.12.2006 г. по т.д. № 717/ 2006 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 197 от 07.02.2012 г. по т.д. № 1043/ 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 1756/ 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о./

Такава е и настоящата хипотеза. Юридическите лица формират воля за извършване на стопанска дейност чрез органите си на управление, а това в случая за длъжникът по договорите за лизинг „Интермобил“ ЕООД и за третото лице „Интермобил БГ“ ЕООД е чрез едно и също лице - В. Н. П., управител и едноличен собственик и на двете дружества. Затова несъстоятелно е да се твърди, че „Интермобил БГ“ ЕООД, чрез управителя П., като трето лице не е знаело, че погасява задължения на „Интермобил“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е той. От заключенията на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че плащанията от ищеца са извършвани с посочени три групи основания: „всички договори „Интермобиол“, по номер на конкретна фактура издадена на „Интермобил“ ЕООД от ответника и по номер на договор и поредна вноска. Всички плащания от „Интермобил БГ“ са били отнасяни от „Порше лизинг БГ“ ЕООД за погасяване на задълженията на „Интермобил“ ЕООД. С допълненията към експертиза е посочен съответния договор към който е издавана фактурата, както и е установено по възражението на ищеца, съответствието на електронния образ на счетоводните фактури с хартиения такъв. В подкрепа на изложените в експертизата констатации са и показанията на св. П., както и приложената писмена кореспонденция между страните, че погасяването на задълженията по лизинговите договори, ще се извършва чрез различни фирми на П.. По отношението доводите свързани със заинтересоваността на 4 свидетеля, следва да бъде казано, че трайна е практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, че не съществува забрана въз основа на показанията на такива свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, като преценката бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). С оглед казаното, възможната заинтересованост на св. П., не дисквалифицира показанията й, а същите следва да бъдат кредитирани, защото кореспондират помежду си и на другите установени по делото обстоятелства.

Ето защо, съдът намира, че без правно значение е дали като управител на „Интермобил БГ“ ЕООД, П. е действал въз основа на писмено овластяване по договор за встъпване в дълг с ответника или не, след като във всички случаи сумите са заплатени съзнателно от това лице и имат основание, а именно, че с плащанията се погасяват задълженията на „Интермобил“ ЕООД по договорите за лизинг.

Напълно ненужно и неотносимо е искането на ищеца за приобщаване към делото на гр.д. № 12 335/2021 г. на СГС. Видно от приложеното решение № 6119/30.11.2023 г., същото е постановено по предявени от „Порше лизинг БГ“ ЕООД срещу В. Н. П. искове за договорно обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 347, ал. 2 ТЗ и правните последици от решението нямат никакво регулиращо действие спрямо материалното право в настоящия процес.

По изложените съображения предявения главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е неоснователен и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Неоснователен е и иска за обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Според даденото с ТР № 5 / 21.11.2019 г. по т.д. № 5/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, при връщане на дадено при начална липса на основание, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е получил покана от кредитора за заплащане на вземането. Само поканата и нито един от поддържаните в жалбата доводи, може да обоснове забава на длъжника, а по делото не е спорно, че такава 5 липсва, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.

С молби от 06.02.2026 г., 09.02.2026 г. и 17.02.2026 г. въззивникът е отправил искане за отмяна на дадения в проведеното на 30.01.2026 г. открито съдебно заседание ход на устните състезания. Съдът намира, че няма основание същите да бъдат уважени, а за да отхвърли молбата на повереника на страната адв. В., за отлагане на съдебно заседание, съдът е изложил подробни мотиви в протокола по чл. 150 ГПК.

Не представлява основание за отмяна на устните състезания и допуснатата неточност в протокола при изготвянето му под диктовката на председателя, относно начина на призоваване на третото лице – помагач „Интермобил“ ЕООД, а именно, че е чрез адв. В.. Видно от приложените по делото съобщения за насроченото съдебно заседание, призовката е връчена надлежо, на вписания в търговския регистър адреса на управление на дружеството в гр. София, като е получена лично от управителя В. Н. П..

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение пред САС в размер на 4 398 евро с ДДС.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1210/ 15.08.2025 г. по т. д. № 19/2024 г.

СГС, ТО, 26 състав.

ОСЪЖДА „Интермобил БГ“ ЕООД, ЕИК 204205531 да заплати на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, ЕИК 131283654 сумата в размер на 4 398 евро с ДДС, разноски пред въззивната инстанция.