Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 385 от 16.05.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно наказателно дело 522/2025
Вид
Протоколно определение № 385
Подписан
16.05.2025
В сила
22.05.2025
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

  • чл. 354а · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 37 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 385 гр. Кюстендил, 16.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА и прокурора А. Й. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно наказателно дело № 20251520200522 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За Районна прокуратура – гр.Кюстендил, се явява прокурор А. Р..

Обвиняемият – К. А. С., се явява лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“-гр.Кюстендил и с упълномощения си защитник адв. Д. Д. с представено пълномощно от днес.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е ЛИ :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия по лична карта, както следва: К. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ********* гражданин, неженен, трудово ангажиран като управител и собственик на фирма, със средно образование, осъждан.

Съдът разяснява на обвиняемия правата му по НПК.

Обвиняемият: Разбирам правата си. Защитник ще ми е адв. Д.. Отказвам се от защитата от адв. Х..

Съдът разясни на страните правото им на отводи по реда на чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Страните (поотделно): Нямаме искания за отводи.

С оглед липсата на искания за отводи, съдът

О П Р Е Д Е ЛИ :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА постъпило искане от Районна прокуратура – гр.Кюстендил, с правно основание чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 63 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под 1 стража“ по отношение на К. А. С., в качеството му на обвиняем по преписка вх. № 1967/2025 г. по описа на Районна прокуратура-гр.Кюстендил, БП № 335/2025 г. по описа на РУМВР – гр.Кюстендил, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

Прокурорът: Поддържам внесеното искане. Няма да соча нови доказателства. Нямам искания, бележки и възражения.

Адв. Д.: Уважаема госпожо съдия, оспорвам искането на Районна прокуратура – гр.

Кюстендил като неоснователнo. Представям и моля да приемете като доказателство по делото документ, съдържащ характеристични данни на лицето, а именно препоръка от Слави Кашкин - треньор на подзащитния ми.

Обвиняемият: Оспорвам искането.

Съдът предоставя представения документ от адв. Д. на прокурор Р. – за запознаване.

Прокурорът: Не възразявам да бъде приет.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото материалите по преписка вх. № 1967/2025 г. по описа на Районна прокуратура – гр.Кюстендил и представената в днешно съдебно заседание препоръка.

Страните /поотделно/: Нямаме искания за други доказателства.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

И ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Уважаема госпожо съдия, поддържам внесеното искане. След анализ на доказателствата, събрани до момента в хода на разследването, считам, че са налице предпоставките на чл. 63 ал. 1 от НПК. Първо, за престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем К. А. С. се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и същото е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. По делото са проведени разпити на свидетели, които потвърждават, че изпълнителното деяние на престъплението, за които е привлечен в това качество, е извършено именно от него. Деецът е установен по време на извършване на инкриминираното деяние. Анализът и съпоставката на тези доказателства навеждат на обосновано предположение, че обвиняемият К. А. С. е извършил престъплението, за което е привлечен в това му процесуално качество. Дори лично обвиняемият в протокола за обиск и изземване е записал, че намереното наркотично вещество е негово, за лична употреба и че реагира на канабис. От друга страна считам, че от материалите, ангажирани в хода на досъдебното производство, може да се направи извод, макар и на този ранен етап от разследването, че има и реална опасност обвиняемият С. да извърши и друго престъпление.

Обвиняемият е осъждан с влязло в сила на 15.12.2024 г. Споразумение по НОХД № 168/2024 г. на КРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. от НК на лишаване от свобода в размер на 5 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от 3 години. Настоящото деяние, в случай, че лицето бъде признато за виновно, ще бъде в изпитателния срок на тази присъда. Предвид факта, че престъплението е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане, което следва да бъде приведено както споменах, в случая ако бъде признато за виновно, обществената опасност на дееца и деянието е огромна и считам, че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши ново престъпление. Целта на наказанието, предвидено в Наказателния кодекс, е да въздейства възпитателно и предупредително на другите членове на обществото. Очевидно 2 наложеното наказание на обв. С. не го е възпряло от извършване на нови престъпления. Престъпленията, регламентирани в чл. 354а НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с техния интензитет и напоследък може да се каже, че е много разпространено и то тези престъпни деяния се извършват от лица, които са в незряла възраст, предвид характеристиката на формите на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, и съобразно особеностите на инкриминирания предмет, а именно – високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието. Освен да приемете днешната характеристика, която е представена от неговия треньор, следва да вземете предвид и характеристиката, която се намира в кориците на делото от полицейски служител, който има пряко и непосредствено впечатление от деятелността на обвиняемия, в което ще видите, че дори полицейският служител дава индиции, че обвиняемият се занимава и с разпространение, което твърдение няма как да го твърдим, но е факт, че обвиняемият общува с криминално проявени лица и че е обект от полицейските служители като лице, което е от контингента. Предвид гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 63 от НПК правя пред Вас ИСКАНЕ да постановите мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на К. А. С..

