Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 420 от 04.08.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 334/2026
Вид
Определение № 420
Подписан
04.08.2026
Състав
Петя Иванова Петрова, Деспина Георгиева Георгиева, Диана Димитрова Митева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500334 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. Д., подадена чрез адв. Т.-К., против определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. по гр.д. № 23/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането й за увеличение размера на иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди със сумата от 3 133,36 евро.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано, като е молила за отмяната му и допускане увеличение на иска за имуществени вреди на основание чл. 214, ал.1 ГПК със сумата от 3 133,36 евро, представляваща разходи за лечение след депозиране на исковата молба.

Изразила е несъгласие с мотивите на окръжния съд и извода му за недопустимост на изменението на иска, тъй като се касае до предявяване на нов иск, като е развила съображения, че разходите за продължилото след завеждане на делото лечение произтичат от същото увреждане и имат същото основание.

„ЗАД Армеец“ АД - трето лице – помагач на ответника, чрез юрисконсулт Крилашка, е подал писмен отговор на частната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й (предвид недопустимостта на изменението на иска по размер), е молил за нейното отхвърляне.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението по чл. 214 ГПК на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред окръжния съд е било образувано по искове на Д. К.

Д., предявени на 22.07.2025 г. срещу Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“ – Варна за заплащане на обезщетения за причинени й вреди от проведено дентално лечение, като сумата от 25 564,55 евро е обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, а сумата от

14 410,50 евро е обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение, като двете суми се претендират със законните лихви от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Искането за изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди ищцата е заявила в първото по делото съдебно заседание на 28.05.2026 г., като е молила за увеличение на иска по размер със сумата от 3 133,64 евро.

Посочила е, че сумата представлява сбора от разходите й за лечение, сторени след завеждане на делото, описани по основание, дата и размер и по пера в таблицата към становището й (приложено в папка на корицата на делото) и по приложени касови бонове (също в папка към корицата на делото). Ищцата е пояснила, че след завеждане на делото продължава да се лекува, сторила е нови разходи, които са в пряка връзка с деликта и претендира увеличение на размера на обезщетението с тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция – да измени само размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

Изменението на иска по основание е налице тогава, когато ищецът се позовава на нов юридически факт, от който извежда претендираното право, наред или вместо с първоначално заявения, а по петитум – когато наред или вместо първоначалното искане отправя ново такова към съда (увеличаване или намаляване размера на иска, преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно и др.). В настоящия случай не е налице изменение на иска, а предявяване на нов иск, наред с първоначалния такъв за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като поисканото изменение е основано на нови правопораждащи факти и е за нов размер. Не е налице увеличение на размера на първоначално заявения иск, а се предявява нова претенция, когато новата по размер сума, претендирана наред със сумата по исковата молба, се базира на факти, различни от въведените като основание в исковата молба. Така в случая, новите твърдения са за продължило след завеждане на делото лечение, за извършено на 06.11.2025 г., на 06.11.2025 г., на 12.02.2026 г. и на 16.04.2026 г. терапевтично лечение в дентален център в гр.София, за диагностика и рехабилитация - ТОРКС ЕОД, за сторени разходи за гориво и транспорт и отделно такива за лекарства - всички, посочени по пера в приложената таблица и в общ размер от 3 133,36 евро. Това води до едновременно прибавяне на ново основание и на ново искане по размер към вече заявените с исковата молба, което не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск и е недопустимо (така определение № 1916 от 2

26.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2026 г., I т. о., ТК и определение № 2134 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 635/2026 г., I т. о., ТК и цитираната там практика на ВКС по този въпрос). Затова и като е оставил без уважение искането за изменение на иска чрез увеличението му по размер, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. по гр.д. № 23/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищцата Д. К. Д. за увеличение размера на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди със сумата от 3 133,36 евро.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3