Решение № 383 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602300 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Ю. В. Д., депозирана чрез защитника му - адв.М. М., срещу присъда № 64 от 20.03.2024г., постановена по НОХД № 2655/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият Ю. В. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК е приспаднато предварителното задържане, а на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато времето на лишаване от това право по административен ред. Съдът се е произнесъл и относно вещественото доказателство, приобщено по делото.

С жалбата присъдата се атакува с възражения срещу оценката на 1 събраните доказателства. Твърдят се разминавания в часовете на теста и началото на проверката с показанията на полицейските служители, недостатъци в изготвения талон за изследване, както и поправки в същия.

Изтъква се, че според доказателствата по делото употребата на метадон от подсъдимия е осъществена след преустановянане на управлянието на МПС пред районното полицейско управление, когато управляването на МПС вече е било преустановено. Твърди се нарушено право на защита, тъй като правото на подсъдимия да има защитник не е било осигурено своевременно. Възразява се и срещу наказанието като се изтъква, че същото е несправедливо. Иска се определянето му по реда на чл.55 от НК - под законовия минимум от една година, предвид съдействието на подсъдимия на органите на реда, както и предвид факта, че деянието е извършено в края на 10-годишният срок за настъпване на пълна реабилитация по право. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат на невиновен, а алтернативно присъдата да бъде изменена и наложеното наказание да бъде намалено.

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат жалбата. В хода на съдебните прения прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Защитникът поддържа изцяло възраженията, изложени във въззивната жалба, като се оспорват действията на полицейските служители и издадените документи. Подсъдимият заявява, че не би употребил наркотично вещество, тъй като се бори със зависимостта си от години, и хипотетично ако го е сторил то не би се подложил на изследването каквото в случая се е съгласил да направи поради което и е бил тестван от полицейските служители.

В последната си дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за доизясняване на случая.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадени от правоимащо лице в законово установения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

От 01.03.2021г. подс. Д. участвал в субституиращо и поддържащо лечение с метадон, провеждано от „Ц. – П.“ Е. поради синдром на зависимост от наркотични вещества, за което бил подписал терапевтичен договор и 2 декларация за информирано съгласие за лечение и за обработка и съхранение на личните данни. При постъпването си в програмата подсъдимият получил и подписал още декларация, с която бил уведомен, че метадонът е упойващо вещество и не трябва да управлява моторни превозни средства след неговата употреба. Метадонът подсъдимият получавал в лечебното заведение за самостоятелен прием вкъщи.

На 13.04.2023г., около обяд, подсъдимият Д., управлявал лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ** **** **, като преди това бил употребил метадон и опиати.

Управлявайки посоченото МПС той се придвижвал по бул. „Ц. ш.“ в град П., заедно с пътниците в автомобила - свидетелите Н. А. А. и И. П. К.. По същото време и на същото място полицейски служители в Шесто РУ при ОД на МВР –Пловдив - свидетелите Н. П. С., П. И. Т. и К. И. С., изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул. Те също се придвижвали по бул. „Ц. ш.“ в гр.

П. когато забелязали лекия автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ** **** **, управляван от подсъдимия Д. и решили да извършат проверка, поради което подали на водача звуков и светлинен сигнал за спиране. Подсъдимият спрял срещу сградата на № 49 на адреса. Полицейските служители поискали за проверка документите на водача и на превозното средство, при което установили, че негов водач е подсъдимият Ю. В. Д.. На място подсъдимият бил приканен да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Резултатът от тази проверка бил отрицателен. След това полицейските служители преценили за необходимо да тестват водача на МПС Д. за употреба на наркотични вещества, поради което го поканили да ги последва с автомобила си до сградата на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив, като му обяснили, че там ще му бъде извършена и проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мястото, на което автомобилът бил спрян, се намирало на около 200-300 метра разстояние от сградата на Районното управление, поради което пътуването било кратко.

В районното управление подс. Д. бил въведен в стая, предназначена за извършването на такъв вид проверки, като свидетелите А. и К. останали отвън. В помещението освен подсъдимия присъствали още свидетелите С., Т. и С.. Температурата в стаята била около 25 градуса по Целзий. Подсъдимият Д. бил поканен да бъде тестван с тест „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ****-**** и тества касета № ****-****. След прилагането му той отчел положителна проба за метадон /MTD/ и за опиати /OPI/. На подсъдимия бил 3 съставен талон за изследване с бл. № 0148305, в който били описани резултатите от теста. Подс. Д. записал в талона, че избира да му бъде извършено медицинско и химическо изследване, поради което бил насочен към У. „С. Г.“ Е. за даване на биологични проби – кръв и урина. Бил съставен и акт за установяване на административно нарушение с № 611649 от 13.04.2023 г., подписан от подсъдимия, като в него отново били описани резултатите от изследването, фабричния номер на теста и на тестовата касета.

В рамките на определения с талона за изследване срок подсъдимият бил отведен от свидетелите С. и Т. до У. „С. Г.“ Е., гр. П.. Там в присъствието на медицински специалист д. П. И. К., свидетел по делото, както и на свид. С., подс. Д. отказал да даде проби кръв и урина за химико-токсикологично изследване, като приел показанията на теста „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ****-****. Свид. К. попълнил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и отразил в съставения от него лист за преглед на пациент с № 036271/13.04.2023 г отказа на подсъдимия да даде биологичен материал за проба, който лист подсъдимия подписал. След това подсъдимия бил задържан за срок от 24ч часа.

