Решение № 4 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Петя Попова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 25.05.2022 г. по НОХД № 8480/21 г. , СРС, НО, 13 с-в е признал подсъдимия Н. В. С. за невинен, в това че на 29.07.2019 г. около 17,00 ч. в землището на гр.

София, главен път „Е-79“ на изхода за гр. Перник, на контролно пропускателен път на отдел „Пътна полиция“ при „Столична дирекция на вътрешните работи“ /КПП ОПП-СДВР/ - с.

Владая, съзнателно се ползвал пред Н. Л.М. и Ц. В. В., полицейски служители от състава на ОПП - СДВР, от неистински официален документ - част 2-ра на „УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ от 04.09.2018г., за автомобил марка „Ландровер“, модел „Рейнджровер“ с peг. № *******, на който е бил придаден вид, че изхожда от длъжностни лица на контролно - технически пункт /КТП/ на фирма „Д.И Д.“ ООД с посочен адрес: гр. София, бул. „*******, като от него /Н. В. С./ за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.1 НК.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Н. В. С. за невинен в това, че на 29.07.2019 г. около 17,00 ч. в землището на гр. София, главен път „Е-79“ на изхода за гр.

Перник, на контролно пропускателен път на отдел „Пътна полиция“ при „Столична дирекция на вътрешните работи“ /КПП ОПП-СДВР/ - с. Владая, съзнателно се е ползвал пред Н. Л.М. и Ц. В. В., полицейски служители от състава на ОПП- СДВР, от подправени официални удостоверителни знаци, а именно: холограмен стикер № 16558185 Е1-18, залепен върху част 2-ра на „УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ от 04.09.2018г. за автомобил марка „Ландровер“, модел „Рейнджровер“ с peг. № *******, собственост на Н. В. С. и холограмен контролен стикер за преминат годишен технически преглед, залепен в долния ляв ъгъл на предно стъкло, от 1 страната на водача на автомобил марка „Ландровер“, модел „Рейнджровер“ с peг. № *******, собственост на Н. В. С., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.276, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Съдът на основание чл. 190, ал. 1 НПК е присъдил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него, в които се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт и наличието на достатъчни доказателства, установяващи по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Излагат се оплаквания за неправилно кредитиране обясненията на подсъдимия, които се явяват опровергани от останалите гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като му бъде наложено справедливо наказание.

С протеста не се депозират искания за събиране на доказателства.

Срещу протеста е постъпило възражение от защитника на подс. С. – адв. Г., в което се излагат подробни съображения за правилността на присъдата и неоснователност на протеста.

В разпоредително заседание на 08.11.2022 година въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът застъпва тезата, че подаденият протест следва да бъде уважен. Изразява доводи, че обвинението е доказано по безсъмнен и категоричен начин. Оспорва се достоверността на дадените от подс. С. обяснения, които не намирали опора в показанията на св.Джилджoв и св. Л., т.е същите противоречат на гласните доказателства. Посочва, че неправилно СРС е приел, че не е налице съставомерен субективен признак на извършените две престъпления. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание в предвидения в закона минимален размер.

Упълномощеният защитник на подс. Н. С. – адв. Г. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, тъй като по делото от събраните доказателства не може по категоричен начин да бъде доказано, че именно подс. С. е извършител на вменените му обвинения.

Подсъдимият Н. С. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и по същество се присъединява към становището на защитника си. В предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното от фактическа страна:

За да постанови присъдата, която е предмет на настоящото въззивно производство, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към предмета на делото доказателствени материали – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Л., К.Д., Н. М., Ц. В. и Б. Г. дадени в рамките на съдебното следствие, както и дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 НПК; заключението на документно-техническа експертиза; писмените доказателства и доказателствени средства протокол за оглед, справки от ОПП СДВР, справки от ИА "Автомобилна администрация", справка за съдимост, както и веществените доказателства - холограмни стикери и удостоверение за техническа изправност, обсъдени по реда на чл.14 и чл.18 от НПК и внимателно преценени, съгласно чл.107, ал.5 НПК.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и 2 способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изискуемия анализ на доказателствената съвкупност, довел до верни правни изводи. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото и прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. В. С. е роден в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ като фасилити мениджър, живущ в гр. София, ж.к *******, с ЕГН **********.

