Присъда № 4 от 25.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 33/2022
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 25.02.2022
- В сила
- 15.03.2022
- Състав
- Соня Христова Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.70, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343а, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 4/25.02.2022 г., постановена по НОХД № 33/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият Р.М.Т., ЕГН **********, е предаден на съд за престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 20.06.2021 година, в с. ***, общ.
***, ул.“***“ до №17, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДП), а именно:
-чл. 40, ал. 1 от ЗДП, съгласно която разпоредба, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като в случая при потегляне на заден ход, не се убедил, че зад автомобила му няма друг участник в движението;
-чл. 40, ал. 2 от ЗДП, съгласно която разпоредба, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като в случая, при движението назад на управляваното от него моторно превозно средство, не е наблюдавал пътя зад него и не е осигурил друго лице, което да му сигнализира за наличието на пешеходец зад автомобила, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на съпругата си Л.В.Т., ЕГН **********.
Подсъдимият Р.М.Т. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С.Р.Т., ЕГН ********** (дъщеря на починалото конституирана в производството като частен обвинител. лице) е
Качеството на С.Р.Т. на пострадало лице се установява от
Удостоверение за наследници на Л.В.Т. – изх.№ 60/29.06.2021 г. (л.79 ДП) и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Л.В.Т. – изх.№ 01/29.06.2021 (л.78 ДП), и двете издадени от кмета на с.***, община ***, област Стара Загора.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р.М.Т., ЕГН ********** е роден на *** г. в град ***.
Подсъдимият не е осъждан. Освен настоящото дело спрямо него не са налице други неприключили наказателни производства за престъпления от общ характер.
Подсъдимият е вдовец. Пострадалата Л.В.Т. е негова съпруга. От брака си има едно пълнолетно дете - С.Р.Т..
Към време на деянието, предмет на обвинението, подсъдимият 1 живеел със семейството си в село ***, община ***, ул.“***“ № 16, където живее и понастоящем.
Подсъдимият Р.М.Т. е завършил средното си образование в СПТУ – град ***, със специалност шлосер-монтьор. След като отбил военната си служба заминал за Русия, в град Белгород, където работил около пет години.
Именно там се запознал със съпругата си Л.В.Т.. Двамата се върнали в България, но тъй като нямали собствено жилище заминали на работа в Германия, където подсъдимият работил като строител. С припечеленото там, след като се завърнали в България, подсъдимият и съпругата му си купили къща в с.***, родила се дъщеря им – частният обвинител С.Р.Т..
Понастоящем подсъдимият Р.М.Т. работи като шлосер-монтьор в частен цех, в село ***. Работлив и спокоен, подсъдимият се ползва с уважение сред съселяните си.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1983 г., категория „В“ и „АМ“. Притежава лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег.№ ***.
В дългогодишната си кариера като водач на МПС е санкциониран веднъж за нарушение на правилата за движение по пътищата - през 2018 г. за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДП (през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини) му е била наложена глоба в размер на 20 лв.
Горепосочените характеристични данни се установяват от обясненията на подсъдимия Р.М.Т. в съдебно заседание, съпоставени с обстоятелствата по декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.88 ДП), характеристична справка (л.91 ДП), справка за съдимост рег.№ 171/21.01.2022 г. (л.22 нохд), справка за нарушител/водач (л.60 ДП).
На 20.06.2021 г., неделя, подсъдимият Р.М.Т. и съпругата му Л.В.Т. ходили да боядисват стая на своя позната и около 15.00 часа се прибрали.
Подсъдимият Р.М.Т. спрял управлявания от него лек автомобил „**“, модел „***“ с рег. № *** пред къщата, намираща се на ул. „***“ № 17, село ***, за да разтоварят и почистят автомобила със съпругата си, а след това той да го прибере в гаража. Подсъдимият спрял лекия автомобил насочен в посока север – юг, до западния тротоар на улицата. Улицата била стръмна, с наклон по посоката, на която бил паркиран лекият автомобил. Той включил на задна скорост и дръпнал лоста на ръчната спирачка. След като почистили автомобила, подсъдимият казал на съпругата си да се прибира и да слага масата, за да обядват, а той през това време щял да вкара колата в гаража.
Пострадалата Л.В.Т. не влязла в двора, а клекнала зад лекия автомобил, за да скуби пораснала трева на пътя до бордюра.
За да вкара автомобила в гаража, подсъдимият Р.М.Т. следвало да извърши движение назад и на изток към средата на улицата. Подсъдимият се качил в лекия си автомобил около 15.30 часа, запалил го, освободил ръчната спирачка и потеглил по-рязко назад и на изток, за да преодолее обратния 2 наклон на терена при движение назад. Мислейки, че няма никой зад автомобила, подсъдимият, при потегляне на заден ход не се убедил в това обстоятелство, нито пък наблюдавал пътя при движението назад на управляваното от него моторно превозно средство.
Потеглилият назад автомобил на около 1.9 метра източно и непосредствено срещу ориентира (северната колона на дворната врата на имота) ударил намиращата се зад него 57-годишна Л.В.Т., която била клекнала. Първоначалният контакт настъпил с лявата част на задната врата на височина от около 0.52 м до 0.71 м от пътното покритие.
