Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 421 от 19.05.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2350/2025
Вид
Решение № 421
Подписан
19.05.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56 · Закон за общинската собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. гр. Хасково, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640102350 по описа за 2025 година

Предявен е от С. Ц. Ц., ЕГН **********, М. Ц. Й., ЕГН ********** и К.

Д. П., ЕГН **********, тримата с адрес: ***********, против Община Хасково, гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците С. Ц. Ц. и М. Ц. Й. са наследници на починалата на 26.08.2025г. Р. Д. Ц. - б.ж. на гр. Хасково, която е сестра на ищцата К. Д. П.. Твърди се, че приживе Р. Д. Ц. притежавала по давностно владение Нива с площ от 1000 кв.м. в местността „К.“, Хасковско землище с пл. № 1334-А по кадастъра за района при граници: от две страни Х. М. Х., К. Д. и път - съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76, том VI, дело 2742/1992г. на нотариус ХР. К.а, нотариус при РС - Хасково, както и че К. Д. П. също била собственик по давностно владение на НИВА от 1000 кв.м., находяща се в местност „К.“, Хасковско землище с пл. № 1334 по кадастъра за района при граници: изток - Р. Д., юг – Х. М. Х., запад - Х. Б., съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 74, том VI, дело 2743/1992г. на нотариус ХР. К.а, нотариус при РС - Хасково. Сочи се, че съгласно Скица на поземлен имот № 15-983522-30.09.2024г., издадена от СГКК - гр. Хасково, двете ниви представлявали ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на 1

АК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 30.09.2024г., с административен адрес - гр. Хасково, ж.р. „К.“, целия с площ от 2556 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор – няма; номер по предходен план: пл. № 1334 и пл. № 1334-А, при граници на ПИ: № ***, № ***, №***, № ***, №

***. В ПИ били изградени следните сгради: СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 37 кв.м. на един етаж с предназначение - Вилна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 26 кв.м. на един етаж с предназначение - Вилна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 15 кв.м. на един етаж с предназначение - Селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор № № *** със застроена площ от 62 кв.м. на един етаж с предназначение - Селскостопанска сграда. Ищците считали този имот за свой и го владеели необезпокоявано, първите двама – чрез своята майка Р. Ц., от 1992г. с посочената площ от 2556 кв.м., грижили се за него, построили в него две вилни и две селскостопански сгради, извършили подобрения в него, като никой до този момент не бил предявявал претенции към него. Тъй като горепосочените нотариални актове били за общо 2000 кв.м. от процесния недвижим имот, който по скица бил отразен с площ от 2556 кв.м., ищците решили да се снабдят с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за разликата от 556 кв.м. В тази връзка Р. Д. Ц. и ищцата К. П. подали молба-декларация за признаване на правото им на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка върху 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***. Видно било от издадено на 28.04.2025г. от Дирекция „Общинска собственост“ при Община Хасково удостоверение № УОС -130, 131/28.04.2025г., че Община Хасково посочила, че 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** не били актувани като общинска собственост. Междувременно ищците се снабдили и с Комбинирана скица за проектиране № 1742/14.10.2024г. на Поземлен имот с идентификатор № ***, стар идентификатор № 1334 по искане на Р. Д. Ц. и К. Д. П., видно от която Община Хасково била вписала в т.3 от скицата следните констатации: Няма данни в КК за 556 кв.м. от правото на собственост; НЯМА данни за идеалните части, липсва информация. Въпреки това, Р. Д. Ц. и ищцата К. Д. П., получили от Община Хасково Удостоверение към обстоятелствената проверка - ЗудОбст.Пр-42/05.03.2025г., в което било вписано, че 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково са актувани с Акт за общинска собственост. След узнаване на това обстоятелство те се снабдили от Служба по вписванията при РС - Хасково с АКТ № 2

