Решение № 136 от 11.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Стара Загора, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500090 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивни жалби на Дневна детска ясла № 8 *** представлявана от директора Р.Т.Т., и С. Ю. Р.Ч., действаща чрез адв. П. К., срещу решение № 554/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2149/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

С въззивната си жалба Дневна детска ясла № 8 *** обжалва първоинстанционното решение, в частта му, в която е уважен частично до размера на 50 000 лв. предявеният от С. Ю. Р.Ч. срещу въззивника иск по чл.200 от КТ.

Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е обосновал правните си изводи в съответствие с установените по делото релевантни обстоятелства, поради което неправилно е приел за недоказани възраженията на работодателя за настъпването на трудовата злополука при допусната от страна на С. Ю. Р.Ч. груба небрежност и при съпричиняване от нейна страна.

Постановяване на решението в нарушение на материалния закон се твърди и поради несъобразяване на размера на присъденото обезщетение с нормата на чл.52 от ЗЗД.

Претендира се частична отмяна на решението в тази му обжалвана част 1 и постановяването на ново, с което на С. Ю. Р.Ч. бъде определено справедливо обезщетение при съпричиняване на вредите от нейна страна.

Претендира се и съответното присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Ю. Р.Ч., действаща чрез адв. П. К., с който въззиваемата излага съображения, че постановеното решение е правилно, т.к. е постановено при правилно материалния закон и е обосновано, и като такова следва напълно да бъде потвърдено.

С въззивната си жалба С. Ю. Р.Ч., действаща чрез адв. П. К., обжалва първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен частично иска й за присъждане на обезщетение за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв.

Излагат се оплаквания, че решението в тази му част е неправилно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, т.к. при правилно установени правилно-релевантни обстоятелства съдът е извел неправилни правни изводи досежно размера на справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено за обезвреда на претърпените от С. Ю. Р.Ч. неимуществени вреди.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяването на ново, с което исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди бъде уважена в пълен размер, а на страната бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока за отговор на тази въззивна жалба насрещната страна - Дневна детска ясла № 8 ***, не е подала такъв.

В проведеното открито съдебно заседание всеки от въззивниците се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа своята жалба и пледира за постановяване на ново решение от въззивният съд, с което частично да се отмени първоинстанционното решение в насока желания от съответната страна резултат. Всяка от страните претендира присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всяка от двете въззивни жалби е допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционне контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за въззивно обжалване.

Пред районния съд е предявен иск по чл. 200, ал.1 от КТ от С. Ю. Р.Ч. срещу Дневна детска ясла № 8 ***, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди в следствие на трудова злополука.

2

Ищцата твърди в исковата си молба, че е трудово правоотношение с ответника и на 15.07.2020 г. по време на изпълнение на служебните си задължения в двора на детската ясла е претърпяла злополука довела до увреждане на здравето й, изразяващо се в счупване на петна кост на левия крак. Злополуката се случила, т.к. едно от децата се отделило от групата, а С.

Ю. Р.Ч. побягнала, за да го догони. Счупването на петната кост наложило оперативна медицинска интервенция, при който за фиксацията на фрактурата били поставени два канюлирани винта. При зарастването на оперативната рана настъпили усложнения, довели до инфекция и възпалителни процеси, дължащи се на вътрешното фиксиращо устройство. Това от своя страна наложило провеждането на антибактериална терапия, а на 18.01.2021 г. допълнителна оперативна интервенция за отстраняване на некротирала тъкан.

Впоследствие на 18.05.2021 г. била извършена нова оперативна интервенция за отстраняване на част от костта. Към момента на предявяване на иска функцията на левия й крак на ищцата все още не била възстановена, а в резултат на основната си травма развила и друго заболяване – синдром на Рейно. Твърди, че в следствие на травмата и лечението й е изпитала значителни физически болки и страдания, както и психологически дискомфорт, т.к. за дълъг период от време не е можела да се обслужва сама и е имала нужда от помощ от трети лица, нарушен е бил обичайният й начин на живот. Увреждането на здравето й довело до трайно намаляване на трудоспособността й от 75 %, което било признато по надлежния начин с решение на ТЕЛК от 23.04.2021 г. Сочи, че по предвидения в закона ред злополуката е била призната за трудова.

Ответникът (сега въззивваем) е оспорил иска по основание и размер, като е възразил, че за настъпването на трудовата злополука ищцата е съпричинила, т.к. е допуснала груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, както и че настъпилите усложнения на състоянието й след първата оперативна медицинска интервенция са в пряка връзка с увреждането, и за тях работодателят не следва да носи отговорност.

Възразено е също така, че заболяването Синдром на Рейно е в причинно следствена връзка със злополуката. Изложени са твърдения, че здравословното състояние на ищцата не е било много добро и преди настъпване на злополуката и са били налице придружаващи заболявания , улеснили настъпването на травматичното увреждане.

