Решение № 98 от 16.09.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Раднево, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100248 по описа за 2026 година

Предявени са иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 9 и чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Кредисимо“ ЕАД срещу М. Н. М., с която се предявяват искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 9 и чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № ***/19.02.2024г., който бил изпратен на имейл на ответника ведно с ведно с Приложение 1 към него, Общи условия /“ОУ”/ и Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/. Твърди, че договорът е с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума – 28.02.2026 г. Твърди, че сключването на договора е във формата на електронен документ и е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на действащото законодателство. Твърди, че въз основа на сключения договор за кредит изпълнили своето задължение и предоставили на ответника заем в размер на 1533,87 евро /хиляда петстотин тридесет и три лева и осемдесет и седем цента/, с левова равностойност от 3000,00 лева /три хиляди лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени в договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Твърди, че с част от заемната сума по договора за кредит, 1 сума в размер на 1605,78 лева, М. М. е използвал за погасяване на предходно свое задължение по предходен договор за кредит, сключен с Кредисимо с № ***/26.07.2023 г., а разликата до 3000,00 лева или 1394,21 лева г-н М. усвоил по банкова сметка с IBAN *****. Твърди, че за погасяване на задължението по договора за кредит от г-н М. имало извършени две плащания съответно 300 лева на 03.06.2024 г. и 50 лева на 30.10.2024 г., като с извършените плащания длъжникът признал своето задължение по валидно сключения договор за кредит №***. Твърди, че ответникът не е погасил в срок шест погасителни вноски по договора за кредит, което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от договора за кредит било основание за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Твърди, че в изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством изпращане на e-mail на посочения в договора за кредит от ответника негов електронен адрес за кореспонденция, на 13.10.2025 г. Твърди, че предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на ответника, били принудени да предприемат действия за събиране на дължимите се суми по съдебен ред и подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***/2025 г., по описа на Районен съд – Габрово, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът М. Н. М. да заплати на Кредисимо следните суми: 1533,88 евро - главница (с левова равностойност от 3000,00 лева), ведно със законна лихва за период от 27.08.2025 г. до изплащане на вземането; 610,31 евро- договорна лихва (с левова равностойност от 1193,67 лева), за периода от 19.02.2024 г. до 07.08.2025 г., 99.31 евро – наказателна лихва(с левова равностойност от 194.24 лева), за период от 31.03.2024 г. до 07.08.2025 г., както и разноски по делото: 79,04 евро (с левова равностойност от 154,59 лева), а именно: 38,14 евро държавна такса и 40,90 евро – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че на 02.02.2026 г. на Кредисимо било връчено разпореждане, с което били уведомени, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово е депозирано възражение от страна на длъжника и в тази връзка им било указано, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предявят иск за установяване на вземането си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено вземането му по заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Н.

М., действащо чрез ЕАД М. и чрез адв. М., в който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че оспорва да му е предавана сумата по договора за кредит, а същият бил реален договор. Твърди, че действително е подписан договора за кредит № ***/19.02.2024г., въз основа на който следвало да му се отпусне кредит от 3000 лв. Твърди, че съгласно договора ГПР бил в размер на 47,95 % и ОЛП в размер на 39,82%, и със срок от 24 месеца. Твърди, че във връзка с договора за кредит сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който се дължало възнаграждение и платимо заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди, че това обстоятелство не било отразено в ГПР, като ежемесечно плащал такса гарант, без това да е уговорено в основния договор за кредит. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на няколко основания – нарушения на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, чл. 68г и чл. 68д ЗЗП, като се дължи връщане само на чистата сума по кредита и за което излага съображения. Твърди, че и договорът за поръчителство е нищожен и за което също излага съображения.

Поради това иска отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника М. Н. М., действащо чрез ЕАД М. и чрез адв. М., насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, срещу „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че между него и ответника бил сключен договора за кредит № ***/09.12.2022г., за сума в размер на 2000 лв. при ОЛП 39,34% и ГПР 47,27%, със срок от 12 месеца. Твърди, че погасил доброволно заема, като надплатил сума от 200 евро над заетата сума от 2000 лв., която не се дължала поради недействителност на договора за кредита.

Твърди, че въз основа на договора за кредит сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който се дължало възнаграждение и платимо заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди, че това обстоятелство не било отразено в ГПР, като ежемесечно плащал такса гарант, без това да е уговорено в основния договор за кредит. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на няколко основания – нарушения на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, чл. 68г и чл. 68д ЗЗП, като се дължи връщане само на чистата сума по кредита и за което излага съображения. Твърди, че и договорът за поръчителство е нищожен и за което също излага съображения. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 429,19 евро /допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 3

10.09.2026 г./ недължимо платени по договора за кредит № ***/09.12.2022г. и договор за поръчителство към същия договор. Прави възражение за съдебно прихващане на суми по двата насрещни иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че от г-н М. за погасяване на задължението по процесния договор за кредит № *** било постъпило само 1 плащане в размер на 350 лева. Твърди, че поведението на ответника и процесуалния му представител в настоящото производство граничило със злоупотреба с процесуални права, която се разбира като съзнателно превратно упражняване на субективно право, което било свързано с извличането на полза от превратното упражняване на права.

Твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ***/19.02.2024 г. при уговорените между страните параметри и за погасяване на задълженията във връзка със сключения договор за кредит по сметка на Кредисимо ЕАД са постъпили плащания в размер на 350,00 лева, както следва: 03.06.2024 г. – 300,00 лева и 30.10.2024 г. – 50,00 лева, а след тази дата от кредитополучателя няма извършвани плащания и съответно задължението по процесния договор за кредит не било погасено. Излага съображения за спазване на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 02.07.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/19.02.2024г., като била отпусната на ищеца сумата от 3000 лева, сумата била усвоена от ищеца, при ГПР в размер на 47,95 % и ОЛП в размер на 39,82%, и със срок от 24 месеца.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест на фона на отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 и чл. 33 ЗПК и чл. 92 ЗЗД валидно сключен договор за кредит, останала непогасена от ответника сума по кредита в претендираните размери.

Ответникът М. Н. М. следва да докаже фактите, на които базира възраженията си за недействителност на договора за кредит и на договора за 4 поръчителство, както и сключването на договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на договора за кредит с посочените параметри.

По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът М. Н. М. следва да докаже сключване на договор за кредит № ***/09.12.2022г. с „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство към същия договор с „Ай Тръст“ ЕООД, параметри на двата договора, фактите, на които базира възраженията си за недействителност на договора за кредит и на договора за поръчителство, надвнесена сума от 200 евро над върната изцяло главница.

Ответникът по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД не е направил конкретни възражения по процесния договор за кредит, на който се основава насрещния иск.

По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК досежно договор за потребителски кредит № ***/19.02.2024г.:

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит № ***/19.02.2024г. /л.14-17/, от който е видно, че ищецът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал на ответника кредит в размер на 3000 лв. при връщането му на 24 месечни вноски, при ОЛП от 39,82% и ГПР от 47,95%, при обща стойност на всички плащания 4434,15 лв.

Независимо, че в договора за кредит не е изрично посочено, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство, с което в посочения текст на всички разпоредби на договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите, тъй като условията за нея са изключително неизгодни и не отговарят на целите за предоставяне на тъй наречените бързи креди /самото одобряване е предвидено до 14 дни съгласно чл. 4-3 от договора за кредит/. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лице да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно или по-голямо от размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.