Решение № 2836 от 14.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100108575 по описа за 2023 година искове с пр.осн. чл. 124 от ГПК и чл. 55 от ЗЗД:

Ищците - Т. И. Й. и Д. Е. К., твърдят, че били наследници на И.Д. К., ЕГН **********, починал на 21.10.2019г.

Наследодателят сключил с ответника - „Банка Пиреос България“ АД (сега „Юробанк“ АД), на 27.08.2008г. Договор жилищен кредит № 2450/CL/2008г., по силата на който, като кредитополучател получил сумата от 114 500 швейцарски франка (CHF). Погасяването на кредита следвало да стане на месечни анюитетни вноски.

Като обезпечение по кредита била учредена договорна ипотека върху апартамент.

Кредитът бил изплатен изцяло, както от наследодателя на ищците, така и от последните.

Имало дори надплатени суми, тъй като били договорени множество неравноправни клаузи, като например: чл. 28, б. Б и В. Посочени са и други примери, като например чл. 13, ал. 1 и ал. 3.

С оглед изложеното, молят:

- да се обяви за нищожни клаузите на чл. 28, б. Б-В от Договор за жилищен кредит № 2450/CL/2008г., тъй като са неравноправни;

- да се осъди ответното дружество да заплати солидарно исковата сума в размер на 50 695,31 лева, представляваща както следва:

22 084,99 лева, представляващи надплатени суми за валутни разлики

(увеличение, сторено в о.с.з. от 16.03.2023г.) - разлика между левовата равностойност на месечните анюитетни вноски, вкл.такса за управление на кредита, определена съобразно 1 курса на швейцарски франк към лева, валиден към датата на сключване на договора (27.08.2008г.), и заплатените завишени такива, които са определени във валута лева съобразно курса на швейцарския франк към лева, валиден към всяка падежна дата за периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г.

28 610,32 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви по

Договор за жилищен кредит № 2450/CL/2008г. поради неправилно изчисляване на лихвата за периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г.

Претендират законната лихва.

Ответникът - „Ю.Б.” АД, оспорва иска:

- клаузата относно швейцарските франкове била избрана от наследодателя на ищците;

- клаузата не била неравноправна;

- навежда и други доводи;

- прави и възражение за давност (3 евентуално 5 години).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че между страните, че ищците са наследници на починал кредитополучател - Договор жилищен кредит № 2450/CL/2008г. заетата сума е 114 500 CHF.

Задължението е изплатено, както от И. К., така и от ищците.

За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент, който се формира от базовия лихвен процент на банка „Пиреос“ за жилищни кредити в швейцарска франкове плюс надбавка от 1,3 %. В случай, че кредитополучателят откаже да представи в срок от 3 месеца от датата на поредното усвояване на кредита изисканите по преценка на банката документи като фактури, строителни книжа и др., доказващи целевото използване на средствата по кредита, договореният лихвен процент се завишава с 1% (чл. 13, ал. 1-2).

Лихвеният процент се актуализира всеки месец (чл. 13, ал. 3). Не е предвидено как се уведомява длъжникът.

Според чл. 28, т. Б-Г потребителят приема без възражения ОУ и тарифата на банката и се съгласява, че има банков риск, но дружеството не носи отговорност за това.

Клаузата на чл. 15 урежда такси за управление на кредита, а тази на чл. 16 – относно предсрочно погасяване. В чл. 18 е предвидена едностранна възможност банката да влияе върху обезпечеността на кредита. Чл. 26 – дадена е възможност за директен дебит и в други банки.

Дадено е съгласие от страна на И. К. за сключване на застраховка Живот (л. 164).

Застраховка е сключена, като банката е получила обезщетение. Впоследствие платените от 2 ищците сума за периода от 30.10.2019г. до 30.10.2020г. сума са възстановени (л. 186). Поне такова е твърдението на дружеството.