Първоинстанционният съд е уважил частично предявеният иск до размера на 50 000 лв., а го е отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер, като е приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата при настъпването на трудовата злополука, а справедливото обезщетение за търпените физически болки и психически и емоционални страдания е в този размер.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което С. Ю. Р.Ч. работи на длъжността „детегледачка“ в Дневна детска 3 ясла № 8 ***. Длъжностната й характеристика изисква да работи под непосредственото ръководство на медицинската сестра в групата и педагога на детската ясла, като под ръководството на първата следва да се включва активно в провеждането на всички режимни моменти в групата, които са свързани с отглеждането и възпитанието на децата: хранене, закалителни процедури, разходки, организирани занимания, тържества и други. Има също така задължения ежедневно да почиства качествено и да дезинфекцира помещенията в групата, след вдигане на децата от сън оправя спалното помещение, два пъти седмично почиства дворните площадки, както и при нужда, а преди извеждане на децата на двора за игра или разходка почиства тревата и площта около уредите, като прави оглед на площадката за стъкла, камъни и други неща, представляващи опасност за здравето на децата; има отговорност да използва чехли само в детското заведение.

Съгласно правилникът за вътрешния трудов ред в Дневна детска ясла № 8 *** детегледачката се грижи за поддържане на личната хигиена на децата и общата хигиена в помещенията на групата, активно участва във всички режимни моменти в помощ на медицинската сестра и почиства двора и прилежащите площи,, а медицинската сестра от своя страна ръководи и отговаря за цялостната работа в поверената й група като провежда организирани занимания на децата в групата и организира и провежда общо закалителни и специални закалителни процедури. Няма спор, че С. Ю. Р.Ч. е била запозната с правилника и с длъжностната си характеристика.

На 15.07.2020 г., около 16:30 ч., при изпълнение на служебните си задължения С. Ю. Р.Ч. е претърпяла злополука, която е била призната за трудова с разпореждане № 57/22.07.2020 г. на ТП на НОИ – гр.Стара Загора.

В декларацията за трудова злополука и протокола, изготвен на 16.07.2020 г. от комисия, назначена от работодателя, е отразено, че трудовата злополука, изразяваща се в счупване на петата на левия крак, е настъпила в двора на детското заведение при тичане след дете в двора. При настъпване на злополуката не е било констатирано нарушение на нормативни актове и лица, допуснали нарушенията.

От събраните писмени, гласни доказателства чрез разпит на свидетели и заключение на съдебна експертиза е установено, че злополуката със С. Ю.

Р.Ч. е настъпила, когато след следобедна закуска децата от групата са били изведени на терасата пред помещенията на яслата. По правило медицинската сестра следвало да излезе първа, т.к. тя трябвало да отвори вратата, а детегледачката излизала последна след всички деца. При извеждането на децата на терасата С. Р.-Ч. се върнала в помещението на групата, за да вземе столчета и да отвори прозорците за проветряване на помещението. С излизането на другата група деца детегледачката на тази група казала, че дете от групата на Р.-Ч. слиза по стълбите. В този момент въззивницата и детегледачката от другата група се завтекли да догонят детето, като слизайки по стъпалата С. Р.-Ч. изохкала, приклекнала и се оплакала, че нещо се е случило с крака й. Към момента на инцидента Р.-Ч. била обута с обикновени, 4 а не с медицински чехли. Въззивницата се обадила на съпруга си, който дошъл и я откарал в болницата. Там било установено, че е налице счупване на петната кост на левия крак, което наложило извършването на оперативно лечение за поставянето на фиксационни импланти – канюлирани винтове.

Впоследствие в хода на оздравителния процес, който е с обичайна продължителност от 4-5 месеца, е настъпило усложнение – развитие на мекотъканна, а в последствие и на костна инфекция, поради появила се непоносимост към чуждото остеосинтезно средство, което е наложило четири други оперативни интервенции за лечение. Към момента на изготвяне на заключението състоянието на въззивницата не е било възстановено, т.к. лечението не е приключило и продължава в бъдеще за неопределено време. В резултат на травмата С. Р.-Ч. развила остеомиелит, а след инцидента развила и Синдром на Рейно, който според вещото лице е възможно да е следствие от стреса.

Възстановяването след оперативните интервенции е налагало използването на помощи средства /патерици/, без да се стъпва на контузения крак, за продължителни периоди от време, което е обусловило нуждата от чужда помощ. През времетраенето на лечението и възстановяването от различните медицински процедури С. Р.-Ч. изпитвала значителни и интензивни физически болки и страдания, придвижвала се с патерици и не можела да се обслужва сама. Състоянието й не й позволявало да се грижи за детето си, както и да върши всички обичайни домакински дейности.

Психическото й състояние също се влошило, и на няколко пъти изпадала в депресии, т.к. се бояла, че ще трябва да й отрежат крака. Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза С. Р.-Ч. е развила разстройство в адаптацията – трайна личностна промяна, изразяваща се в продължителен и различен от преди начин на живот. Влошеното здравословно състояние обусловило трайна намалена работоспособност на въззивницата от 75 % за срок до 01.04.2023 г., установено със съответните решения на ТЕЛК, приети като доказателства по делото.