Решение № 763 от 05.10.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Сливен, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230102458 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 128, ал.1 от СК.

В исковата молба ищцата твърди, че е родител на бащата на децата Б.Б.Е., родена на **** г. и Ф.Б.Е., роден на ***** г.

Твърди, че с решение по гр. дело № 122/2021 г. по описа на СлРС, гр. брак между сина й Б.Е.Х. и съпругата му Ф.О.Х. е бил прекратен, като родителските права по отношение на децата били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти.

Сочи, че откакто синът й се е развел с ответницата, отношенията между тях не били съвсем нормални, не можели да намерят общ език и да се разбират така, че децата да не бъдат лишени от възможността да поддържат отношения и с родителите на баща си. Синът й живеел и работел в Белгия и си идвал в отпуск веднъж в годината и тогава вземал децата, за да ги види. Тогава и те виждали децата, защото през останалото време майката не ги давала под предлог, че бащата не бил в България. Тъй като с бащата на децата живеели в едно домакинство, както тя като баба на децата, така и техният дядо искали да ги виждат и да запазят изградената емоционална връзка между тях, като считат, че тя ще е в интерес на децата.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични контакти между ищцата като баба на децата Б.Б.Е. и Ф.Б.Е. и децата, който да съвпада с режима на лични контакти на бащата Б.Е.Х., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване; на всяка четна година по Коледните празници – 24, 25 и 26 декември с 1 приспиване; на всяка четна година по време на Новогодишните празници – 31 декември, 01 и 02 януари, с приспиване; на празника Рамазан байрам, който е четири дни, всяка нечетна година – първите два дни с приспиване; на празника Курбан байрам, който е четири дни, всяка нечетна година вторите два дни децата да са при тях с приспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; веднъж седмично извън режима на лични контакти, разговор по вайбър, тъй като детето Б. има мобилен телефон.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата чрез процесуален представител, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като съгласно константната съдебна практика, първата необходима предпоставка, за да бъде уважена исковата претенция по чл. 128 ал.1 от СК е да е налице пречене или възпрепятстване за осъществяване на личен контакт от страна на ответницата, в случай майката на децата. Сочи се, че същата никога не е отказвала или е пречела децата да се виждат с баба си и дядо си по бащина линия, още повече, че баща им ги водел в дома на ищцата, тъй като живеели в едно домакинство. В случая обстоятелството, че синът на ищцата не спазвал определения му режим на лични контакти с децата и тази причина се излага като основание за иска от ищцата, която не може да се вижда с децата, е ирелевантно към иска спрямо ответницата.

На следващо място се счита, че така претендирания режим на лични контакти идентичен с този на бащата, не е в интерес на децата.

Не се оспорва, че ищцата притежава нужния житейски опит и подходящи битови условия необходими за отглеждане и възпитание на децата, но при определяне режим на лични отношения на бабата с нейните внуци, следва да бъде отчетено, че при осъществяването им децата не следва да се откъсват от обичайната среда за попродължителен период от време, което да създава прекомерно неудобство за тях и майка им, чиято е основната отговорност заедно с бащата на децата да полагат грижи за отглеждането и възпитанието им. Поради сравнително ниската възраст на децата се счита, че ако съдът уважи предявения иск, следва да се приложи подходящ режим на лични отношения на децата с неговите баба и дядо по начин, който разпределя свободното време на малолетните деца между тях и родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, като се съобрази, че трудностите при осъществяване на контакти с бащата не го освобождават от задълженията му да се грижи за своите деца и това задължение не може да бъде заменено чрез контакти на децата с неговите баба и дядо.

В случай на уважаване на исковата претенция се счита за подходящ следния режим на лични отношения на ищцата с малолетните деца, а именно: всяка първа събота от месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа.

В с.з. ищцата лично и чрез процесуалния си поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска така както е предявен. Претендира за разноските по делото.

В с.з. ответницата не се явява. Представлява се от процесуален представител, който моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноските по делото.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С решение по гр. дело № 122/2021 г. по описа на СлРС, гр. брак между Ф.О.Х. и Б.Е.Х. е бил прекратен, като родителските права по отношение на родените от брака деца Б.Б.Е. и Ф.Б.Е. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. А.А заявява, че познава внуците на ищцата, ходила е в тях.

