Определение № 512 от 07.04.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Плевен, 07.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20224400500228 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №22 от 17.01.2022г., постановено по гр.дело №418/2021г. по описа на РС – гр. Червен бряг, е оставена без уважение молба от Агенция по заетостта - София, ЕИК/Булстат ********** представлявано от Директора Д.Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу постановеното по делото решение № 286 от 15.10.2021г. в частта с което съдът е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 700 лв. като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от Агенция по заетостта - София – ответник в производството. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано.

Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно твърдение, че присъденото възнагреждение на адвокат в размер на 700лв. е над минималното предвидено в закона от 650лв. Твърди се, че делото не представлява фактическа и правна сложност, че причина за провеждане на второ открито заседание по него е поведението на ищеца, и по-точно липсата на процесуална активност. Не е участвал в разпита на свидетели, не е искал експертиза. Счита, че законът не е приложен правилно и определението е необосновано. Моли се определението да бъде отменено и да се намали размера на адвокатското възнаграждение на 650лв. Претендира присъждане 1 на възнаграждение за юрисконсулт за настоящето производство от 100лв., както и разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба, като се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че определението е законосъобразно, тъй като се е наложило провеждане на второ съдебно заседание, поради представянето на документи в първото такова, а не с отговора от страна на ответника – частен жалбоподател, че ищецът не е длъжен да представя доказателства, защото доказателствената тежест при трудови спорове е върху ответника, че минималния размер на възнаграждението не е задължителен и че разликата между минималния и заплатения хонорар е пренебрежително малка, за да се квалифицира като прекомерно. Моли да се остави без уважение частната жалба.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Видно е от приложеното решение, че със същото е присъден адвокатски хонорар от 700лв. Предмет на делото са трите кумулативно обективно съединени иска по чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ. Договореното възнаграждение е в размер на 700лв., като е представено надлежно доказателство за неговото плащане в брой – разписка към договор за правна защита и съдействие от 07.07.2021г.

Действително в Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари чл.71 ал.1 т.1 предвижда, че минималното възнаграждение по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от МРЗ за страната към момента на неговото плащане. В случая правилно е твърдението във въззивната жалба, че МРЗ е 650лв. и следователно това е минималния размер на адвокатския хонорар.

Следва обаче да се отчете, че това са само първите два иска. Третият иск за присъждане на обезщетение независимо, че е предявен кумулативно си 2 е самостоятелен иск /оценяем/ и за него също са дължи възнаграждение, като неговия минимален размер е 300лв. съглбасно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1.

Само това е достатъчно да се приеме, че в случая не е налице прекомерност на адвокатското възнагреждение.

Следва да е има предвид, че не винаги когато се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, същото следва да се намалява до установения в наредбата минимум. Последният е въведен с оглед на това да няма нелоялна конкуренция между адвокатите, като се договаря по-нисък размер и предвид забраната да се присъжда по-малък размер от този в случаите на чл.78 ал.5 и чл.38 от ЗА. Няма пречка обаче при свободното договаряне на страните по договора за процесуално представителство размерът да не е минималния определен такъв. Също така, за да се приеме, че едно възнаграждение е прекомерно, следва очевидно да надвишава и то значително не само минималния размер, а и нормално уговаряния в такива случаи. Т.е. договорения размер на адвокатското възнаграждение да съответства на положения труд за процесуално представителство, без да „натоварва“ насрещната страна с несъразмерно задължение. В по-старата съдебна практика се приемаше, че прекомерност е налице, когато договореното възнаграждение надвишава три пъти минималния размер.

С дадените в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б. разяснение този подход се изостави, като значително се снижи критерия за прекомерност, но независимо от това превишение от 50лв. при минимум от 650лв. не може да обуслови извода за прекомерност. / Виж Определение № 208 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.С.; Определение № 60 от 5.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят П.С. и др./ В този аспект дори да се приеме, че делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от всички други сходни трудови дела, то договореното възнаграждение от 700лв. за изготвянето на исковата молба, представителството в проведените две открити съдебни заседания, изготвянето на писмени бележки и в крайна сметка цялостното уважаване на предявените искове /самото решение не е обжалвано и е влязло в закона сила/, съответства на усилията на процесуалния представител на ищеца за 3 реализираната защита, а и на фактическата и правна сложност на делото.

Поради изложените съображения Окръжен съд гр.Плевен счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение №22 от 17.01.2022г., постановено по гр.дело №418/2021г. по описа на РС – гр.

Червен бряг, е оставена без уважение молба от Агенция по заетостта - София, ЕИК/Булстат ********** представлявано от Директора Д.Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу постановеното по делото решение № 286 от 15.10.2021г. в частта с което съдът е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 700 лв. като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК и при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4