Към 2018 г. подсъдимият притежавал л.а. "Ландровер", модел "Рейнджровер" с № *******

В близост до работното място на подсъдимия, на адрес бул. ******* се намирал контролно-технически пункт, в които се извършвали периодични прегледи на ППС въз основа на разрешение № 1506 от ИА "АА". Подсъдимият посетил пункта и получил удостоверение за техническа изправност на ППС за притежавания от него лек автомобил, а на предното стъкло на МПС бил поставен холограмен контролен стикер, удостоверяващ преминат годишен технически преглед.

На 04.12.2018 г. на път Е-79 служители на ОПП-СДВР спрели за проверка на КПП с.Владая управлявания от подсъдимия л.а. "Ландровер" с № ******* като при проверката не били констатирани нарушения.

На 27.09.2019 г. подсъдимият отново управлявал въпросното МПС по главен път Е79 и се движел в посока от гр. София към гр. Перник. Към 17.00 ч. той бил спрян за проверка на КПП - с. Владая от служители на ОПП-СДВР. При извършена справка било установено, че л.а. "Ландровер" с № *******не бил преминал годишен технически преглед.

Подсъдимият представил на служителите на ОПП-СДВР М. и В. "Удостоверение за техническа изправност на ППС" - част първа (малък талон), в който липсвали подпис и печат на председател на съответната комисия.

Подсъдимият представил и "Удостоверение за техническа изправност на ППС" - част втора за л.а. "Ландровер Рейнджровер" с № *******със собственик Н. В. С.. Върху удостоверението бил залепен холограмен стикер № 16558185 Е1-18. В удостоверението било посочено, че прегледът на ППС е извършен на 04.09.2018 г. Посочен бил адрес на КТП "Д.И Д." ООД в гр. София, бул. "******* Като председател на комисията бил посочен Д.

М.Г., а член на комисията Й.В.Л.. В удостоверението бил посочен протокол за преглед № 16612515 от 04.09.2018 г. и разрешение № 850/1. Върху удостоверението били положени два печата и подпис.

В долния ляв ъгъл на предното стъкло на л.а. "Ландровер Рейнджровер" с № *******бил положен холограмен контролен стикер за преминат годишен технически преглед.

На посочения в удостоверението адрес - гр. София, бул. "******* се намирал незастроен поземлен имот, в който нямало КТП, а лица с имена Д. М.Г. и Й.В.Л. не съществували.

Посоченият в удостоверението протокол за преглед № 16612515 от 04.09.2018 г. в действителност бил издаден на 28.06.2018 г. от КТП, находящ се в гр. Добрич, бул.

"*******

Знак за преминат периодичен преглед на ППС с № 16558185 бил издаден на 17.09.2018 г. от КТП, находящо се в гр. "Нова загора", ул. "******* От назначената в хода на досъдебното производство СТЕ се установило, че контролният стикер за годишен технически преглед, залепен върху стъклото на лекия автомобил, се различавал по изработка от спесимена, представен от ИА "АА", не бил изготвен съгласно действащите и възприети нормативи за изготвяне на такъв вид удостоверителни знаци.

Удостоверението за техническа изправност - част I (малък талон) е изготвено върху истинска бланка, а стикерът върху него представлява истински официален удостоверителен знак.

Удостоверението за техническа изправност - част II (голям талон) не е изготвено 3 върху истинска бланка, а стикерът, залепен върху лицевата му част не представлява истински официален удостоверителен знак, като същият е изработен с размити и неясни щрихи на контурите.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред възможния обем доказателствени средства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателствени средства, а изводите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправения упрек относно извода за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимия и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.