Живели са в къщата на ищцата докато се разведат синът й и снаха й. Откакто се били родили децата, са живели там. Бабата много добре се отнасяла с децата. Внуците също се отнасяли добре към нея, плачели за нея. Откакто били разведени синът на ищцата и ответницата, много рядко се виждали с децата, тъй като ответницата не ги давала. Като си дойдел синът й от чужбина в годината веднъж, тогава ги вземал. Като се върнел от чужбина, тогава вземал децата. С. се обаждала на ответницата, но тя не ги давала. В средата на м. август си дошъл синът на ищцата, десет дни стояли децата при него и С.. Майката не искала да ги дава, даже като се върнел бащата, пак с триста зора ги давала. Бащата като ги вземел, ги водел в Г. при майка си. Тогава децата живеели и при баба си. Насилствено не идвала да ги взема майката. В момента бащата бил в чужбина, в Белгия. Домът на бащата в България бил при майка му, заедно живеели, в едно домакинство.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че към момента децата Б.Б.Е. и Ф.Б.Е. се отглеждат от своята майка Ф. И. в ****. Установено е желание от страна на бабата – С. Х. Ч. да бъде определен режим на лични контакти с нейните внуци. С. Ч. и Е.Ч. заявяват привързаност към децата и са категорични в желанието си да осъществяват срещи с тях. Семейство Ч. разполагат с капацитет и ресурс да полагат адекватни грижи за своите внуци. В интерес на децата е да им бъде определен подходящ режим на лични контакти с техните баба и дядо по бащина линия, с оглед запазване на емоционалната връзка помежду им.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е с пр. осн чл. 128, ал.1 от СК . С доклада по делото, съдът е квалифицирал иска на посоченото основание, като страните са го приели без възражение.

С нормата на чл. 128 СК е предоставено правото на дядо и баба да претендират за лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като съдът може да определи мерки за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Уважаването на молбата, с правно основание чл. 128, ал. 1 СК зависи от най-добрите интереси на детето, които следва да бъдат гарантирани чрез съдебното решение.

За успешното провеждане на предявената по реда на чл. 128, ал. 1 СК молба, ищцата следва да установи качеството си на баба на малолетните деца, което обстоятелство не се 3 оспорва от ответницата, дете, че ответницата е родител на децата . При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим по чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.

Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината.

Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето, като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о.

В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си . Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето.

Те може да са влошени и дори конфликтни, но това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие /в този смисъл решение № 249 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г., IV ГО на ВКС, определение № 237 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 3690/2020 г., III ГО на ВКС и др. /.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че децата Б. и Ф. са живяли в къщата на ищцата докато се разведат синът й и снаха й.. Бабата много добре се отнасяла с децата. Внуците също се отнасяли добре към нея, плачели за нея. Откакто били разведени синът на ищцата и ответницата, много рядко се виждали с децата, тъй като ответницата не ги давала. Като си дойдел синът й от чужбина в годината веднъж, тогава ги вземал. С. се обаждала на ответницата, но тя не ги давала. В средата на м. август си дошъл синът на ищцата, десет дни стояли децата при него и С.. Бащата като ги вземел, ги водел в Г. при майка си. Тогава децата живеели и при баба си. В момента бащата бил в чужбина, в Белгия. Домът на бащата в България бил при майка му, заедно живеели, в едно домакинство.

В изготвения по делото социален доклад е дадено заключение, че е налице желание 4 от страна на бабата – С. Х. Ч. да бъде определен режим на лични контакти с нейните внуци.

С. Ч. и Е.Ч. са заявили привързаност към децата и са категорични в желанието си да осъществяват срещи с тях. Семейство Ч. разполагали с капацитет и ресурс да полагат адекватни грижи за своите внуци. В интерес на децата е да им бъде определен подходящ режим на лични контакти с техните баба и дядо по бащина линия, с оглед запазване на емоционалната връзка помежду им.

Съобразявайки гореописаните положения, както и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че ищцата разполага с необходимите възможности и личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на децата Б. и Ф. грижи при осъществяване на личните си контакти с тях, още повече, че те са живели с баба си в един дом и е в техен интерес да бъде определен режим на лични отношения с ищцата по делото Съгласно § 1, т. 7 от Закона за закрила на детето, бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях. От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че ищцата има изградена емоционална връзка с децата, правила е опити да контактува с тях.