Според КЗП (Протокол № 22 от 27.05.2015г.), неравноправни клаузи са:

- неясни клаузи относно определянето на лихвите, включително и Libor, като съображението е че всъщност не е договорен ясен и разбираем механизъм, което дава възможност на банката сама и интервенира;

- чл. 6, ал. 2 от ОУ на ответната банка относно заплащането на кредити в швейцарски франкове;

- възможността банката да променя едностранно характеристиките на услугата;

- прехвърлянето на риска върху потребителя;

- пълната неяснота на клаузите, всъщност точният цитат е: клаузите на разглеждания договор са дотолкова неясни и двусмислени, че от тях не може да се направи категоричен извод каква е валутата на кредита и кой и по какъв начин може да я променя. Потребителите нямат информация относно съществените условия на договора … и т.н.

Изброяването не е изчерпателно.

Протоколът е описан като доказателство към исковата молба, но не е представен. Той обаче е обсъден в Решение на СГС на настоящия състав от 22.05.2023г. по гр.д. № 11560 по описа за 2018г. и очевидно е известно обстоятелство и за двете страни. В отговора е взето отношение. Документът, ако бе приложен, би бил относим. В цитирането решение е изложена и допълнителна мотивация, също известна на ответника.

Депозирани са две заключения на ССчЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 16.03.2023г., се установява, че:

- изплатената главница възлиза на 100 167,07 CHF:

38 361,07 CHF- главница;

51 311,37 CHF - възнаградителна лихва;

10 494 CHF - такси за управление.

- надвзети суми за целия период на кредита – 39 760, 38 лева, а считано от 01.07.2015г. – 22 084,09 лева.

- за периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г. надплатените лихви възлизат на 15 535,16 CHF (съобразено е плащането от страна на банката).

- на ищците са възстановени сумите от 4 457,13 CHF (01.03.2021г.). последвало е още едно плащане (о.с.з. от 16.03.2023г. – л. 265 – гръб). Банката е усвоила 74 541,76 CHF.

Според в.л. има недоплащане по отношение на ищците. от правна страна:

3

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).

Наследодателят на ищците, а впоследствие и те, са потребител по смисъла на чл. 2, б.

„б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1 от ДР на ЗЗП), а ответникът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП). Не отговаря на изискването за добросъвестност създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на потребителя (Директива 93/13/ЕИО – чл. 3, Пар. 1 ЗЗП – чл. 143, чл. 146, ал. 1 / Решение от 14.03.13г. по дело С-415/11 – Испания).

Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 / Решение № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на І т.о.).

Доктрината приема (проф. К.), че Договорът при общи условия (като се има предвид, че ОУ, предоставени на различен материален носител, и такива инкорпорирани в теста на договора, юридически е едно и също) се тълкува по общите правила на чл. 20 от ЗЗД.

Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от страните, не може да не се вземе под внимание при тълкуването им, което по правило следва да е ограничително и във вреда на техния автор - чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при тълкуването следва да се акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните (която всъщност е едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху обичаите в практиката и добросъвестността.

Банката е била длъжна предварително (преди подписването на договора) да сподели прогнозата за изменението на курса на франка с потребителя и анализът си на изменението на курса от кризата до сключване на договора; че макар дълго време франкът да е бил валута с постоянен курс постепенно и последователно от началото на кризата започва да поскъпва спрямо лева. Това е така, тъй като не може на обикновен потребител да му се вмени в задължение да познава тези обстоятелства без дори да му е разяснено обстоятелствено, че има такива рискове. Степента на недобросъвестност се увеличава колкото по-дълъг е периодът на постоянно увлечение на франка и то по време на последвалите финансови кризи. Изложеното е в контекста на евентуалното внушение за сигурност.

Според C‑186/16: … относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактическия контекст, в който те се вписват, дали съответната клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането на нейния евентуално неравноправен характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза, включена в договор за кредит, съгласно която кредитополучателят трябва да върне сумата в същата валута, в която тя е предоставена.

4

Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.