Описаната фактическа обстановка е била установена и от първостепенния съд при правилен анализ и оценка на доказателствата.

Въззивният съдебен състав отчита изключително задълбочения и подробно аргументиран анализ на доказателствата по делото от страна на първостепенния съд, проява на прецизен юридически усет, при който са очертани съставомерните обстоятелства по делото, обсъдена е годността и значението на доказателствата, които ги установяват, изложен е аргументиран и напълно верен правен анализ на случая и е отговорено на всички възражения на защитата и подсъдимия. Отговор са получили и възраженията, отправени пред настоящия съд.

Изложеният анализ на доказателствата в мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав напълно споделя, поради което и не следва да го преповтаря. В допълнение към същия съдът счита, за необходимо да акцентира на няколко съществени обстоятелства:

Правилно първостепенния съд не е приел с доверие обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната фаза на процеса по въпросите знаел ли е за 4 предстоящата проверка за употреба на наркотичните вещества в районното управление, както и дали е приел доза метадон пред районното управление след като е преустановил управлението на МПС и преди самото му тестване.

На първо място следва да се отчете, че полицейските служители са имали възприятия за физическото състояние на подсъдимия, което е породило подозрения у тях за възможна употреба на наркотични вещества. В тази връзка свид. Т. сочи че е преценил по погледа и реакциите, че подсъдимия е употребил нещо, а свид.С. го описва с разширени зеници и навлажнени очи.

Че се е усъмнил у водача поради външния му вид казва и свид.С.. Това сочи, че признаци на всяващи съмнения за възможна употреба на наркотични вещества са възникнали у проверяващите полицейски служители още при започване на проверката, когато те са наблюдавали съответни външни признаци. Видно от показанията на свид.С. и свид.Т. подсъдимият е бил уведомен за причината, поради която е поискано от него да последва полицейските служители до районното управление, а именно за проверка за употреба на наркотични вещества, към каквато действително е било пристъпено в сградата на районното управление. Казаното от тези свидетели противоречи на казаното от свид.И. К. и свид.Н. А., според които полицейските служители са поискали от тях да ги последват до районното управление за справка, а не за тестване на подс.Д., което всъщност последвало.

И К. и А. твърдят, че пред районното управление подс.Д. е употребил метадон, който държал в колата. При така констатиращото се съществено противоречие съдът намира, че с доверие следва да бъдат приети показанията на полицейските служители. Това се дължи на съвкупност от няколко установяващи се обстоятелства, свързани с действията на подсъдимия.

Факт е, че проверката на подсъдимия като водач на МПС е започнала с тестването му за алкохол и същата не е приключила след като той е бил поканен да последва полицейските служители в районното управление.

Обективната възможност проверката да продължи и с тестване за наркотични вещества е съществувала, при което е нелогична употребата на упойващо вещество в хода на тези обстоятелства, с каквото поведение подсъдимият единствено би си навредил. Също така преди извършване на проверката подсъдимият не е посочил да е бил употребил каквото и да е вещество, включително метадон, видно от показанията на свид.С.. Версията, че подсъдимият е употребил метадон непосредствено преди тестването му в 5 районното управление всъщност се появява впоследствие - когато резултатът от тестването, отчитащ употреба на това вещество вече е факт. При положение, че подсъдимият е бил уведомен за повода на продължаващата проверка в районното управление, както и запитан преди същата относно употреба на вещества от негова страна, на което е дал отрицателен отговор, не би могло да се приеме за достоверно твърдението му да е употребил метадон непосредствено преди тестването. Напълно нелогично е да е сторил това непосредствено преди теста, за чието предстоящо извършване е знаел, а дори и да се допусне хипотетично за целите на анализа, че не е разбрал каква точно проверка му предстои, то е нелогично най-малкото да не съобщи за употребения метадон преди самото тестване, непосредствено преди извършването му. Твърденията за прием на метадон всъщност се отправят едва след отчитане на резултата от самия тест. Следва да се подчертае, че описаните възражения на подсъдимия се правят всъщност много по- късно, като дори при разпита му в досъдебното производство, проведен в присъствието на адвокат, такива възражения от негова страна изобщо няманапротив възползвайки се от правото си да даде обяснения в досъдебното производство подсъдимия казва, че последно е употребил метадон два дни преди тестването и не споделя които и да е от обстоятелствата, с които изгражда защитната си версия по -късно пред съда. Същевременно при представяне на талона за изследване, същият е пожелал медицинско изследване, по който начин би могъл да опровергае резултатът от теста, което сочи, че към конкретния момент е отричал употребата на вещества, с което твърдяното по късно негово действие на употреба преди тестването е в пряко противоречие. Всъщност желанието му да се подложи на медицинско изследване, от което той се е отказал сам по късно пред медицинското лице намира логичното си обяснение в разпита на подсъдимия в досъдебното производство. Според обясненията му в тази предходна фаза на процеса той до последно се е колебаел дали да се подложи на медицинско изследване, тъй като очаквал, че след като теста е реагирал на слюнката, ще бъде отчетено и кръвта му. Всичко изложено в допълнение към мотивите на първостепенния съд сочи, че подс.Д. е употребил метадон преди да бъде спрян за проверка, така както самият той е посочил при разпита си в качеството на обвиняем в досъдебното производство.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a9a161c-f8de-4060-b198-e8329678ab2a