Определение № 311 от 04.02.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 274/2021
- Вид
- Определение № 311
- Подписан
- 04.02.2021
- В сила
- 04.02.2021
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 536, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 538, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311 гр. София , 02.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20211000500274 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД – чрез адв. П. М. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 260449/22.01.2021 г., постановено по т. д. № 136/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 с-в, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено образуваното съдебно производство.
Частният въззивник поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като към момента на подаване на исковата молба, когато е релевирано искането за спиране на процесното регистърно производство, не са били висящи съдебни дела с тъждествен предмет, страни и обем на търсената съдебна защита и съдействие, до който извод е достигнал първоинстанционният съд.
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като е внесена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което тя е допустима и редовна.
Разгледана по същество, тя се явява и основателна.
За да прекрати съдебното производство по делото, СГС е счел, че са налице висящи съдебни производства с идентичен предмет и обем на търсеното съдействие от съда спиране на процесното регистърно производство, които са образувани преди настоящото дело (1. по т. д. № 84/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 с-в и 2. по т. д. № 99/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 с-в, по които искането за спиране на процесното регистърно производство е оставено без уважение), поради което е налице процесуална пречка (абсолютна отрицателна процесуална предпоставка) за разглеждане на по-късно 1 предявеното искане по чл. 536, ал. 3 ГПК за спиране на релевантното регистърно производство – арг. чл. 126, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 540 ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че искането за спиране на процесното регистърно производство, въз основа на което са образувани т. д. № 84/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 с-в и по т. д. № 99/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 с-в, е оставено без уважение. Наистина, по т. д. № 84/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 с-в е прието, че определението на съда подлежи на обжалване, но тази неправилна преценка не обвързва нито друг съдебен състав на същия съд, нито настоящата съдебна инстанция. С Определението по т. д. № 99/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 с-в съдът изрично е изяснил, че постановеният краен съдебен акт е окончателен и не подлежи на въззивно обжалване.
Макар и правната норма на чл. 536, ал. 3 ГПК да е уредена в Част „Шеста“ Охранителни производство, тя е специална по отношение на общата разпоредба, регламентирана в чл. 538, ал. 1 ГПК, предписваща, че всички съдебни актове в охранителното производство, с които се отхвърля молбата за предоставяне на поисканото съдействие, подлежат на обжалване. Напротив, в чл. 536, ал. 3 ГПК, който урежда процесуалния ред за постановяване на привременна мярка – в конкретния случай спиране на регистърното производство по чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, изрично е предвидена правната възможност за обжалване на определението, с което се уважава искането за налагане на тази обезпечителна по своя процесуален характер мярка. Следователно, с аргумент от обратното основание когато съдът е постановил отказ за спиране на регистърното производство, неговият съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, част от която е цитирана в настоящата частна въззивна жалба.
Тъй като с охранителния акт - отказа за спиране на процесното регистърно производство като привременна мярка, не се решава правен спор със сила на пресъдено нещо, а определенията, в които са обективирани тези откази, са влезли в сила с тяхното постановяване, допустимо е такова искане да бъде релевирано и по-късно, какъвто е настоящият случай.
Следователно, като основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното определение като неправилно да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260449/22.01.2021 г., постановено по т. д. № 136/2021 г.
2 по описа на СГС, ТО, VI-17 с-в, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено образуваното съдебно производство.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3