Адв. Д.: Уважаема госпожо районен съдия, от името на подзащитния ми Ви моля да постановите определение, по силата на което да оставите без уважение искането на Районна прокуратура – гр. Кюстендил за взимане на най - тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми, като ви моля с Вашето определение да вземете по - лека такава, като считам, че в случая адекватната мярка е „подписка“. Съображенията ми за това са следните: От обективна страна, дори и да приемете, че доказателствата по делото сочат, че в държания от доверителя ми сак на територията на куриерска служба „Еконт“ е имало наркотично вещество, а именно марихуана, то това е крайно недостатъчно за вземане по отношение на обвиняемия на най тежката мярка за неотклонение. Наличието на това наркотично вещество в посоченото количество и то измерено бруто, като странно защо разследващите органи не са си направили труда да измерят чистото наркотично вещество, без опаковката, та бруто същото тежи едва 30 грама. След като се извади теглото на опаковката, вероятността чистото вещество да остане наполовина и по – малко, а именно 10-15 грама е абсолютно реална.

Съгласно постановлението за оценка на стойността на наркотичните вещества за нуждите на правосъдието, 10-15 грама от наркотично вещество, което е разрешено за употреба в 17 /седемнадесет/ страни в света, в това число повечето от тях европейски, а именно марихуана, та според това постановление за нуждите на правосъдието струва около 60 до 80 лева.

Трайна е практиката на ВКС в множество съдебни решения, с които наркотично вещество, в това число най - лекото такова, а именно марихуана, като съдебната практика включва значително по – тежки такива като амфетамини, кокаини, хероини и други, та трайна е практиката, съгласно която стойността на наркотичното вещество, дори два пъти по -голяма от тази, на която най - вероятно ще бъде оценено процесното е, че се касае за маловажен случай. Маловажен случай по чл. 354а е въздигнат като престъпление в ал. 5 и за него законът предвижда наказание „глоба“. При това положение, считам, че е абсурдно дори и само разгледано от обективна страна деянието да налага вземане на най – тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“. Само ще си позволя едно допълнение:

