Определение № 2294 от 04.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2294 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бранимир В. Василев

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274- 279 във връзка с чл. 396 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Илиянци” №12, ЕИК 201189552, представлявано от управителя М.Р.Г.-Б., чрез пълномощника му адв.Ч. Д., против Определение №6227 от 01.06.2023г., постановено по ч. гр. д. №7912/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х V гр. с., с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на „Некст лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 201476011, против „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, за заплащане на сумата от

2151,41 лв. по фактура

№1000089499/20.03.2023г., представляващи неустойка в размер на допълнително извършени разходи за престой на превозвача в продължение на 11 дни по вина на възложителя на транспорта „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, която сума е била заплатена от „Некст лоджистикс“ ЕООД на превозвача „Красидар“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в до размера на претендираната сума от

2151,41 лв. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се и ска обезсилването му като постановено от местно некомпетентен съд, а ако това искане не бъде уважено- отмяната му като неправилно и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.

Ответната страна по жалбата1

„Некст лоджистикс“ ЕООД, ЕИК

201476011, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе" №36, представлявано от управителя В.Й.Б., чрез пълномощника си по делото адв. Н. Ш., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Съдът, като провери обжалваното определение, представените доказателства и изложените оплаквания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за недопустимост на обжалваното определение като постановено от Районен съд- Пловдив, на който според жалбоподателя делото не било подсъдно. Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 от ГПК обезпечение на бъдещ иск може да се иска от съда по постоянния адрес на ищеца. В съдебната практика няма спор, че посочената разпоредба намира приложение и по отношение на търговските дружества. В случая ищецът по бъдещия иск „Мебел груп корпорейшън” ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, поради което и подадената от него молба за допускане на обезпечение на бъдещия му иск е била подсъдна на Районен съд- Пловдив, а постановеното от този съд определение по нея е процесуално допустимо.

Основателни са обаче доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „Мебел груп корпорейшън” ЕООД против „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, за заплащане на сумата от 2151,41 лв. по фактура №1000089499/20.03.2023г., представляващи неустойка в размер на допълнително извършени разходи за престой на превозвача в продължение на 11 дни по вина на възложителя на транспорта „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, която сума е била заплатена от „Некст лоджистикс“ ЕООД на превозвача „Красидар“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в посочени в молбата банки до размера на претендираната сума от 2151,41 лв.

С обжалваното определение съдът е уважил искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в посочени в определението банки до 2 размера на претендираната сума от 2151,41 лв.

Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд, които са обосновали извода за основателност на искането за допускане на обезпечениe.

Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция.

В случая в молбата за допускане на обезпечението не са изложени ясни твърдения какво точно представлява и как е формирана претендираната сума от 2151,41 лв., наречена „неустойка“. Доколкото неустойката е предварително уговорено между страните обезщетение за вреди, то е следвало да се посочи кога и къде е била уговорена. В случай, че такава не е била уговорена и терминът „неустойка“ не се използва в правния му, а в житейския му смисъл, то, за да е редовна молбата за допускане на обезпечение, както и бъдещият иск, е следвало да се посочат по основание и размер конкретните допълнителни разходи, от които е формирана претендираната сума, както и кога и на кого са били заплатени. В случай, че в сумата са включени пропуснати ползи, както се твърди в молбата /невъзможност по време на престоя да се ползва камиона и шофьора/, то следва да се посочи как е изчислен размерът им. Доколкото това не е било сторено, то не би могло да се приеме, че бъдещият иск е процесуално допустим. По делото не са били представени и убедителни писмени доказателства, от които да може да се направи извод, че престоят на камиона на границата между България и Турция се дължи именно на виновно неизпълнение на задълженията на ответника, в качеството му на възложител. В тази насока само са изложени твърдения, които обаче не са подкрепени с доказателства. Предвид горното не може да се приеме, че бъдещият иск е вероятно основателен, поради което и подадената молба за обезпечаването му следва да се отхвърли.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на молбата за 3 допускане на обезпечение на бъдещ иск и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №6227 от 01.06.2023г., постановено по ч. гр. д.

№7912/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр. с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Некст лоджистикс“ ЕООД, ЕИК

201476011, за допускане на обезпечение на бъдещия му иск против „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, за заплащане на сумата от 2151,41 лв. по фактура №1000089499/20.03.2023г., представляващи неустойка в размер на допълнително извършени разходи за престой на превозвача в продължение на 11 дни по вина на възложителя на транспорта „Мебел груп корпорейшън” ЕООД, която сума е била заплатена от „Некст лоджистикс“ ЕООД на превозвача „Красидар“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника до размера на претендираната сума от 2151,41 лв.

ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4