Решение № 140 от 04.10.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. гр. Хасково, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20215640200952 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. М. Ж. срещу Наказателно постановление № 20-1253-002353 от 15.05.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради нарушение на материалния закон без да се сочи в какво точно се изразяват. Твърди се от жалбоподателя, че му било наложено административно наказание за нарушение, което не бил допуснал. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно 1 постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото представител - адв. А. С. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на направени по делото разноски.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 01.05.2019 г. свидетелите Д. Д. Б. и К. З. К., двамата на длъжност към онзи момент „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Хасково били на работа, установени в по бул. „******“ в град Х., в района на училище „*****. В около 00:10 часа възприели движение на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ****, движещ се в посока център на град Х. Спрели превозното средство за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че моторното превозно средство е управлявано от жалбоподателя Д. М. Ж., негов собственик. След справка, извършена със служебен таблет /РСОД/ № 403 било констатирано, че превозното средство било със служебно прекратена регистрация от дата 21.04.2019 г., на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. Д. Д. Б. Акт за установяване на 2 административно нарушение серия Д № 0300508 за нарушения по чл. 140, ал.

1, предл. 1 и по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, който Д. М. Ж., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 01.05.2019 г., според отразеното в приложената разписка.

С резолюция на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, на основание чл. 53 от ЗАНН, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, АНП по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено, тъй като деянието съставлявало престъпление „евентуално такова по чл. 345, ал. 2 НК“, за което материалите следвало да се изпратят по компетентност на РП – Хасково.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.05.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието очертава елементите от обективна страна и има признаците на състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че поради своята малозначителност, то се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 670/2020 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.05.2020 г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 670/2020 г. по описа на РП – Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните 3 административни санкции.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Б. и К. З. К. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да 4 направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с резолюция е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 09.06.2020 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Д. М. Ж., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.

Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно отново е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП, доколкото същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административнонаказателното е реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на

5 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а доводите в обратна насока не намират опора в събрания доказателствен материал.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи и следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.05.2020 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието, поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, с оглед и текста на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 – ро НК. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние. Самото обжалвано наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно необходимите реквизити.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на процесното наказателно постановление за описаното в него деяние, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи следното относно материалноправните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, а именно, че наказващият орган е направил дължимия анализ, но всеки от решаващите органи следва самостоятелно да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към 6 отговорност лице, което в пълна степен важи и за съда в рамките на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност. В случая, от материалноправна страна, преценката на наказващия орган, че извършеното осъществява признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление, е правилна. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, а при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е била отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния момент. Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение, като приобритател на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба и за последиците от неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система. За разлика от хипотезата по чл.