Практиката на ВКС сочи категорично, че наркотични вещества, държани от лица на стойности 160, 180, 210 лева, обуславят маловажен случай, доколкото са значително под минималната работна заплата за страната. В случая ако наркотичното вещество бъде оценено на стойност 60, 80 или100 лева, това е 10 пъти по - малко от минималната работна заплата в страната и категорично ще постави деянието от обективна страна говоря в хипотезата не на ал. 1 или ал. 3, а на ал. 5 от чл. 354а от НК, което предвид наказанието, което се предвижда в тази алинея, изключва необходимостта от вземане на най - тежка мярка 3 за неотклонение. Защото доверителят ми дори и да бъде признат за виновен, в най – лошия за него случай ще го грози наказание „глоба“. На следващо място: Считам, че деянието не е доказано от субективна страна. В случая, както е заявил и пред органите на досъдебното производство, а и пред органите на криминална полиция доверителят ми, касае се до сак, който е на негов приятел, като няма никакви доказателства, за това, че доверителят ми знае, че в този сак, а още по – малкото пък в опаковка „шише от витамин С /це/“ се съдържа наркотично вещество, т.е. по делото няма абсолютно никакви доказателства за това, че от субективна страна деянието е доказано по какъвто и да било начин. Липсата на субективния елемент от състава на престъплението води до извод, че е налице липса на престъпление въобще. Държа да отбележа, че е некоректно тълкуването на съдържанието на протокола за претърсване и изземване от прокурора. В този протокол никъде доверителят ми не е заявил, че наркотичното вещество е негово, никъде. В обясненията на лицето е написано, че наркотичното вещество е за лична употреба, защото е на негов приятел, който е зависим. За съжаление приятелят му се намира във Варна в момента и не можахме да го доведем за разпит, който щеше да признае пред съда това обстоятелство. Той е зависим и употребява наркотичното вещество – марихуана. Това може да го потвърдят вероятно и неговите родители, които ще се опитаме да осигурим за разпит в досъдебното производство. По тези съображения считам, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, т.е. липсва първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, а именно изграждане на обосновано предположение за участие на обвиняемия в престъплението, за което е обвинен. Независимо от това, липсват и останалите две предпоставки, които пък е необходимо да са налице - поне една от двете кумулативно с първата, а именно опасност от извършване на престъпление и опасност от укриване. Считам, че липсва опасност от извършване на престъпление, защото данните по делото сочат обратното. За разлика от първата предпоставка, за която закона изисква предположение, в случая втората и третата предпоставки НПК изрично изисква, че доказателствата трябва да сочат реална опасност, не каквато и да било, а реална от укриване или извършване на друго престъпление. Нито едно от доказателствата по делото не сочи, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Данните по делото, включително и цитираната от прокурора характеристична справка от инсп. С. сочат, че обвиняемият С. има регистрирана собствена фирма „ КД 7“ ЕООД и тази фирма упражнява търговска дейност чрез експлоатация на вендинг машини за захарни изделия, т.е. налице са данни, че обвиняемият упражнява обществено полезен труд и ръководи неговата еднолична фирма, т.е. занимава се със законна, легална, трудова дейност. Отделно от това в практиката на съдилищата е категорично установено, че самият факт на предходно осъждане за деяние, което няма нищо общо с процесното, е крайно недостатъчно, за да се приеме, че е налице опасност от извършване на престъпление, т.е. тази опасност не може да бъде доказана формално от наличието на справка за съдимост с предходно осъждане за деяние от преди 3 4 години, когато обвиняемият е бил на границата на пълнолетието. Считам, че е налице и липса на опасност от укриване. Освен трудовата ангажираност на лицето с бизнес в Кюстендил чрез експлоатация на вендинг автомати, лицето има постоянен адрес, на който живее, който е известен на органите на досъдебното производство. По време на задържането му не се е опитвал да избяга, да се укрие или по какъвто и да било начин да осуети разкриване на обективната истина. По време на привличането като обвиняем същият е дал обяснения с цел съдействие за разкриване на обективната истина, т.е. дори и да приемете, че е налице първата от предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно обосновано предположение, то липсата на която и да било от останалите две, отново прави неоснователно искането на Районна прокуратура - Кюстендил за вземане на най - тежката мярка за неотклонение. И на последно място: Анализът на трайната съдебна практика на съдилищата, включително и на Районен съд - Кюстендил и на Окръжен съд – Кюстендил, сочи категорично, че при държане на наркотично вещество от рода на марихуаната и то с 4 тегло 20 грама или 30 грама категорично не се взема най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради това, че деянието, отново твърдя, може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 93 от НК, респективно по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК. С оглед всичко изложено считам, че към настоящия момент държането на неустановено точно количество чиста маса от порядъка на 10, 15 или 20 грама от младеж на 22 – 23 – годишна възраст, който е трудово ангажиран и се занимава със законна търговска дейност, прави необосновано искането същият да бъде изолиран в местата за задържане под стража, предвид повдигнатото му обвинение, като считам, че за постигане на целите на мерките по чл. 37 от НК мярката „подписка“ би гарантирала в пълен обем участието му в наказателното производство, предвид и липсата на опасност същият да се отклони, чрез укриване или извършване на друго престъпление. По тези съображения Ви моля да постановите Вашия съдебен акт, като оставите без уважение искането на Районна прокуратура – Кюстендил и вземете по – лека мярка по отношение на подзащитния ми.