13155/28.03.2025г. за частна общинска собственост, издаден на 28.03.2025г. от Община Хасково, с който последната актувала процесните 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** с площ от 2556 кв.м. Това обосновавало правния интерес на ищците от предявяване на установителен иск за собственост против ответника. Излагат твърдения, че въпреки издадения АЧОС № 13155/28.03.2025г. за процесните 556/2556 ид.ч., същите не са собственост на Община Хасково и тя е нямала основание да ги актува като частна общинска собственост. Твърдят, че към датата на издаването му единствено те са били собственици на процесните идеални части от имота на основание давностно владение и наследство - за първите двама ищци и на основание давностно владение - за третата ищца, което продължило повече от 10 години. Твърдят, че в нито един момент до подаване на ИМ в съда, собствеността върху процесните 556/2556 идеални части не е принадлежала на държавата или общината, напротив - правото на собственост принадлежало на физически лица и същите били частна собственост. Липсвали каквито и да било данни, че тази собственост била на държавата, която да я прехвърля на общината, или това да е станало по силата на уточнен закон. В АЧОС било посочено като правно основание за актуването правно основание по чл. 56 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, но в акта като бивш собственик не била посочена държавата и нямало съставен предходен акт за държавна собственост, за да може общината да придобие имота по смисъла на чл. 2 от ЗОС. Не била налице хипотезата на §42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС, тъй като към този момент предвижданията на действащия регулационен план по отношение на имота не давали възможност за трансформация на собствеността от държавна в общинска. Освен това поддържат, че липсвали и данни процесния имот да е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС. Излагат подробни съображения за липсата на основание за актуване на процесните ид. части като частна общинска собственост и че същите неправилно са били актувани като такава. Посочва се, че АЧОС няма правопораждащо действие, а само удостоверително такова, поради което констатираните в него обстоятелства се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Същият бил издаден по време, когато ищците поискали извършване на обстоятелствена проверка, като липсвали всякакви доказателства отпреди датата на издаването му, процесните ид. части да са били държавна или общинска собственост, а дори напротив – същите били владяни необезпокоявано от ищците повече от 10 години, при липсата на претенции от трети лица. Излагат съображения, че по отношение на спорните идеални части е осъществен фактическия състав на чл. 79 от ЗС и в тяхна полза е налице изтекъл давностен срок, по-голям от 10 години, който ги легитимира като техни собственици, по давност и наследство – първите двама ищци и по давност – третата ищца. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по 3 отношение на ответника Община Хасково, че ищците С. Ц. Ц. и М. Ц. Й. като наследници на Р. Д. Ц., починала на 26.08.2025г., б.ж. на град Хасково, са собственици на основание давностно владение и наследство, а ищцата К. Д. П. е собственик на основание давностно владение, на недвижим имот, представляващ 556/2556 идеални части от ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 30.09.2024г. с административен адрес - гр.

Хасково, ж.р. „К.“, целия с площ от 2556 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор - НЯМА, номер по предходен план: пл.

№ 1334 и пл. № 1334-А, при граници на ПИ: № ***, №

***, № ***, № ***, № ***, съгласно

Скица №15-983522-30.09.2024г. Претендират присъждане на разноски по делото.

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията на ищците, че по отношение на процесните идеални части от поземления имот е осъществен фактическия състав по чл. 79 от ЗС на придобивната давност. Оспорва се, че ищците имат качеството на владелци, че са осъществявали необезпокоявано фактическа власт върху имота с намерение за своене на същия, както и че в тяхна полза в периода 01.06.1996 – 30.05.2025г. е изтекла придобивна давност. Поддържа се, че Община Хасково се легитимира като собственик на имота въз основа на АЧОС №13155/28.03.2025г., надлежно вписан в СВп при РС-Хасково и че за процесния имот е съществувало законово ограничение, изключващо възможността за придобиване на имота по давност, поради което необходимият десетгодишен срок за придобиване по давност не е изтекъл.

Сочи, че с § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г.), в сила от 01.06.2006г., е спряно действието на придобивната давност по отношение на имоти - частна държавна и общинска собственост и същият е действал до 31.12.2022г., а до 1996г. придобиването на имоти държавна/общинска собственост по давност е било изрично забранено от чл.86 ЗС. Оспорва ищците да са упражнявали владение върху целия ПИ, както и твърденията, че ответникът не се е интересувал от имота и не е полагал грижи за поддържането и стопанисването му. Заявява, че противно на твърденията на ищците, именно с Удостоверение рег. индекс УОС.130/28.04.2025г. им е било съобщено за актуването на процесните идеални части. Възразява срещу твърдението, че §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС се явява неприложим и заявява, че АЧОС е издаден след извършена надлежна проверка. По изложените в отговора съображения ответникът счита, че ищците не са могли да придобият правото на собственост върху процесните 4 идеални части от имота по давност, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за наследници на лицето Д. Г.

М., починал на ******, е, че е оставил за свои наследници Р. Д. Ц. и К. Д. П.

/ищца/, които са дъщери на починалия наследодател.

Видно от Удостоверение за наследници на Р. Д. Ц. е, че същата е починала на 25.08.2025г., като е оставила за свои наследници С. Ц. Ц. /син/ и М. Ц. Й. /дъщеря/ - ищци в настоящото производство. Или, всички ищци са наследници на общия наследодател Д. Г. М..

По делото се представи Акт № 13155/28.03.2025г. за частна общинска собственост, съставен на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС за 556/2556 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; местонахождение на имота - ж.р. „К.“; № по предходен план 1334, 1334-А.

Съдът прие като писмено доказателство и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 74, том VI, дело № 2743/1992г. от 31.01.1992г. на нотариус при Районен съд -Хасково, видно от който е, че ищцата К. Д. П. е била призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ Нива с площ от 1000 кв.м. в м.“К.“, Хасковско землище, с пл. № 1334 по кадастъра на района, при граници: изток-Р. Д., юг-Х. М. Х., запад-Х. Б..

Представи се и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76, том VI, дело № 2742/1992г. от 31.12.1992г., според който Р. Д. Ц. /наследодателката на първите двама ищци/ е била призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ Нива с площ от 1000 кв.м., в м.“К.“, Хасковско землище, с пл.