След първоначалния удар последвало падане на тялото на жената на пътното платно, влачене с притискане на същото от левия праг на автомобила, след което предната лява гума на автомобила преминала през тялото на пострадалата в областта на таза, а предният долен ляв носач притиснал гръдния й кош. От момента на потеглянето до крайното установяване, масовият център на автомобила изминал около 5 метра.
Мястото на първоначалния контакт между пострадалата Л.В.Т. и автомобила се намирало на около 1.9 м източно и непосредствено срещу ориентира до бордюр на западния тротоар, намиращ се на улица „***" № 17.
След като чул писък и усетил съпротивлението на преминалото колело на лекия автомобил през тялото на пострадалата, подсъдимият Р.М.Т. спрял колата и слизайки от нея видял, че е прегазил собствената си съпруга.
Преодолявайки първоначалната паника, подсъдимият се качил обратно в автомобила и го преместил още малко назад, така, че да освободи тялото на пострадалата от притискащия го все още преден долен ляв носач.
После, изпълнявайки желанието на ранената си съпруга, й донесъл студена вода, дал й да пие и напръскал лицето й с вода, стараейки се по някакъв начин да облекчи болките на жена си.
Пострадалата Л.В.Т. била откарана в МБАЛ „Д-р Стоян Киркович“ – град Стара Загора, но въпреки оказаната й своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ починала същия ден в 19.30 часа.
Горепосочените обстоятелства - на условия, място и механизъм на осъществяване на пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия Р.М.Т., като на направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по изготвените Протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.06.2021 г. (л.15 ДП и л.20 ДП) и приложените към тях фотоалбуми, като първият протокол обективира оглед на л.а. марка „**“, модел „***“ с рег.№ ***, а вторият - мястото на произшествието, като видно от втория от посочените протоколи е, че на пътния участък, където е настъпила злополуката – на ул.“***“ № 17, в село ***, община ***, е нямало налична хоризонтална и вертикална пътна маркировка;
3
-данните и обстоятелствата по докладна записка (сигнал за извършено престъпление) от 20.06.2021 г. – л.7 ДП и извлечение от паметта на техническо средство (анализатор на алкохол в дъха) Дрегер Алкотест 7510 № ARDN0020 (л.67 ДП), от които е видно, че при извършена проверка на подсъдимия в 16.02.21 часа на 20.06.2021 г., не е установено същият да е управлявал автомобила си след употреба на алкохол;
-показанията на свидетелите М.Я.Х. (л.24 ДП), А.Д.А. (л.25 ДП), Ю.Ш.Н. (л.27 ДП) – всички, живеещи в съседство, които, привлечени от виковете на пострадалата, станали очевидци на произшествието, като последният от посочените свидетели съобщава, че непосредствено преди злополуката е разговарял с подсъдимия и пострадалата, от които разбрал, че са ходили да боядисват, за да изкарат някой лев и че после е чул думите на подсъдимия, отправени към съпругата му – да се прибира и да слага масата, за да обядват.
Признатата от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка между пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на Л.В.Т. съответства на установеното чрез заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи
– съдебномедицинска и автотехническа.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза на труп № 96/2021 г. (л.33 ДП), изготвена от вещото лице д-р Т.Г.П., в безпристрастността и обективността на което не съществуват основания за съмнение, се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата Л.В.Т. са установени:
-гръдна травма - счупване на гръдната кост и серия ребра в двете гръдни половини, разкъсвания и контузия на белите дробове, хемоторакс (свободен излив на кръв в двете гръдни кухини), счупване на ключиците, счупване на дясната лопатка, кръвонасядане и кръвопропиване на меките тъкани около счупванията;
-гръбначномозъчна травма – счупване на ХІІ гръден прешлен и напречните израстъци на прешлени на гръбначния стълб, разкъсвания на предните връзки между телата на ІV и V поясни прешлени;
-счупвания в областта на таза;
-разчленяване на лява кръстнопоясна става и лонното съчленение;
-травматичен шок;
-счупване на дясната мишнична кост;
-охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош;
-охлузвания и разкъсно-контузни рани по лицето и двата горни крайника;
-охлузване по дясното коляно.
4
Изложеното в заключението експертно становище е, че причина за смъртта на пострадалата Л.В.Т. са тежки и множествени травматични увреждания, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
В заключението са изложени изводи, че установените травматични увреждания са прижизнени; че са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие вследствие на прегазване и притискане от лек автомобил.
От заключението на изготвената от вещото лице инж. П.Н.Н. автотехническа експертиза (л.42 ДП) – което е пълно, ясно и обосновано – се установява горепосочения – при излагане на фактите по делото - механизъм на осъществяване на пътнотранспортната злополука, допълнен с данни относно скоростта на движение на лекия автомобил – 0 км/ч начална скорост, тъй като автомобилът е бил в покой и 6.2 км/ч в момента на удара, когато автомобилът е осъществявал движение на заден ход.
В заключението се съдържа експертен извод, че водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на конкретното пътнотранспортно произшествие, като е следвало за целта непосредствено преди предприемането на маневрата движение на заден ход да се увери за липсата на препятствия зад задната част на лекия автомобил. В обстоятелствената част на заключението е посочено от вещото лице и, че в конкретния случай (онагледен чрез схема на видимостта в огледалата за обратно виждане), при движение на заден ход, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка в огледалата за обратно виждане.
Имайки предвид всичко гореизложено, съдът прие, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия Р.М.Т. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна.